Преди 16 години тя е спасила с помощта на лечебното гладуване и д-р Емилова сина си от тежко заболяване, самата тя от същото време се доверява на този метод

Някак си сме свикнали здравето да е нещо, което зависи от лекарите, не от нас

Таня Игнатова е на 60 години, живее в малкото пазарджишко село Хаджиево и работи в магазин за промишлени стоки. Има две деца и четирима внуци. Дъщеря ѝ живее при нея и Таня се грижи за трите ѝ деца, когато ѝ позволява свободното време. Синът ѝ живее в Литва и тя тъгува по него и по внука си, неговия син. Таня е скромен, деликатен и фин човек, от онези, които, когато ги опознаеш отблизо, приличат на разкошно цвете, разцъфнало от незабележима пъпка. Изпълнена с достойнство, топлина, щедрост и човечност. И пълна с истории от трудния си човешки живот, които ми довери по време на едно от гладуванията ѝ в клиниката – тя всяка година е тук за дълго гладуване. Ето три истории от живота на Таня Игнатова:

История първа: 

През май 2022 г. Таня усеща силна болка в дясното ухо. „Съпроводена със силен шум, все едно ято птици са се настанили там“, казва тя. „Отидох незабавно на лекар уши-нос-гърло. Той ми изписа лекарства, които пих 20 дни, но нямаше никакво подобрение. Приеха ме в болница и ме включиха на системи – без диагноза. Не се чувствах добре, гадеше ми се. Но другия ден от сутринта започнах да се подувам цялата, имах чувството, че ще се пръсна. Звънях за помощ, звънях, звънях… Тъкмо мислех сама да махна абоката, дойде сестрата и започна да вика, да крещи, защо не съм я извикала веднага. Отговорих: не съм на пазара, за да викам. Смениха системата и така още пет дни. Преди изписването трябваше да ми измерят слуха. Лекарят ме прегледа и ми каза: „Хм, то апарат с апарат не си съответства.“ Обади се на друг лекар да го пита за лекарствата, които да изпише. И така получих рецепта от лекар, който никога не ме е виждал и се върнах в къщи – с болката и страха от неизвестността. Там видях епикризата: остър менингит с двустранна загуба на слуха и … ОПЕРАЦИЯ НА УХОТО! За мен тази измама е престъпление. Съветваха ме да ги съдя. Но аз направих по-доброто: веднага дойдох в клиниката, започнах да гладувам – 10 дни. Направих още 10 дни в къщи и се захраних сама още 10. В клиниката се консултирах с невроложката д-р Казакова, която ме прегледа. Според нея това е възпаление на вътрешното ухо. Даде ми съвети, които следвах. И така отшумя възпалението.

История втора:

Синът ми Стоян Игнатов днес е на 38 години, живее в Литва, където има семейство и дете. Беше в седми клас, когато почина съпругът ми, неговият баща. Това беше огромна болка и изпитание за него. След време започнаха моите здравословните проблеми. През 2005 ми поставиха диагноза рак и ме оперираха в Пловдив. Виждах как синът ми се опитваше да бъде силен, но беше ужасен от възможността да изгуби и двамата си родители. Не можеше да спи, имаше постоянно главоболие, което ставаше все по-силно. Устните му бяха напукани и пресъхнали, беше все жаден. Пиеше огромни количества вода и все беше в тоалетната, непрекъснато уринираше. Водех го по прегледи, там ни казваха, че му няма нищо, но той ставаше все по зле. До деня, в който се почувства толкова зле, че не можеше да стане от леглото, повръщаше и почти губеше съзнание. Каза ми, че усеща, че умира, и аз умирах с него. Бил е на крачка от диабетна кома, това казаха в спешното, където го закарах. Поставиха му диагноза ДИАБЕТ ТИП ЕДНО, а той беше само на 22 год. Изписаха го от болницата с рецепта за инсулин. Минаха шест месеца. Той все така не се чувстваше добре, а психически се беше сринал. И тогава, един ден един от приятелите му разказа за д-р Емилова – как при нея ходели хора болни от диабет, които с гладуване оздравявали.

И ние се хванахме за тази възможност като удавник за сламка. Заминахме за Варна при д-р Емилова. Тя го прегледа и назначи всички изследвания, както и специално изследване на панкреаса, което показва какъв процент от този орган работи. При диабет тип едно тя не препоръчва дълго лечебно гладуване, а природосъобразно хранене, съчетано с къси периоди – по два-три дни на плодове и чай без мед. Тогава в клиниката нямаше програма природосъобразно хранене, но тя специално за него направи хранителен режим. Предложението ѝ беше да започне с такъв режим, за да се регулира кръвната захар и след това премине на плодове и чай, а след това - захранване. По този начин, каза д-р Емилова, „ще можеш да намалиш или дори спреш инсулина, но трябва да си упорит“. Стоян беше много разколебан, несигурен, не знаеше дали да се довери. И си спомням, че докторката му каза: „Това е твоят живот. Ти си този, който трябва да си даде шанс, да опита. Трябва да опиташ всичко, което може да ти помогне да оздравееш.“ И Стоян реши да остане в клиниката. В първите дни се хранеше здравословно, без никакви животински храни, като още на 3-я ден нямаше нужда от инсулин. Тогава премина на плодолечение, направи 15 дни плюс 10 дни захранване. Не му беше лесно, но благодарение на лекарите, които го наблюдаваха непрекъснато, не се наложи да се връща към лекарствата. След това изключи животинските храни от менюто си, които преди присъстваха всекидневно. Днес е веган, рядко консумира риба. Никога повече не си е поставял инсулин. Всяка година прави дълги гладувания сам в Литва, макар че не му е лесно с този студен климат.

История трета:

За да лекувам Стоян, взех заем от банката. Когато ме попитаха на какво основание го искам, се разплаках и казах: трябва да спася детето си! Когато се върнах със Стоян в селото в което живеехме, се опитах да разкажа какво чудо ми се е случило в клиниката на д-р Емилова. Но усещах недоверието и още на първото изречение ме прекъсваха с въпроса колко струва. Удивявам се на хора, които дават пари за всичко друго, за коли, къщи, телевизори, пътувания, само не и за здраве. Някак си сме свикнали здравето да е нещо, което зависи от лекарите, не от нас. Благодарна съм и на моя син, който ми доказа, че здравето зависи от нас самите най-вече, който ми даде урок по смелост и воля. Аз гладувах с него в клиниката, за да го подкрепям. Оттогава два пъти в годината правя по 20 дни на плодове и чай и никога повече не съм имала сериозни здравословни проблеми. Оттогава промених храненето си. И така вече цели 16 години!  Едното от дългите гладувания е винаги в клиниката. Мога да го правя и вкъщи без проблем, но идвам тук, за да си почина, да се заредя от енергията на д-р Емилова, нейния прекрасен екип и хората, които идват, за да променят живота си. Идвам да се насладя на морето, да правя йога, да направя изчистващи тялото процедури. Някак заедно с тялото се пречиства и душата ми, пълни се с лекота, чистота, оптимизъм. Това не може да се купи с никакви пари. Затова смятам, че парите, похарчени по този начин, са умна инвестиция в здравето. Ако някой се съмнява, нека прочете още веднъж първата история.

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали над 50 000 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.