Как Пламен Николов успя да победи токсичния глад, да се помири със себе си и да промени в последния момент „траекторията на ракетата“, наречена диабет втори тип, която можеше да го порази

Живее от 30 години в Лондон, женен е за французойка, има две деца

„Всичко трябва да се реорганизира в това общество. Днес онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари. Да се спасиш от работата е толкова трудно, колкото и да се спасиш от безработицата.“ Тези думи на големия циничен ум, писател и безпощаден критик на нашето общество Фредерик Бегбеде като че ли са написани за нашия герой – Пламен.

Той има същата професия като Бегбеде – реклама, маркетинг, брандинг – тоест създава и изгражда имиджа на компании със силата на творческото си мислене. Разбира се, това струва много пари, ако е на ниво. Но е и като наркотик, така признава и самият Бегбеде, който е имал зависимост към дрога, жени, алкохол, работа, власт, пари… Нашият герой Пламен признава:

„Бях зависим от работа, алкохол, храна. Но алкохол и храна не заради самите тях и защото имах физическа потребност, а заради напрежението в работата ми, заради постоянните пътувания, жестоката конкуренция и изискването да съм на 100 процента по 24 часа в денонощието, дори когато съм в скъпи курорти, в които съчетавах почивката със срещата с клиенти. Храната като зависимост беше част от този начин на живот. Да мога да запазя вечеря в най-добрия ресторант в света за годината, макар тази вечеря да е след 6 месеца –смятах, че това не е зависимост, напротив, разглеждах го като независимост, свобода. Винаги съм се стремил към тези две неща – свобода и независимост. “

Пламен Николов живее от 30 години в Лондон, женен е за французойка, има две деца. Сега е на 49 години. Заминал е почти веднага след като е започнал да учи българска филология като студент. Интелигентен, с бързи реакции, направо опасен ум. Това му е помогнало не само да намери мястото си в лондонския бизнес свят, но и да основе преди 20 години своя компания за маркетинг, реклама и брандинг, и то доста успешна.

Как един такъв човек попада в клиниката на д-р Емилова? Както много други независими и свободни хора – под действието на Великата Принуда, както Хемингуей нарича състоянието на човек, който е притиснат от обстоятелствата и за да се спаси, проявява неподозирана смелост и воля. А Великата Принуда се появила преди година в една далечна азиатска страна – Камбоджа. „Кацнах в Камбоджа след една натоварена работна вечер в Сингапур, след индустриални количества алкохол и храна. Вървях по асфалта, а все едно стъпвах върху памук. Чувствах се много зле. От 7-8 години пиех хапчета за кръвно. Но дори и с тях то беше високо. Затова отдавна бях захвърлил апарата, престанах да го следя. Но в Камбоджа бях толкова зле, че се наложи да отида в спешна помощ. Кръвното ми се оказа 240 на 180! Взех двойна доза хапчета, но то не можа да спадне под 180 на 120. И тогава се уплаших. Чувствах се разбит от лекарствата, от цигарите, които пушех яростно, от кафетата, от алкохола, от безразборното хранене.“

Като човек, свикнал да проверява една информация от три места, Пламен питаел недоверие към лекарите. Всяко посещение при лекар било свързано с нова доза лекарства. А посещението при лекар в Англия е свързано и с месеци чакане, за по-специфични неща, като ехография на сърце например може и година да чакаш. Но сърцето на Пламен не можело да чака. Затова зарязал всичко и тръгнал към Свети Константин и Елена.

С такова недоверие към лекарите по принцип дошъл и в клиниката на д-р Емилова, още повече, че не бил чувал за нея. Негов приятел го посъветвал да отиде и той приел това като поредната авантюра. Споделил със съпругата си, а тя го попитала каква е цената за месец. „Като й казах, тя се учуди: ти толкова харчиш на месец за ресторанти и алкохол, каза ми тя.“

Спомнил си и това, което баща му обичал да казва: „Пари за лечение не се пестят.“ 

И ето така Пламен се оказал в клиниката в един топъл есенен ден. Следващата сутрин отишъл за изследвания. „И сякаш бомба се взриви в съзнанието ми. Нямах представа, колко разсипан е организмът ми от начина на живот. Освен високото кръвно, заради което вече вземах 5 хапчета, се оказа, че имам висока кръвна захар на гладно, висок инсулин, а черният ми дроб е увеличен опасно много. Вземах и статини за високия холестерол. Нямах представа колко опасен медикамент за тялото могат да бъдат те.“

Притиснат от Великата Принуда, Пламен започва режим на плодове и чай. И следва вторият шок – още на третия ден лекарите спират лекарствата му за кръвно. Защото то влиза в разумните граници: 120 на 80. Нещо повече – започва да пада до стойности, които Пламен не е достигал от години. Вместо кофеин за да нормализира ниското (в сравнение с обичайното) кръвно, лекарите го карат да пие вода и портокалов сок.

След 30 дни в клиниката, от които 20 дни на плодове и чай и 10 дни захранване, Пламен прави рекапитулация: "Инсулин от 31 единици, измерени на гладно при постъпването – 5,8. Чувството е чудесно, лекота и прилив на сили.“

Черният ми дроб се сви с 2,5 см, намаля омазняването. Усещането: енергия! Енергия!

15 кг по-малко! Неописуемо е чувството, сякаш ми пораснаха криле.

Цигарите: значително намалени, заканих се, че и на тях ще им дойде времето.

Ходене: по 20 км на ден! Няма да мога да спазвам това темпо, но ще се движа много повече от преди. Защото вече изтрих от телефона си онази игра, с която се разтоварвах в свободното време.

За първи път в живота си играх гимнастика сутрин. Нямах представа какъв прилив на сили носи тя.

Холестеролът, който беше висок, е в рамките на нормалното. Спрях статините!

Тръгнах си с нова „рецепта“ за подобряване на здравето, „написана“ от д-р Емилова: Живей така, че да бъдеш независим от лекарства!

„Ще го направя, казва Пламен. - Стъпка по стъпка. Това е новото предизвикателство в живота ми. Но не го приемам заради адреналина, а защото съм убеден, че това е пътят.“

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали над 50 000 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Рецепта

Пудинг с райска ябълка

Продукти за 2 чаши:

3 супени лъжици чия
1 чаена чаша растително мляко
1 чаена лъжичка ванилов екстракт
2 меки узрели райски ябълки
щипка канела
шепа гранола или корнфлейкс
шепа зърна от нар

Приготвяне:

Обелвате ябълките, махате сърцевината и капачетата и правите на пюре.

В стъклени чаши или купи слагате на дъното гранола или корнфлейкс ( може накълцани фурми, леко сварени овесени ядки и т.н.)

Отгоре слой чия, следва слой ябълково пюре. Заливате с растителното мляко, в което е разтворена ванилията. Най-отгоре посипвате със зърната нар, канела и ако желаете – с някакви бисквитки.