Отвличането на 11-годишната Сали Хорнър е в основата на романа на Владимир Набоков

Момичето вярва, че похитителят ѝ е агент на ФБР

Дори да не сте чели романа на Владимир Набоков “Лолита” и да не сте гледали някоя от двете му филмови версии, знаете за какво става дума, защото думите “лолитка” и “нимфетка” отдавна са се превърнали в нарицателни. Втората дори е влязла като термин в психологията и означава момиченце между 9 и 14 години, осъзнало своята сексуалност, но все още емоционално незряло.

Набоков издава прочутия си роман на английски език през 1955 г. в Париж. Със самата си поява произведението за любовта на възрастен мъж към 12-годишно момиченце предизвиква скандал, но и придобива световна слава. По него са заснети два филма - от режисьора Стенли Кубрик през 1962 г. и от Ейдриън Лайн през 1997 г. Във втората екранна версия играят Джеръми Айрънс и тогава 15-годишната Доминик Суейн. Филмът е забранен или с ограничено разпространение в 24 страни заради “пропаганда на педофилия”.

Самият роман е писан повече от две десетилетия, т. е. започнат е през 30-те години. Литератори обаче намират връзка с истинско събитие, случило се в САЩ през пролетта на 1948 г., което със сигурност е дало тласък на писателя. В провинциалния град Камдън, Ню Джърси, 11-годишната Сали Хорнър мечтае да спечели благоразположението на съученичките си мажоретки. Те я смятат за “слабачка”. За да се докаже пред тях, ѝ предлагат да извърши “геройство”, например да открадне нещо от универсалния магазин. Сали избира най-евтиното - бележник за 5 цента. Нейният малшанс е, че кражбата е видяна от непознат мъж.

Току що изтичала на улицата, я сграбчва мъжка ръка. “Аз съм агент от ФБР. Вие сте арестувана, млада госпожице”, чува момичето, както и заплахата, че ще бъде изпратено в колония за малолетни престъпници. Така започва познанството на Сали с Франс Ласал. Външният му вид, суровият му поглед не оставят съмнение у детето, че наистина си има работа с човек на властта. Сали няма баща - той е починал, а майка ѝ, шивачка, по цял ден работи, за да изхранва семейството. В никакъв случай не иска да бъде изпратена в колония.

Всъщност 52-годишният бивш механик Ласал няма нищо общо с ФБР. Преди половин година е излязъл от затвора, където е излежал присъда за пет изнасилвания на момичета между 12 и 14 години. “Агентът” казва на Сали, че няма да я изпрати в колония при едно условие - да не казва на никого за срещата, но във всеки момент да е готова да работи за правителството.

Няколко седмици Ласал следи момичето и след по-малко от месец го пресреща по пътя от училище към дома с “държавна” задача. Трябва да замине с него за Атлантик Сити, а на майка си да каже, че съученичка я е поканила да прекара известно време в семейния им апартамент на океана. За по-голяма достоверност вечерта той звъни на майката на Сали и любезно я уверява, че жилището е достатъчно голямо и ще се радват, ако Сали им погостува. Майката се съгласява, защото тя самата не може да осигури почивка на дъщеря си.

На 14 юни 1948 г. Франк Ласал и Сали Хорнър се регистрират в хотел на крайбрежието, представяйки се за баща и дъщеря. Сали редовно пише на майка си. След шест седмици пристига последното писмо, в което момичето пише, че заминава със същото семейство в Балтимор. Предварителна уговорка за друго пътуване няма и майката, разтревожена, се обръща към полицията.

Когато патрулът отива в хотела, установява, че “бащата” и “дъщерята” са заминали набързо - в стаята е пълно с изоставени вещи, на пода има два куфара, на леглото - мъжка шапка. Намерена е снимка, направена по време на “почивката”, на която Сали е облечена като за причастие - с бяла рокля, бели чорапки, черни лачени обувки и с прибрана коса.

Полицията бързо установява самоличността на мъжа, но се оказва, че не е толкова лесно той да бъде заловен. Двамата със Сали наистина отиват в Балтимор, Ласал наема квартира, намира си работа и записва Сали в католическо училище под името Мадлен Лаплант. По това време той вече е обявен за издирване, а снимката на момичето е публикувана във всички вестници. По думите на Сали именно в Балтимор Ласал започва да я насилва сексуално. Пред съседите той се представя за самотен баща, който е измъкнал дъщеря си от ръцете на развратната си жена.

През 1949-а, година след похищението, Ласал получава задочна присъда между 30 и 35 години. Научавайки това от вестниците, той решава, че отново е време да бягат. Удивителното е, че през цялото време Сали продължава да вярва, че Ласал е специален агент, работещ под прикритие, а поредното им заминаване е продиктувано от нова задача.

Двамата се озовават в Далас, Тексас, и заживяват в караванен парк, където човек трудно може да бъде открит. Сали отново е записана в католическо училище, този път под името Флорънс Планет. Сега Ласал се представя за вдовец и печели симпатиите на съседите, освен на един човек - Рут Джанич, която се усъмнява, че има нещо нередно. Бащата не изпуска от очи дъщерята, не ѝ дава да говори със съседите, изниква изневиделица и я отвежда вкъщи. Сали изглежда наплашена.

Семейство Джанич заминава в Калифорния и оттам пише на съседите, че се е устроило добре и има много предложения за работа. С други думи - да идват. Сали за първи път не иска да пътува, дори разказва историята си на своя съученичка, която е потресена и ѝ казва, че това трябва да бъде прекратено. Все пак двамата с Ласал заминават. В Сан Хосе ги чака семейство Джанич. Докато Франк си търси работа, Сали е поверена на грижите на Рут, която най-после измъква признание от момичето за отвличането и за това, че тъгува по майка си. За сексуалното насилие не казва нищо. Рут организира междущатски телефонен разговор (да не забравяме, че годината е 1950-а), но майката не отговаря. Тогава успява да се свърже с мъжа на по-голямата сестра на Сали. Когато полицията пристига в караванния парк, намира 13-годишното момиче обляно в сълзи, защото не е спазило обещанието си към Франк да пази тайната...

Ласал е арестуван и осъден на 35 години затвор. Сали е върната на майка си, която казва, че ѝ прощава, защото нищо лошо не е направила. Общественото мнение обаче осъжда момичето, че “само си е виновно”. Съучениците я отбягват, репортерите не ѝ дават мира. В романа на Набоков Лолита умира на 17 години при тежко раждане. В живота Сали Хорнър загива на 15 в автомобилна катастрофа.