Името “патриот” не е значка на ревера. Това е тихо и мълчаливо доказване с действия. Всеки ден, на микро ниво. Да обичаш “πατριώτης” - патрията  (или отечеството си на български) - идва от думата “отец” - татко. Татковина. Земята на майка ти и баща ти. Родина - земя на рода ти, ерго на семейството ти. 

Следователно истински “патриот” не е човек, който се бие в гърдите, а такъв който гледа на нацията си като на по-голямо семейство. Обича го това семейство. Опитва се до го подкрепя, както може: пази го физически, подпомага го духовно и материално. 

През Възраждането “еволюционистите” патриоти пазеха духа му - дадоха му независима собствена църква, показаха му, че е една нация - с общ език, традиции и история. Инвестираха пари да изучат децата му - бъдещите ни държавници. 

Други патриоти “революционери” жертваха живота си в революция, с която постигнаха свободата ни. В защита на жените и децата на България, те трябваше да извоюват свободата. Сложиха живота си там, където бе словото им - висш подвиг!

С една дума не е срамно да си истински, макар и “тих” патриот. Срамно е да режеш с нож най-крехките и ценните му представители на това семейство - жените, които дават живота. Майките, дъщерите, сестрите, бабите. Срамно е да ги насилваш из забравените от Бога и умиращи български села. Срамно е да ги нараняваш, а не да ги пазиш с цената на живота си  - каквото всъщност значи да си истински мъж. Каквото всъщност значеше и заветът “Свобода или смърть“.

(От фейсбук, заглавието е на редакцията)