При Йонко, който е диагностициран със системен лупус, първият курс на плодове и чай в клиниката води до ремисия - изчезване на симптомите, и до удивително добри резултати за здравето му като цяло

„Как се стигна до тук“, се питат много хора с тежки автоимунни заболявания. Автоимунното заболяване сякаш идва, за да ни накара да се обърнем навътре в себе си, за да видим как сме се отнасяли с тялото си, как сме преработвали стреса, емоциите си, токсичните ситуации и мисли, как сме се хранили… Във всички случаи автоимунното заболяване има скрита предистория и е хубаво ,че все повече хора търсят корените му, когато търсят и лечение.

Йонко Иванов, на 50 г., е един от хората, диагностицирани със системен лупус (доста често заболяване се оказа, страда един от 2500 души). Това е коварна автоимунна болест, която засяга съединителната тъкан. Най-напред по лицето и тялото се появяват обриви или цели зачервени участъци. Ходът на болестта е непредсказуем – може да е по-лека или по-тежка форма, която засяга вътрешните органи: сърце, бели дробове, стави, мозък, бъбреци… Хроничното възпаление в тялото при лупус може да доведе и до големи страдания и фатален край.

Болестта при Йонко се усложнява допълнително от факта, че той е незрящ с едното око от почти 30 години – резултат от удар с юмрук в лицето от абсолютно непознат човек в заведение, с когото не е разменил и дума. Много от лекарствата за лупус засягат по неприятен начин очите. А и от кортикостероидите, които му предписват, няма никаква полза – докато ги взема, обривите изчезват. Когато ги спре, само след 5-6 дни се появяват с още по-голяма сила. Решен да търси алтернативен начин за лечение, той пристига в клиниката със съпругата си, която гладува с него от солидарност. Правят общо 20 дни на плодове и чай - 10 дни в клиниката и 10 дни в дома си в Италия. След това започват 10-дневното захранване. Той поема ангажимент да дойде пак в клиниката на 3-4 ден от захранването, за да му направят нови изследвания.  И ето го отново в клиниката, изминал дългия път с кола от Лече, където живее, на „тока“ на Ботуша. Разказът на Йонко е емоционален и интересен не само за хората с лупус:

„Преди година започнаха да се появяват обриви по лицето, ръцете, гърба… Отначало мислех, че е алергична реакция, защото работя във фирма за продажба на автомобили и използвам много препарати за поддръжка на колите, които са тежка химия. Но се оказа, че е нещо по-сериозно. Зад ухото ми се появи подут лимфен възел, като топче. Боляха ме ставите, чувствах, че нещо не е наред. Започна обикалянето по доктори – кожни лекари, ревматолози, алерголози. Предписваха ми ту едно, ту друго лекарство. Дълго време се мазах с кортикостероидни кремове, те помагат, но само докато се мажеш. Ако ги спреш, след 5 дни всичко се появява с още по-голяма сила. Накрая диагнозата се оказа системен лупус. Казаха ми, че за него няма лечение, а само поддържаща терапия с медикаменти и най-доброто, което може да се постигне е по-лека форма с чести ремисии. Съпругата ми, която е парамедик, взе нещата в свои ръце, защото си даде сметка колко е сериозно състоянието ми. И ме убеди да дойдем в клиниката на д-р Емилова. Пристигнахме в средата на ноември и аз веднага направих пълни изследвания. Оказа се, че имам омазнен и увеличен черен дроб, с много влошени показатели, и не само това – увеличен е и далакът. Имам висок холестерол, намалена подвижност на ставите, особено в едното коляно и това е доста болезнено. Косата ми пада, а под нея кожата е силно зачервена. Изобщо куп симптоми, които показват сериозен дисбаланс в тялото, сериозно нарушени функции на органите. Лошите показатели на черния дроб се дължат вероятно и на големите количества лекарства, които вземах и на кортикостероидните кремове, с които се мазах.

