Заради него за първи път уважиха Конституцията

Лъжовна легенда е, че България се управлява по основния закон. Тъкмо обратното, всяка власт го нагажда по свой образ и подобие. И гази през него като в окосена ливада

Кирил Петков записа името си с историческа заслуга в българското законодателство. Заради него за първи път уважиха Конституцията. Лъжовна легенда е, че България се управлява по основния закон. Тъкмо обратното, всяка власт го нагажда по свой образ и подобие. И гази през него като в окосена ливада.
От Освобождението насам са се изредили шест конституции.

Търновската е приета в старопрестолния град на 16 април 1879 г. Сред депутатите, които я подписват, е Иванчо Хаджипенчович. Неговият автограф стои и под смъртната присъда на Васил Левски. Прокоба, която ляга над документа!

Първото посегателство е на 27 април 1881 г. Тогава с помощта на военния министър и консерваторите княз Александър Батенберг извършва преврат. Насрочени са избори за Велико народно събрание в Свищов. Високият форум е призван да гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред.

Резултатът е смазваща победа за роялистите срещу едва четирима конституционалисти. Народното доверие получават Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов. „Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис „Конституция“, свидетелства съпругата на Каравелов.

Като виждат тоягите, четиримата се разбягват.

За втори път князът тъпче Конституцията през 1886 г. На 26 август абдикира и назначава регентство. „Регентството се състои от троица регенти, които се избират от Великото народно събрание“, гласи глава VI, член 27 на основния закон. Троицата, но по височайшата воля са, Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.

Вече с цялата власт в ръцете, Стамболов също преобразува Конституцията. Нарежда на експерти да изготвят редови закон за изменение на 13 члена в основния. Той е гласуван от Шестото обикновено народно събрание и утвърден от Четвъртото велико през 1893 г. Най-съществената промяна позволява на новия княз Фердинанд да има престолонаследник католик. Според друга князът вече е Царско Височество. Но само на книга, фактически е васал на турския султан.

Независимостта на България е обявена през 1908 г. в Търновград. Пак там през 1911 г. е свикано Петото велико народно събрание. Великите депутати се запретват за пореден път да прекроят Конституцията.

Трансформирани са отново 13 члена, един е заличен. Навсякъде думите „княжество“, „княз“, „княгиня“, „княжески“, „княжеска“, „княжеско“ са заменени с „царство“, „цар“, „царица“, „царски“, „царска“, „царско“.

Деветоюнският преврат през 1923 г. не суспендира Конституцията. Това прави Деветнайстомайският през 1934 г. Партиите са забранени, Народното събрание е разпуснато, страната се управлява с наредби-закони. Постепенно цар Борис III съумява да измести превратаджиите и да сложи короната над цялата власт. Парламентаризмът е възстановен през 1938 г., но Конституцията остава забравена. До 28 август 1943 г., когато внезапна смърт прекъсва живота на монарха.

Тогава основният закон отново се появява в политическото пространство. Да се свиква ли Велико народно събрание за избор на регенти, е въпросът на деня. Премиерът Богдан Филов събира за консултация бившите министър-председатели. Театрално, защото вече е избрал себе си плюс княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. На 11 септември 1943 г. тримата полагат клетва на тържествено заседание в парламента.

„Така днес започва една нова страница не само в моя живот, но и в историята на България“, тегли чертата Филов.

Новата страница води до съветската окупация на 9 септември 1944 г. И пак до пустото регенство, което ни мъчи от Батенбергово време. Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски са така наречените „червени регенти“. Назначени от правителството на Отечествения фронт. Филов Кирил и Михов са разстреляни в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

През 1946 г. спорен референдум обявява България за република. В новите условия е нужна нова конституция, наречена Димитровска. На 4 декември 1947 г. Героят от Лайпциг е в Шестото велико народно събрание, което подписва документа. На половинка водка - опиянен от щастие, че основният закон носи неговото име.

„Георги Михайлов Димитров“, провиква се секретарят. „Всички министри, членовете на бюрото и всички народни представители стават прави. Продължително бурно ръкопляскат. Многократни възгласи „Ура!“, хроникират стенографите.

Димитров се надига, олюлява се и пада по очи пред масата с депутатския списък. Колеги от първите банки хукват да го спасяват. Един го вдига, друг му бърше с кърпичка морното чело, трети подава писалка да положи историческия автограф. Като оня на Иванчо Хаджипенчович!

Ето я и Живковската конституция, която Народното събрание решава да бъде приета с референдум. Един ден е отделен за преброяване на бюлетините, после е предвидено всенародно веселие. „Провъзгласяването на приетата от народа нова конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.“, сочи член 12 на специалния закон, който регламентира процедурата.

Така правилният резултат е обявен предварително!

Гладна стачка има в аналите на Седмото велико народно събрание. През 1991 г. група депутати го напуснаха, а най-радикалните отказаха да се хранят. Хвърлиха лъжиците и вилиците в знак на протест срещу начина, по който се кове сегашната Конституция на Република България.

Добра или лоша, в нея е записано: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.“

Прах в очите на вярващите... През 2016 г. Обединените патриоти обединиха усилията си и обърнаха „правото“ в „задължение“. Гласуването стана задължително. Това издевателство със свободната воля още не е отменено.