Безмилостната природа разплаква преди век и половина Ги дьо Мопасан

Елизабет Тейлър се влюбва едновременно и в острова, и в Ричард Бъртън

Единствено тук Ангела Меркел забравяла за държавните и световни дела

Издателят и филмов продуцент Анджело Роцили вдига наздравица на остров Иския в края на петдесeтте години с младата по онова време легенда на италианската журналистика Ориана Фалачи.

Остров Иския сега е наистина опустушен рай. За поразиите на свлачището от планината Епомео в събота сутринта могат да бъдат използвани и по-силни, зловещи метафори. Като например изтърбушения, обругания, изнасиления рай, от природната стихия, разбира се. Която затри и една българка - Николинка Ганчева Благова от Пазарджик. По ирония на съдбата сънародничката ни била дошла на острова преди седмица, за да получи мечтаното италианско гражданство. И да остане в Иския съвсем заслужено, с години къртовски труд тъдява, до края на дните си. А те за съжаление се оказаха по-малко от пръстите на едната ѝ ръка.

Някъде до средата на миналия век Иския е известен преди всичко с удобните за приютяване на рибарски лодки и корабчета заливи, както и с лозята, от които местните жители точели омайни бели елексири. По онова време на парчето земя в неаполитанския залив обаче стъпил известният италиански издател и филмов продуцент Анджело Рицоли, който бил помолен от личния си лекар да даде малко лирети за строителството на балнеоложки комплекс до минералните извори в родното му тукашно селце Лако Амено. Богатият мъж пристигнал с личната си яхта “Серено”, която била съвсем обикновен ветроходен кораб и най-напред грабнал погледа му извисилият се върху скалисто островче, досами брега на големия остров, древен замък “Арагонезе”. После Анджело потънал във вечната зеленина по склоновете на Епомео, заскитал се из тесните улички на махалите под него и след като се изкъпал в топлата лековита вода на Лако Амено решил, че това е мястото, което търсел от години за разтуха. Съответно дал пари не само за минералната баня, но също така за няколко луксозни хотела, “разхвърляни” из разлини точки на острова, за болница и най-вече за киносалон, където започнали да въртят нашумелите ленти на времето. Роденият през 1889 г. и починал през 1970 г. медиен магнат, прочут с вечната цигара в ъгъла на устните, повлякъл крак и на Иския започнали да пристигат един след друг видни италиански журналисти като младата Ориана Фалачи, интелектуалци от ранга на писателите Пиер Паоло Пазолини и Алберто Моравия, поети като Пабло Неруда и Жак Превер, прочути режисьори като Лукино Висконти и Федерико Фелини, вече заблестелите ярко на световния кинонебосклон звезди София Лорен, Клудия Кардинале, Марчело Мастрояни и много други.

Та някои от тези именити гости, които сякаш бягали от станалия прекалено снобски близък остров Капри, обявили Иския за “най-красивия сред красивите острови”, за точния “Рай”. Ама създаден от Анджело Рицоли, който въобще не се срамувал, когато го обявявали за бог... на киното, разбира се. Но самият той желаел на неговия Рай да се радват не само баровци и елитарни туристи, но също така обикновени хора, като за целта организирал с местните власти редовен воден транспорт до Неапол и построяването на хотели и балнеоложки центрове на приемливи цени. В същото време Анджело Рицоли превърнал Иския в снимачна площадка, на която поканени от него кинаджии от цял свят започнали да въртят филм след филм. Сред първите били незабравимите и неземно красиви Елизабет Тейлър и Ричърд Бъртън, които идват на острова през 1962 г. за снимките на поредица еротични сцени от извечната лента “Клеопатра”. Местни хора разказват, че двамата били дошли като колеги, дори не се познавали добре, а си били тръгнали безумно влюбени един в друг. Като не липсвали сцени на ревност още в началото на тяхната шеметна връзка - ами един ден градинарите на хотела на двамата любовници намерили в цветните лехи под апартамента им мъжки панталон, риза, чорапи, обувки и дори боксерки. Оказало се, че техният собственик е Ричард Бъртън, който предишната вечер бил натирен след скандал от Лиз, но все пак за кратко. Десет години по-късно пък светът преоткрива хубостите на Иския в гледаната от повече от милиард зрители американско-италианска комедия “Аванти!” с незабравимите Джулиет Милс и Джак Лемън.

Доколкото до обикновените туристи, то всред тях могат спокойно да бъде вписано името на германския канцлер Хелмуд Шмидт и най-вече това на заелата по-късно, през 2005 г., неговия пост Ангела Меркел. Ами почти всяка от следващите 16 години, през които видната политичка е начело на Германия и на Европа, тя почива през лятото на острова. Като го прави не в някой луксозин хотел, а в най-обикновена квартира, наемана през август поне за две седмици в селцето Сант Анджело. Както подхожда на ранга ѝ, до избраното от нея скромно жилище, тя пристигала със самолет до Неапол, после до острова с вертолет или полицейски катер и накрая я качвали на брониран автомобил. Да, но нейният съпруг Йоахим Зауер долитал с най-обикновена нискотарифна компания, после се качвал на редовните корабчета от Неапол до Иския, а до общата им квартирата с Ангела понякога стигал и пеша. Поставяйки обаче на сериозно изпитание охранителите от специалните служби на Италия и Германия, които все пак не смеели да го оставят сам из познатата му, ама все пак чужда земя.

Но за беда, сякаш като невероятно зла майка, природата от време на време завижда на сътвореното от нея неземно красиво чудо и го опустошава. Геолозите обясняват тези изцепки на естеството с факта, че планинското възвишение Епомео на Иския е вулкан, изригнал за последен път през 1302 г., който е огледален образ на вулкана Везувий отсреща на континента. Но за разлика от него преди 100 хил. години Епомео не бил извисил ръст в як гранит, а в скала от вулканична шлака, която често се размества и предизвиква земетресения, или пък проливни дъждове и подводни води от време сриват склоновете ѝ към морето. Като само от началото на сегашното хилядолетие и преди трагедията миналата събота подобни жестоки бедствия са връхлитали Иския два пъти - свлачище през 2009-а и земетресение през 2017 г. А зловещата гледка от труса през 1883 г. разплаква великия френски писател Ги Дьо Мопасан, който пристига на острова като обикновен репортер, за да отрази събитието. И пише в дневника си, докато се намира в Казамичола, днешното опустошено градче Казамичола Терме: “Сред развалините на хотел “Везувий” бяха намерени 150 трупа, изпод руините на болницата пък откриха тленните останки на 10 деца, после тук владика, там цяло много богато семейство, всички изчезнали за секунди от лицето на земята...”