Историята на двама истински сървайвъри – Албена и Павел, които разказват за най-трудното приключение в живота си

Павел се разделя с лекарствата, с мисълта за операцията и с апарата за дишане

След като изкачиха най-високия връх в Африка – Килиманджаро през 2021, изминаха 700 км пеша по пътя на поклонниците Камино през 2022, през лятото на 2023 година Албена и Павел преживяха три седмици, оказали се най-трудните в живота им.

А те са видели немалко – на 65 години са, от 32 години живеят в САЩ. Емигрират млади, с две деца, и започват от нулата зад Океана. Албена – като инженер химик в голяма корпорация, а Павел, който е завършил Лесотехническия университет у нас, като общ работник и студент по химия, за да може да работи заедно с Албена. Справяли са се сами винаги, без помощ отникъде, с огромна обич помежду си. А характерът и на двамата отговаря толкова добре на фамилията им: Благеви. Благи, сърдечни, фини, любопитни и весели хора. Днес те са пенсионери де юре, но де факто – неуморими пътешественици, откриватели, смели и весели като тийнейджъри.

Справят се и с този толкова труден и дълъг маршрут Ком-Емине, цели 650 км в планината, защото си вярват и се осланят на силата на другия. Но за приключението - малко по-нататък.

Всъщност, приключението на Албена и Павел започва през 2020 г., когато пристигат в клиниката на д-р Емилова. Павел тогава тежи 128 кг (сега е 85), спи от 12 години с апарат, който подпомага дишането, тъй като има сънна апнея, на прага на диабет тип 2 е и очаква операция и на второто коляно (след операцията на първото му казват, че това е неизбежно, и… край с любимите ски!). След 20 дни на плодове и 10 дни захранване, Павел се разделя с лекарствата, с мисълта за операцията и с апарата, който вече бил „част от семейството“. Слабата и фина Албена гладува с него от солидарност. Това първо гладуване променя живота и на двамата. Следващата година отново гладуват в клиниката, а през лятото започват да се готвят за … Килиманджаро. Тренират, като качват Мусала, Черни връх, Вихрен. Много млади хора се отказват по средата на пътя към този 5885 м висок връх. Не и Албена и Павел! 

Следващата година са на пътя Камино в Испания. Стават в 6 сутринта, вървят 8-10 часа, спят в туристически спални, носят тежки раници… Изминават пеша около 800 км. Мислели са, че подобно ще бъде и приключението Ком-Емине. Е разбира се, маршрутът е планински, доста по труден, ще спят в хижи, в доста по-спартански условия в сравнение с тези за вървящите по Камино, без удобството да имат осигурени туристическа спалня за 8-10 евро на вечер (нощувките в нашите хижи започват от 25-30 лв. на вечер) или удобството да купуват вода и плодове по пътя си… Но нещата се оказват доста по-екстремни. Все пак Албена и Павел живеят от 32 години в САЩ и макар, че си идват всяко лято, не познават онази част от България, в която човек е сам – и срещу природата, и срещу безхаберието на хората.

Те, впрочем, не са тръгнали сами в планината. Но техният водач се контузил и се върнал, с него и малката група. Албена и Павел продължили сами. Първата спирка била Ком, от където по традиция всеки взема по две камъчета. Когато стигнат нос Емине и морето, хвърлят едното и запазват другото за спомен. Но между тези две спирки има много ходене: цели 23 дни по 28 км средно, понякога и повече изминавали. А има хижи, разстоянието между които е почти 50 км. Затова се наложило две нощи да вървят с челници в непрогледна тъмнина и да спят в планината – на тревата, без палатка, без оръжие срещу диви животни. „Овчарските кучета по пътя  бяха по-страшни - казват през смях двамата - А също и бездомните кучета.“ 

Но планината щедро ги приютява в своите красиви обятия. Среща ги с хора необикновени като бат` Здравко, който всяка година идва до връх Ком, а оттам се прибира пеша до родния Бургас. С бат` Здравко са заедно пет дни – той им открива неподозирани неща - например, че е добре човек да си заравя в земята буркани с месо и ракия на определени точки по маршрута, защото иначе трябва да разчита някой хижар да се смили и да направи порция кюфтета и пържени картофи. Ако отвори хижата, де… От него разбират, че е добре човек да е въоръжен в планината – с газов пистолет и халосни патрони, заради кучетата и по принцип. Но макар и неподготвени за тези сурови условия, Албена и Павел решават да не се отказват. Разделят се с колоритния българин и продължават сами, наслаждавайки се гледките в Стара планина и на срещите с хора от селцата. Слизайки до едно от селата, за да си купят вода, помолили да се обадят в хижата, която предстояла по маршрута, за да ги чакат вечерта, когато се стъмни. Колко души сте, попитал хижарят. Двама, отговорили. „Аз за двама няма да отварям хижата, отсякъл той.“ Така и станало. Удължили ходенето, за да спят в къща за гости. „Толкова е красива България“, казват Благеви. - Защо никой не прави нищо, за да може българите и чужденците да я открият?“

Всъщност, Албена и Павел са минали много повече от 650 км, колкото е маршрутът. Защото маркировката е в окаяно състояние. „Както си вървиш – изведнъж маркировката свършва. Почваш да се взираш в картите – това ли е дерето? А къде е нивата? Няма кого да попиташ, а често телефоните нямат и обхват.“ 

Не времето е било изпитание за Албена и Павел. И жега, и дъжд, и град е имало. И студени нощи и облачни дни, в които облаците слизат толкова ниско, че пътят потъвал в мъгла. Да, нищо не може да направи човек с времето. Но виж, с храната е друго нещо. Двамата се хранят без месо, избягват млечни, може да се каже, че 90 процента от храната им е веганска, само на растителна основа. Веганите обаче не са добре приети в българските хижи. Храната там е безкомпромисно ясна: ако има боб и леща - добре, ако не - винаги има кюфтета, пържени картофи. “Какви планинари сте вие бе, да не ядете месо - възмущавали се местните хора и хижарите. - Силна храна трябва, силна!“ „Е, справихме се и без кюфтета, прегрешавахме само с банички“, защото нямаше нищо друго, усмихват се двамата.

Днес, седмици след като се връщат, вече са останали само красивите спомени – невероятната природа, особено в Средна Стара планина, Пеещите скали, където си помагали с въжета, полетата със слънчогледи, паметника на Вазов, един от хората, създали този маршрут, приказната гледка на морето от нос Емине, едрите звезди, фееричните образи, които извайва мъглата. Какво ви даде Ком- Емине, пита водещата на едно тв предаване Албена и Павел. „Адреналин“, отговаря Албена с усмивка. „Завършихме го по-влюбени, казва Павел, защото на 13 юли имахме годишнина от сватбата. Бяхме сами двамата, ръка за ръка.“ „Нямаше да го минем, ако не си имахме безгранично доверие, ако не се обичахме.“, завършва Албена. 

Какво следва? Още една кратка почивка в клиниката на д-р Емилова в Боровец и наесен – преход до първия базов лагер на … Еверест. Да, височината е около 5500 м, колкото Килиманджаро, но преходът е много по-труден. Но със сигурност ще се справят, стискаме им палци!

* Закачка със заглавието на филма „Облачно, с кюфтета“. В анимацията учен изобретява машина, която превръща водата в храна и на неговия остров започва да вали храна.

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали 49 439 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.