27 години болката и лекарствата контролирали живота на Стоян Кючуков. До 2004-а, когато идва за пръв път в клиниката и прави 25 дни на плодове

Със съпругата му всяка пролет правят по едно 20-дневно гладуване

Мигрената е невидим, но много коварен враг. Напада човек внезапно, с болка, която се усилва до такава степен, че той не е способен да стане от леглото и да отвори очите си. Много хора с тежка форма на мигрена се разделят дори с работата, която обичат, със спорта, с удоволствията, достъпни за другите. Страданията им наистина са ужасяващи, но за тях няма лечение – само болкоуспокоителни, които с годините се увеличават. Никой не знае това по-добре от Стоян Кючуков, бивш състезател и треньор по спортна стрелба. Днес той е на 65. Живее във Велико Търново със съпругата си, децата им са вече големи. Препитава се с търговия. И смята 1 юли 2004 година за ново начало в живота си.

Тогава, през 2004, той е на 47 години. От 27 години мигрената и  лекарствата контролират живота му. Веднъж седмично, понякога и по-често ужасяваща болка стяга главата му в железен обръч и го докарва почти до припадък. „Главата ми изтръпваше, виеше ми се свят, гадеше ми се. Престанах да ходя дори на кино. Светлината на екрана ми действаше ужасно, предизвикваше не само главоболие, но и повръщане. Случвало ми се е да повръщам на улицата, а хората си мислеха, че съм пиян, въпреки че аз не пия алкохол. Започнах да вземам нео седалгин. Болката ме отпускаше за два-три часа, след това отново ме връхлиташе. Увеличавах хапчетата (стигал съм до една опаковка от 20 таблетки на ден!), а от това стомахът ми направо завираше.“

Стоян често влиза в болници за изследвания. Спомня си един по-дълъг престой в неврологията, когато са правили скенер на главата му. Какъв ужас е изживял преди лекарите да разчетат резултатите от скенера и да отхвърлят най-страшната диагноза… Освен лекарствата, му препоръчват „да пие чайчета“. Сега си спомня с хумор за този съвет. Взема и лекарства за стабилизиране на кръвното налягане, защото често то  рязко пада, често събира границите. Налага се да остави спорта, който обича. Става треньор по спортна стрелба. Но мигрената е винаги на крачка зад него, готова да го събори. „Уж на шега казвах на приятелите си, че така ме боли главата, че ми иде да се застрелям… Но не беше съвсем на шега. Най-тежкият ми период беше, когато бях в разцвета на силите си - около 35 годишен, а не можех да изляза на слънце, защото имах непоносимост към светлина. Не можех да отида на море, за което копнеех.“

В клиниката идва по настояване на съпругата си, която с гладолечение при д-р Емилова е спасила гласните си струни от операция. Жената разказала на Стоян това, което чула от лекциите на д-р Емилова: личната история на лекарката, която също е имала тежка мигрена, но се е справила с нея след среща с Лидия Ковачева, когато е започнала да прилага метода на омекотено гладуване с плодове. Тази лична история е била вдъхновение за Стоян и той е дошъл в клиниката решен на всичко, за да спаси живота си така, както е направила самата д-р Емилова. „Гладувах 25 дни на плодове, захраних се 12 дни по всички правила. Болката постепенно изчезна. Не се върна никога повече! Но и аз не се върнах по стария път. Още тогава нещо „прещрака“ в мен. Видях, усетих, разбрах, че съм на прав път. За пръв път се почувствах здрав. Върнах се към спорта и дългите разходки, от които се бях отказал. Някаква енергия се отпуши в мен, започнах да работя двойно.“

Оттогава Стоян и съпругата му всяка пролет правят по едно 20-дневно гладуване на плодове плюс 10-дневно захранване. Мигрената никога повече не се върнала. Всеки път, когато Стоян има здравословни проблеми се обръща към метода на Лидия Ковачева. Така е направил и когато е имал камък в бъбреците. Лечебното гладуване му е помогнало да го изхвърли леко. В ежедневието се храни много разумно, предимно с постна храна. Довел е много приятели в клиниката. И на всеки страдалец казва, че методът е чудотворен, но е трудно да спазваш този режим у дома си. „Там, в отбора, е съвсем друго. Ако не ти стигат сили и воля, има кой да ти „прелее“. В клиниката се чувстваш част от един специален тим, от хора, които са дошли с вяра и оптимизъм, за да направят живота си по-добър, за да оздравеят. И са добри един с друг, и се подкрепят. А лекарите са изключителни! Такава атмосфера няма никъде.“

Визитка 

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали 49 439 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Рецепта

Квас от червено цвекло

Както киселото зеле, този квас, популярен в кухнята на северните народи, носи силна доза пробиотици за тялото ни. Ето как се прави:

Обелете цвеклото и го нарежете на кубчета. Сложете го в голям буркан - до 3 л, добавете две лъжици морска сол, и кафена чашка цвик от истинско кисело мляко. Нарязаното цвекло трябва да запълва една трета от този буркан. 

Цвик можете да си направите като прецедите през марля кофичка кисело мляко, в която има Лактобацилус Булгарикус.

Течността от прецеждането е цвик. Може да се използват и пробиотични капсули, ако не консумирате кисело мляко.

Долейте с изворна или слабо минерална вода като оставите няколко пръста празни до повърхността и сложете капак, но не плътно, за да влиза малко въздух. Сложете буркана на топло място и разбърквайте с дървена лъжица два пъти дневно. От дъното започват да се надигат мехурчета, това значи че процесът на ферментация е в ход. Понякога се образува утайка на повърхността, която прилича на плесен и която трябва да бъде махната. 

След 7-10 дни квасът е готов. Може да се наложи да почакате и повече. Вкусът му е приятно солен, а цветът наситено червен. Можете да обогатите рецептата с кори от портокал, ако не са пръскани, или с лимонова трева.