Искам да съм българин!, заявява Румен Гатев в стихосбирката си „Манифест на една душа”

 Книгата “Манифест на една душа” на младия севлиевски поет Румен Гатев впечатлява със зрелостта на идеите, които бликат от нея. Това споделя Таня Цанкова, дългогодишен директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово.

„След три дни я прочетох отново. Явно беше възможно в нашия груб свят, в глухата провинция, да се роди поет, който, на прага на своето двайсетилетие, да ни подтикне дори нас, трикратно по-възрастните от него, да се вторачим в нашето време и в посланията на една млада, а вече изтерзана душа”, казва Таня Цанкова.

 Тя допълва, че познавала Румен Гатев като пламенен рецитатор на българска поезия.

„Знаех, че се интересува от история, че в съавторство е издал книга за голямото наводнение в Севлиево през 1939 г., че го вълнуват бойните подвизи на българската армия...Изненадваше ме с познанията си за българските военни униформи, дори беше формирал своя колекция от стари военни униформи. Такъв човек, казвах си, не може да не е родолюбец и местен потриот”, коментира Таня Цанкова.

 Книгата на Румен Гатев със стихове е посветена на идеите, които сам формира или някои формират в съзнанието на един младеж.

„Чувствителните му рецептори безпогрешно разпознават искреността и фалша в идеите, които изповядват тези, които би трябвало да са ни за пример. Творбата няма политически привкус, по-скоро е философско четиво – лутане между категориите добро и зло, праведно и грешно, грозно и красиво. Лутане, защото поетът възприема цялата “свинщина” на живота – “помия, работа и бой”, живот, в който “производството” на вяра е една “безсмислена и без стойност” продукция. Разочароващи истини на прага на зрелостта! Въпреки тези мрачни мисли, които  го спохождат, младежът има сили да заяви: “Искам да съм българин”. Само че “мечтаната България” той вижда само насън”, подчертава Таня Цанкова.

 “За Вас Отечество не съществува,

на кръст разпънахте морала,

родовите ценности отъпкахте

и искате живота да подлъжете!

Не става!”

    „Тази строфа би била достатъчна да ни накара нас, възрастните, да се запитаме: Какво Отечество оставяме на потомците си, какво им завещаваме?”. Още по-категоричен е поетът в стихотворението “Севлиевски гражданин”. Дано го прочетат градските първенци от всички партийни цветове и да се замислят защо един севлиевец от последния клас на гимназията  пише с такова омерзение и е изпял такива тъжни строфи за града, в който не живее, а “линее”. И все пак, присъщо за младостта на поета

“Часовникът градски живо звъни,

поглеждам в простора.

Вдъхвам надежда.

Какво ли ни предстои?”

     Отговорът е противоречив, както са противоречиви мислите ни – независимо дали сме млади или сме преживели доста. Румен Гатев дава този отговор в стихотворението си “Школото”. А отговорът е, че сами ковем съдбата си и чертаем пътя си.  

“... на финала,

ново начало да чака.

Ще бъдеш личност

със крила големи

и ще хвръкнеш,

звездата си да вземеш.”

     Стихосбирката на Румен Гатев е за всички нас. Не я възприемайте като мисли и емоции “на един заблуден младеж”. Както сам казва авторът “Стиховете са за Вас, приемете ги без да се мръщите”. Запитайте се защо “идеите се оказаха интереси” и когато си отговорите, направете нещо, макар и малко, за промяната на тоя свят към по-добро, колкото и утопично да Ви звучи. Дошло е време да се учим от децата си”, подчертава Таня Цанкова.

 

 

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Региони