Действа според буквата и духа на закона, а не според „националното съгласие“

„Промянаджиите”, които и за пет пари работа не свършиха за две години, се специализираха в коментиране на Главния прокурор. А той, като добър човек, се отзоваваше на поканите им да гостува в парламента. Там им изнасяше лекции по право. Те кротко мълчаха и слушаха прилежно. След това търчаха по медиите, за да изръсят поредните си простотии. Факт е, че искат Иван Гешев да не е главен прокурор. Обличат това си желание с всякакви парцаливи дрехи. Щели били да го контролират. Но не казват кой или кои ще контролират тези, които ще контролират главния прокурор. Те безконтролни ли ще останат? Нещо като членове на Политбюро на ЦК на БКП в миналото? Истината е, че Иван Гешев си върши много добре работата, отчита се периодично пред парламента, информира подробно обществеността за работата на прокуратурата. А някога не беше така. И веднага давам пример. 

Иван Татарчев, например, бе доста бездействащ прокурор. Неговата „философия” бе: „Над мен е само Господ!”. Имаше завидно самочувствие, но след време се оказа, че много от кадруванията в прокуратурата по негово време са довели до „укрепването” й с кадри на бившата Държавна сигурност. 

На 16 април 1998 г., т.е. на шестата година от началото на мандата на Иван Татарчев - 19 февруари 1992 г., вестник „Демокрация” – трибуна на демократичната общност, му задава следните въпроси: 

"1. Г-н Татарчев, защо прокуратурата не успя да доведе докрай нито едно от мегаделата за ограбването на България? 

2. Какво стана с делото за икономическата криза у нас през 1990 г., което при вас през 1992 г. бе „разровено”? След 6 години от началото му докъде стигнаха следствията за оръжейните помощи, фонд „Москва”, лагерите, „възродителният процес”? 

3. Откакто Главна прокуратура е под Ваше ръководство разпореждали ли сте се за образуване на следствия за изтичане на български капитали срещу лица от външнотърговски организации или от задгранични дружества? Ако има кои са те и какво е ставало с разследванията? 

4. Защо не изпълнихте обещанието си от 1996 г., че ще атакувате пред Конституционния съд решението на Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд, с което бе прието, че председателят на Държавния съвет Тодор Живков е бил държавен глава и така той бе оневинен по „Дело ?1”?

5. Какво бихте казали на хората, които питат защо за толкова години прокуратурата не изправи пред съда поне един крупен банкер, с чиято помощ са източени пари от страната?

6. Кои са конкретните мотиви на прокуратурата да не внася в съда делото срещу бившия шеф на банка „Биохим” Борис Митев за тайната приватизация на банката, след като следствието е приключило с мнение за съд още в края на 1996 г. 

7. Къде отлежава вече трета година делото срещу бившия шеф на Банка земеделски кредит Янко Янев за раздадените милиони долари на „Орион”? 

8. Още през 1996 г. , по времето на кабинета Виденов, лично Едвин Сугарев ви даде материали за криминалното източване на редица банки, които днес вече фигурират в списъка на кредитните милионери. Какво ви пречеше още тогава да наредите да започнат следствия?

9. Обществото остава с впечатлението, че Главна прокуратура и конкретно ваши подчинени имат специално отношение към аферите в Балканбанк и вместо те да се разследват, става точно обратното – потулят се. Става въпрос за оневиняването на бившия шеф на банката Иван Миронов през септември 1995 г. по делото „Булгаргеомин” и повторно през ноември 1997 г., заедно с някогашната му първа заместничка Надежда Апостолова, за източени милиони долари от клона в Пловдив. Как ще коментирате данните от полицията и следствието, че и в двата случая има конкретни доказателства в кориците на делата срещу Миронов? 

10. Тандемът Миронов – Мултигруп е прибрал много пари от Балканбанк. За Главна прокуратура всички ли тези кредити са чисти? Ако не, защо още няма следствие срещу отговорните банкери? Приемате ли обвиненията, че с двойното оневиняване на Миронов прокуратурата прикрива престъпления в Балканбанк или най-малкото пречи на разкриването им?

Забележка: Въпросите са предложени на Главния прокурор в писмена форма на 31 март т.г. за интервю в „Демокрация”, НО Г-Н ТАТАРЧЕВ НЕ ПОЖЕЛА ДА ОТГОВОРИ НА ТЯХ." 

Тук има много място за коментар. Защото годината, в която от в. ”Демокрация” задават тези въпроси, е първата от управлението на Обединените демократични сили. Гражданите, които след провала на социалистическото правителство на БСП с премиер Жан Виденов, гласуваха за „сините” и ни дадоха цялата власт, очакваха наказание за виновниците за националната катастрофа, наказание за ограбилите банките кадри на БКП/БСП и ДС, очакваха декомунизация чрез лустрация на тези кадри. Вместо това и по предложение на лидера на СДС тогава Иван Костов, ХХХVIII Народно събрание започна своята работа с "Декларация за национално съгласие", като бъдещият премиер специално подчерта, че трябва да постигаме с опозицията от БСП съгласие по всеки конкретен въпрос. Но защо и как комунистите биха дали съгласието си да бъдат лустрирани и декомунизирани, отстранени от участие в приватизацията? Цяла книга написа в наши дни Иван Костов, но на този въпрос не отговори. Затова и тогава прокурорът Татарчев се скатава и бяга от въпросите на в.”Демокрация”. Какво да каже горкият, като на „най-високо равнище” е постигнато „национално съгласие” никой никого да не закача. И където е текло пак да тече. 

Добре помня как печатният орган на БСП в. „Дума” цитира казаното на Костов тогава: „Премиерът Иван Костов официално се обяви вчера срещу евентуалното приемане на закон за лустрацията. Напълно споделям опасенията на президента, че този закон е закъснял, каза Костов. На фона на другите големи задачи и проблеми, които трябва да решава държавата, той не е актуален... законът за лустрация ще създаде излишно политическо напрежение в обществото”. 

Така реформите у нас приключиха преди да са започнали. Предстоеше най-обикновено техническо упражнение: забогателите незаконно комунисти и кадри на ДС да приватизират, т.е. изкупят за малка част от откраднатите от тях пари, държавната собственост, за да се изживяват и до днес като големите бизнесмени на България. И дори като олигарси. 

След Иван Татарчев главни прокурори бяха Никола Филчев, Борис Велчев, Бойко Найденов и Сотир Цацаров. Така изминаха 30 години. 

Днес е очевидно, че сегашният главен прокурор Иван Гешев действа според буквата и духа на закона, а не според „националното съгласие”. Именно този факт трябваше да подкрепят българските политици и гражданското общество у нас. Действието и закона. Действието на основата на буквата и духа на закона. Защото оставам с впечатлението, че някои представители на това гражданско общество и особено т.нар. промянаджии, ги тегли назад към „националното съгласие” с БСП. Миналата година те и правителство си спретнаха заедно с БСП. Затова и сега сме на дереджето на което сме. С други думи – зле сме. Не е добра ситуацията в нашата страна. „Добрите сили” вършат лоши дела. Парадокс, но е факт. И дните се нижат все така безнадеждни.