Често лекарите ме питат какво съм преживял, търсейки причините за това автоимунно заболяване. Не смятам, че съм преживял някакъв огромен стрес, като изключа случая, в който без вина ме ослепиха. Но пък от друга страна, пред очите ми се появява ж.п. гарата на Венеция, на която ни остави автобусът, когато за пръв път с жена ми стъпихме в Италия да търсим работа и късмета си. Годината беше 2004-та. Носехме един сак с дрехи и един българо-италиански разговорник. Много борба, много лишения имаше по пътя ни. Мислехме, че в Италия ще работим временно, защото дъщеря ни беше на 4 и я гледаха в България баба й и дядо й. Останахме една година, после се върнахме, заминахме след месеци отново и ето ни днес, живеем в Лече, дъщеря ни завърши Университета в Сиена и вече прави магистратура по културология в Университета в Болоня, говори три езика. Написа едно есе на тема „Българин: една обидна дума“, което го публикуваха. То е отговор на всички, които ни подценяват като българи от висотата на западните си стандарти. Ние като семейство се гордеем, че сме българи и сме постигнали нещо в една силно конкурентна и дори понякога враждебна среда. Жена ми завърши Института за медицински сестри в Сапиенца и от 11 години е парамедик, а от 3-4 е медицинска сестра на борда на линейка, една от най-стресовите позиции.  Това е нейната мечта – да бъде медицинска сестра. Аз мечтаех на уча богословие, но не стана. Трудно живяхме, много се борихме, явно стресът се натрупва неусетно в телата и в душите ни и върши своите поражения. Важно е навреме човек да потърси истинския път към здравето, да не се оставя на случайността, на лекарствата, на самосъжалението.“

Йонко държи в ръце изследванията си и се радва като дете. За своя ръст от 185 см, той е с идеално тегло, свалил е почти 9 кг и е 79 кг сега. Черният дроб и далакът са се свили почти до нормалните си размери, омазняването в тялото значително е намаляло с изхвърлените при гладуването 6-7 кг мазнини. Подутият лимфен възел е спаднал. Болките в коляното са отшумели. „Когато се върнах в Италия и тръгнах да разхождам кучето си, ми се прииска да тичам като дете“, казва Йонко. Но най-важното: обривите са изчезнали, без тежките лекарства, които е вземал. Неговият лекуващ лекар д-р Красимир Милев смята, че болестта е в ремисия. А ремисията е „базовият лагер“ на истинското лечение. То изисква не само периодично лечебно гладуване, а и промяна в начина на живот. „Ще трябва да се разделя с работата си, която харесвам. Но за мен е по-важно да съм здрав. Предстои ми преглед при ревматолог в Италия – отначало ми дадоха час през април 2024, после на мястото на отказал се пациент ще отида на 19 декември. Чудя се дали да му кажа, че не вземам лекарства за лупуса и не искам да вземам. Но това не е важен въпрос за мен. Важно е как ще продължа живота си така, че да имам истинско здраве. Дължа го на семейството си и най-вече на съпругата си. И на прекрасните лекари в Клиника „Д-р Емилова.“ 

Френска крем супа от кестени

Продукти:
1 кг кестени 
1 л зеленчуков бульон
2 глави лук (най-добре лук шалот)
2 моркова
2-3 супени лъжици зехтин или друго масло
индийско орехче, чер пипер, лют червен пипер (по желание)
кокосова сметана
магданоз 
свежи листа салвия (по желание)

Приготвяне:
Направете срезове с нож в обвивката на кестените и ги варете, докато станат готови.
Задушете в мазнината накълцаните лук и моркови, добавете подправките. 
В зеленчуковия бульон варете задушените лук, моркови и раздробените кестени. Когато станат готови, ги смелете в блендер до гладка крем супа. Може да заделите 5-6 кестена след варенето, за да гарнирате супата с парчета от тях. 
Можете да запържите в мазнина листата салвия, докато станат хрупкави. Можете да направите крутони за супата. Подправете с кокосова сметана по желание, може да сложите и запечени на тиган тиквени семки, също свеж магданоз.

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали над 50 000 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.