Геополитическата партия шах ще се играе на няколко дъски - американска, китайска, руска

Ако преди сто години Свободата е разстрелвана с куршуми по площадите, днес глобалистите я ликвидират с дигиталния инструментариум на социалните мрежи

Не обръщайте внимание на претенциозното заглавие. Историята на следващото десетилетие, в което влязохме с първите мигове на новата година, тепърва ще се пише. Но това не пречи да опитаме да надникнем в бъдещето, повдигайки се на пръсти върху социалния опит на човечеството.

Преди сто години, през 1921 г., светът излиза от пандемията на испанския грип. Геополитическата шахматна дъска е раздробена и пренаредена от варварщината на Първата световна война. Започва едно френетично десетилетие на икономически възход на Запад и радикално социално инженерство на Изток. В Америка го наричат “Бурните двадесет“, а във Франция „Лудите години“.

В Европа и Америка това десетилетие носи повече свобода и благоденствие, а Русия и Китай затъват в революционен хаос и граждански войни. Докато САЩ се придържат към своя традиционен изолационизъм от световните дела и градят безпрецедентно икономическо могъщество, Европа остава буре с барут, заредено от късогледството на Версайската система. В Съветска Русия започва гладът в Поволжието, болшевиките удавят в кръв протестния бунт на матросите в Кронщад, въвеждат „новата икономическа политика“, която заменя „военния комунизъм“, довел страната до стопанско опустошение, анексират Грузия. През 1922 г. е учреден СССР. В края на десетилетието избухва гражданската война в Китай, завършила чак през 1949 г. с установяването на тоталитарен комунистически режим.

През 20-те години на ХХ век се раждат радикални партии, които по-късно ще хвърлят голяма част от света в преизподнята на безжалостни социални експерименти, смазване на свободата и варварско насилие - учредени са Китайската комунистическа партия и италианските фашисти, а Хитлер става фюрер на нацистката партия. С Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание от 1923 г. и България тръгва по пътя на метежите и превратите, осеяли по-късно цяла Европа с авторитарни режими.

Отвъд политиката, изгряват Ремарк, Хемингуей, Стайнбек, Франсис Скот Фицджералд. В Америка „Харлемският ренесанс“ насища печата, книжарниците и театралните сцени с произведенията на афроамерикански писатели и драматурзи, като Уолтър Уайт, Лангстън Хюз и десетки други, чупещи стереотипите на расовата дискриминация, които все още клокочат в „топилнята“ на американското общество. Музиката, излязла от локалите на Ню Йорк, покорява света. Рагтаймът, чарлстонът и джазът наелектризират сетивата и освобождават милиони от хербаризираната скованост на валсовете и канцонетите на Стария свят. Warner Brothers поставя началото на озвученото кино. Автомобилите навлизат в бита. Линдберг прелита сам през океана. Идва и нова ера за женската свобода и себеизразяване - по улиците през 20-те се появява поколението на „флапърите“ - млади момичета, облечени в елегантни къси поли, с подстригани коси и джаз в душите. Гершуин написва „Рапсодия в синьо“ през 1924 г. В Европа Бертолт Брехт поставя прочутата си „Опера за три гроша“, която макар и заимствана като идея от „Сиромашка опера“ на Джон Гей и с цели пасажи откраднати от Франсоа Вийон, се превръща в един от колосите на съвременната драматургия. У нас пишат своите класики Йовков, Гео Милев, Страшимиров, Багряна, Далчев...

Икономическият бум завършва с Голямата депресия. Борсовата паника на Уолстрийт се отприщва на 23 октомври 1929 г. с лавина от масови разпродажби на акции на General Electric, Westinghouse и други „сини чипове“. Цените падат драматично. Следва „черният вторник“ на 29 октомври 1929 г., когато се стопяват планини от пари. После „гърмят“ хиляди банки. Започват масови фалити. Безработицата достига 60%. Сякаш Божие наказание се стоварва върху великите равнини на Тексас, Оклахома и Канзас - няколкогодишна суша и прашни бури унищожава хиляди ферми. От Америка депресията тръгва и към Европа. Така завършват „Бурните Двадесет“.

Можем ли да търсим аналогии с десетилетието пред нас? Донякъде. Не толкова защото днес светът преживява друга пандемия. А защото отново се чува глухият тътен на авторитарните орди, маршируващи срещу Свободата. С все същите оправдания за „прогрес“ и „равенство“, с които преди 100 години беше отворена „кутията на Пандора“ на социалното инженерство, днес глобализмът - тази токсична симбиоза между неолибералния фундаментализъм и радикалните прогресисти, тласка света към „новото нормално“ на идеологическия монопол, погазване на свободата на словото и съвестта, и подмяна на социо-културния код на човечеството с хомонкулуса на джендър-идеологията. Ако през 20-те години на миналия век се раждат идеите за глобална диктатура чрез „световна революция“ (болшевиките) или „хилядолетен райх“ (нацистите), то днес глобалистите се стремят към „глобално управление“, което да превърне националните държави в кухи черупки, и да концентрира властта в наднационалния корпоративен елит. Ако преди сто години Свободата е разстрелвана с куршуми по площадите, днес глобалистите я ликвидират с дигиталния инструментариум на социалните мрежи, търсачките в Интернет и cancel-културата. „Кафявите ризи“ са заменени с шайките на Black Lives Matter, чиято емблема - дръгливо юмруче - тази нова година изгря и над Лондон с благословията на ултрарадикалния кмет Садик Кан. Културата е в упадък под напора на политическата коректност.

Но има и същностна разлика между тогава и сега. През „Бурните двадесет“ на социалното инженерство се гледа като път към „новата Аркадия“, към повече социална справедливост. В задаващото се десетилетие обаче голяма част от обществата в Европа и отвъд океана имат огромно подозрение към глобализма. Управлението на Доналд Тръмп легитимира жизнеспособна идеологическа и политическа алтернатива на глобализма, основана на свободата, суверенитета и отхвърлянето на атеизма. САЩ е основен катализатор на глобализма в ерата преди Тръмп, а при Байдън те ще навлязат в дълбока политическа и морална криза, защото половин Америка смята президентските избори за фалшифицирани и не получи институционален отговор на своите съмнения.

Това ерозира изначално легитимността на Байдън и неговата администрация. Опитът за реставрация на глобализма под знака на американската хегемония ще катастрофира в циментираната от политиката на Тръмп нова геополитическа архитектура. Геополитическата партия шах ще се играе на няколко дъски - американска, китайска, руска. „Зеленият нов курс“, основан на ликвидацията на традиционната индустрия и отнемане на трилиони от данъкоплатците в името на кабинетно замислени екополитики, има потенциала да тласне света в нова „голяма депресия“.

Навлизаме в десетилетие на нова „студена война“ между социалното инженерство и свободата. Възможно е този идеологически разлом да изведе на арената и нови политически субекти, които да сменят архаичните представи за „ляво“ и „дясно“, наследени от ХIX век. Но каквото и да се случи, историята учи, че в крайна сметка свободата винаги надделява.