Изявлението на Еди Рама за отделен път на Тирана към ЕС се приема като опит за „мек натиск“ срещу София

Изразената позиция съвпадна с посещение на президента Илир Мета в България

Няма какво да се сърдим на албанския премиер Еди Рама. И други политици на негово място вероятно биха постъпили по същия начин. Най-малкото заради това да хвърлят в недоумение политици и анализатори какво би означавало подобно намерение. Нещо като тест, нещо като сондаж, нещо като провокация, за да си направят съответните изводи преди да вземат истинското решение.

Рама заяви, че ако до юни Северна Македония и Албания не стартират преговорния процес за пълноправно членство в Европейския съюз, Тирана ще се откаже от това да върви заедно със Скопие и ще поиска от Брюксел сама да следва пътя си. Пък нека онези съседи - България и Северна Македония, се разберат най-после помежду си. Албания не иска повече да е заложник на спора между тях, чийто край не се вижда, май.

Премиерът на Албания Еди Рама може да си позволи такова изказване. В неговите уста то звучи като нормален акт на загрижен политик и държавник, който е убеден в позицията на страната си и нейната готовност да стартира преговорите за членство в ЕС. Пък и нали от Брюксел винаги са казвали, че всяка страна кандидат ще бъде оценявана отделно и индивидуално за това доколко е изпълнила критериите в предприсъединителния процес.

Защо, ако имаш увереността, че си готов за старт, пък и чиновниците от ЕС са ти дали недвусмислена оценка, че вече можеш да тръгваш, да чакаш заради обвързването ти със свой съсед. Не беше ли до известна степен изкуствено това събиране със Северна Македония в тандем, макар че и за това в Брюксел си имаха под ръка прецедента с България и с Румъния? Щом са могли тези две съседни държави на един етап да вървят и да влязат в европейското семейство заедно, защо и Тирана и Скопие, хванати за ръка, да не последват примера им?

Еди Рама наистина притежава самочувствието на ключов държавник и политик в района на Западните Балкани, пък и не само. Особено след като има зад гърба си подкрепата на своите избиратели, дали му на изборите през миналата година доверието си за трети пореден път да поеме изпълнителната власт на Албания и по такъв начин да продължи да бъде едноличният политически лидер на страната. Дори бих си позволил да кажа, да се превърне в своеобразна емблема.

Имало е достатъчно поводи да поставяме под съмнение някои негови ходове, особено когато те са засягали позицията на България по европейската интеграция на Албания и Северна Македония. Или когато е прекалявал с готовността да въвлече държавата си в спорния проект „Отворени Балкани“, който все повече се очертава като идея на Белград за политическо лидерство на Сърбия в района на Западните Балкани. В това число и персоналната страна на подобно лидерство да бъде поета от преизбрания наскоро, на редовните избори на 3 април за втори мандат президент Александър Вучич. Или по други поводи, които ни са се стрували далеч от представата за действия на европейски ориентиран политик и демократ с виждания, надхвърлящи тесните и специфични балкански граници.

Но Еди Рама с всичките си кусури е колоритен политик и държавник, спор няма. Тези дни, чувам, бил определен чрез анкета за най-добрия кмет на столицата Тирана през последните двадесет години. Оттам, от позицията на градоначалник, тръгна и политическата му кариера, за да се превърне в едноличен собственик на  изпълнителната власт вече трети последователен мандат. Президентската институция, която би могла да бъде алтернатива на властта и управлението, има преди всичко церемониални функции. Държавният глава се избира от парламента и този избор зависи от парламентарното партийно мнозинство, да не кажа и от мнението и личната позиция на премиера, който и да е той. Пък и Илир Мета е в края на своя мандат, вече се водят разговори за промяна на изборния модел, като се предлага президентът да се определя чрез пряк и непосредствен вот още тази есен.

Но ако има някаква пряка връзка между намерението на Рама да поведе Албания сама по пътя към ЕС и президентската институция в лицето на Илир Мета, тя е в съвпадението във времето с визитата на Мета в София. Не е задължително човек да е чак толкова проницателен, за да разбере, че връщайки се в Тирана, президентът е информирал своя премиер за позицията на България, изразена от държавния ни глава Румен Радев пред неговия албански колега и гост. Знаем каква е тя, неведнъж е била изразявана с категоричност и публично, за да я повтаряме и сега. Това брифиране на Рама от Илир Мета вероятно е бил последният импулс, който е предизвикал премиера да заяви, че ако до края на френското председателство няма решение за старт на преговорния процес и за провеждане на първата междуправителствена конференция с Европейската комисия, Албания ще поиска да се отдели от Северна Македония.

В свое изявление по този повод доскорошният посланик на Скопие у нас Мариян Гьорчев с учудване и изненада заяви, че за да изрече тази закана, Рама вероятно „знае повече от нас за позицията на София“. Може би Гьорчев не е единственият, който се чувства изненадан. Защото заканата на Рама се случва на фона на оптимистичните тонове, които идват от Скопие, пък и от обкръжението на премиера ни Кирил Петков, че новата динамика на отношенията между България и Северна Македония и новият тон в двустранния ни диалог дават надежда, че много скоро ще бъде намерено решение на спора. И двете съседни държави - Северна Македония и Албания, ще тръгнат напред.

Няма да крия, че и аз съм от хората, у които поведението на премиера ни създава впечатлението, че той бърза да изпълни поставена му от някого конкретна политическа задача и тя е свързана тъкмо с вдигането на българското вето за Северна Македония. А то, както се знае, се отнася и до Албания. И това би трябвало да стане през първата половина на годината, до края на френското председателство. Ако не се получи, песимизмът в Скопие и в Тирана би се върнал, защото щом като Берлин преди две години и сега Франция не можаха да накарат България да отстъпи, кой ще го направи?

Всъщност лично аз не вярвам Рама да изпълни заканата си. И други, които бяха изненадани от думите му, не вярват също. По-скоро я приемат като политико-дипломатически маньовър да се вдъхне импулс на диалога между София и Скопие, а и тази позиция на Тирана да се приеме като „мека сила“ или „мек натиск“ при търсенето на решение в спора. Отделянето на Тирана няма да стане и по други причини. Първо, поради несъгласието на Брюксел. Няма какво да крием - зад обвързването на Албания със Северна Македония прозира идеята на някои ключови играчи в ЕС да поспират и въздържат Тирана заради някои свои страхове от нейното влизане в семейството. Не е честна тази позиция, но кой говори сега за честност...

Второ, Тирана винаги е била Пиемонт за всички албанци и за тяхната кауза, а премиерът на страната, който и да е той, се е явявал неформалният лидер и защитник на техните права, независимо къде живеят те. Какво, бягайки от токсичната Северна Македония, ще изостави своите хора там ли? Особено сега, когато излязоха резултатите от преброяването през септември миналата година, които показват намалено съотношение между македонците и албанците ли? Разтурянето на тандема със Скопие ще радикализира албанския фактор край Вардар с последици, които е трудно да се предвидят. И трето, все пак има и морална страна в случая - дълго време в Скопие смятаха, и за това имаха известно основание, че от Брюксел нарочно „закачиха“ Албания към Северна Македония, за да може тя, Северна Македония да „тегли“ Албания с нейните проблеми и липса на готовност напред. Да, край Вардар се оплакваха, че този буксир им пречи, че ги спъва, но заради добросъседството и най-вече заради спокойствието на своите албанци го търпяха. Е, сега дойде време този жест да бъде върнат.

Надявам се, че Рама е имал и това морално съображение предвид в своята политическа калкулация, когато се закани, че ако… и така нататък.