От Софийския градски съд ни съобщиха, че делото за смъртта на Милен Цветков тръгва по същество. От което веднага възникна въпросът: Като тръгва по същество, дали ще стигне до нещо съществено? Или ще стигне до под кривата круша, където полегна полицейското разследване?

Да, полицейското разследване по случая вървя, вървя и си легна под крушата, откъдето прехвърли папките на съдиите. Полицейските детективи видяха очевидното: че известният журналист загина навръх миналия Великден, когато колата му, спряна на червен светофар, беше ударена от джипа на дрогирания Кристиян Николов със 100 км/час. Те “разкриха” и това, което никой не крие - че Кристиян се е превърнал в убиец, като е взел 4 вида наркотици.

“Взел” бил амфетамин, марихуана, кокаин, бромазепам и тръгнал да убива, като натиснал газта. “Взел”, разбира се, е празна дума. И цялата работа на МВР по случая е празнодумие, да прощавате, макар да минава по ведомост за правоприлагане. Щеше да е правоприлагане, ако полицаите бяха разбрали и документирали по НПК от кого е взел душманинът на Милен наркотиците, кои дилъри къде и как ги продават, кой наркобос ги снабдява, кой митничар му помага на границата, кое топченге им варди наркобазите у нас и кой политик с позлатена ръчица ги благославя...

 Да бяха разбрали, ама не са. Да кажем, че са много заети сега - да дебнат купонджии без маски и да ги глобяват след храбри гонки от предния вход на някоя кръчма до задния. Поради което нямат време да следят за наркотрафика. Нека така шеговито го кажем, че да избегнем думата “мафия”... Да не се обиди някой...

Но същевременно да се надяваме, че това, което не е свършила полицията, ще го свърши съдът. Че съдебното разследване ще отсрами полицейското. Като ще стигне до големите виновници за гибелта на Милен и на всеки друг, който можеше да е на негово място на оня фатален светофар.

И нещо повече - да настояваме съдът да почете по този честен начин паметта на един журналист, който търсеше и обичаше истината. Другото ще бъде лицемерие. Онова познато лицемерие, с което държавните институции тачат загиналите борбени обществени личности, които са тъпкали в миши дупки приживе.