Соросоидни мизерници резилят МОН

Забъркването на Знанието с Вяра води до подмяна на Добродетелите с „ценности“

Мулти-култи и джендър пропагандисти напират да назидават през всякакви врати, прозорци и цепнатини. Тези дни соросоидите се нахвърлиха върху учебник по история и за пореден път орезилиха МОН. Там те са в особено висока концентрация и вредят на България стратегически. В открит спор не могат да преборят продукцията на учени от висока класа, но могат да я препънат чрез явното и задкулисно влияние на покровителите и вдъхновителите си върху властта. В случая чрез министър Красимир Вълчев.

С излиняването на последния глобализаторски вариант на либерализ­ма логично нарасна съпротивата на неговите клиентели и техните протагонисти срещу здравия разум и обективните исторически процеси. Особено истерично са активирани обилно угояваните на чужди софри за целеви манипулативни операции околополитически хористи и солисти. „Палачинката“ изненадващо за тях, но съвсем закономерно се обръща, борят се за кожите, не само за копанята.

Иначе случилото се е ясно. В рамките на законна и прозрачна процедура на МОН утвърдени учени-историци са написали учебник. Вместо да бъде утвърден за използване в училищата, е спрян, защото някакви граждани не споделят заложени в четивото тези, свързани с периода 1944-1989 г. Нека си имат различни мнения, не е забранено, нека си ги изкажат публично дори! Защо обаче от несъгласието на лицата Христо Христов и Евелина Келбечева МОН спира учебниците?

Защото Христов отдавна се упражнява в очернителство като „историк на комунистическата ДС“, вадят го да напомни за призрака й. Спорната професорка според безспорни учени-историци Келбечева е от Американския университет в Благоевград. От последната инстанция за МОН духа вятърът! Значи спорни професори са оспорващите я, техните твърдения са неприемливи. Ибо са „жертви на скудоумна комунистическа пропаганда“, както твърди археоложката от Американския.

Пропагандното скудоумие неизбежно присъства във всяка тоталитарна практика. Знаменитата Александрийска библиотека по идеологически мотивие била унищожавана на етапи. През IV в. по заповед на император Теодосий I, а през VII в. по нареждане на халифа Умар. Поради „тежките й разминавания с Библията и Корана“. Джордано Бруно и Галилео Галилей са потърпевши от Светата инквизиция по подобни съображения.

В I в. пр. н. е. думата схоластик е имала смисъл на мъдрец , учител, на учен с рационалистичен подход към проблеми и събития. Така е наричан Цицерон. След XVIII в. като схоластични се определят непотвърдените от опита отвлечени разсъждения, откъснатите от реалния живот представи. Промяната се е случила поради добавянето на Вяра към Знанието. На католическото богословие и представите от времето на Аристотел към университетската в Европа.

По-късно и други вярвания ипредстави, противоречащи на здравия разум и науката,се добавят към доказаните факти и обективното познание. Битуващите сред дадено общество човешки добродетели постепенно манипулативно или чрез грубо насилие се подменят със съмнителни или направо лъжливи ценности и схващания за света и хората на малобройни групи. Чрез властта тези тоталитарни групи успяват да заблудят и повлекат към гибел множество люде.

В древния Рим по време на гроздобер с веселие, печен жертвен козел и маскаради са чествали на божеството Либер. При пълна свобода за виночерпене и любодействия. В градовете жриците на Либер са продавали liba – дребно печиво с човешка форма, намазано с мед и масло. Много по-късно либерализмът се появява като антифеодално политическо движение.

Днес либералната демокрация се изражда в тоталитарна амбиция за установяване на световно господство. Чрез поставяне на човешките маси под диктата на крайно ограничени по брой малцинства, овластени преди всичко по волята на САЩ и с разнообразен инструментариум за подривни операции. Колкото повече слабеят политическите им активисти и НПО-тат у нас, толкова по-забележима става косвената намеса на „Америка за България“ и Американския университет, например.

С методи, прилагани у нас както преди 9. 9.1944 г., така и след. Както периодът на Третата българска държава, така и социалистическият са сложни и нееднозначни, съдържат различни етапи. В един или друг момент обаче под мощен външен натиск им се слага еднозначен етикет. След Освобождението истинската история на България частично се подменя със съчинена в Русия. Скоро руското влияние отслабва, нахлува германско, от „южни славяни“ ставаме „прусаците на Балканите“.

Традиционните български добродетели по-късно са под удар от „ценности“ като Кодекс на строителя на комунизма, например. Монархо-фашизъм се бил установил от Кобургите. Фашиз­мът едва през 1922 г. идва в Италия, но у нас още през 1923 г. има антифашистко въстание?! Не е фашистки режимът при Борис Трети, макар да е имало малобройни групи фашизоиди и почитатели на хитлеризма. Имало е концлагери и други тежки репресии срещу комунисти, земеделци и дори невинни. Имало е и икономически растеж, култура, шарено е било.

Фашисти и техни партии са действали в САЩ и цяла Европа. Имало е и евреи-фашисти. Ционистът Зеев (Владимир) Жаботински дори не го е криел. Мусолини го определил като „еврейски фашист“, левите ционисти са го наричали „дуче“. Самият Бен Гурион му дал прякора „Владимир Хитлер“. Той е сред идеолозите и създателите на много влиятелната партия „Ликуд“, но няма да е коректно да наречем Израел фашистка държава. Всяка власт репресира. Етикетът „комунистически“ е манипулативен, както и поставянето на знак за равенство с фашизма.

Има някои сходства, но те са много повече при либералната лъжедемокрация, за което пишат и на Запад. Няколко етапа има и в социалистическото ни минало: от опит за насаждане сталинския модел до социализма като „недоноШче“ и опита за технологическото му модернизиране. Икономиката на България е презряла за реформи, писа през 1990 г. Иван Костов. „Да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство“, заяви Бойко Борисов.

Дори геноцидният като цяло период на Османско владичество за българите не е еднозначно тъмно черен, имало е и сиви. Падения, но и забележими възходи е имало преди „демокрацията“. Но не сме били на последното място в Европа по демографския показател, по качеството на живот и образованост, кактоднес. С антикомунистическата си изцепка соросоидите и покровителите им целят да принудят авторите на тези и на следващи учебници да пренапишат някои раздели според изискванията на либералната схоластика.

В условията и на хибридната световна война първата жертва е истината. Днес е застрашено самото съществуване на България, редица учени, публицисти и общественици аргументирано вещаят мрачна перспектива за народа ни. Срещу неголемия процент ощастливени от смяната на системата стоят впечатляващо мнозинство българи, за които, меко казано, предишният период е бил по-добър за семействата им. Значи поне в главите на децата и внуците трябва да се набива подменено минало.

Историята всъщност е политика, обърната към миналото, пишат я победителите. Те се сменят, наново се предлага принципно различен прочит, но на днешните пропагандисти не им се вярва, че става бързо. Без черен пиар, без постоянно хвърляне на лъжи-съчки в печката на антикомунизма обществената подкрепа за сегашната антикомунистическа политолигархия ще угасне напълно.

Значи поне още някоя година предишното време трябва да е виновно на днешното, антикомунистите да се представят за победители, а лъжедемокрацията – за единствена алтернатива на несъществувалия комунизъм. Така се стига до опита за цензуриране на текстове във въпросните учебници, макар министърът да отрича това и да сочи Ония ценности, направения цивилизационен избор и т.н. Ами това е, има едно правилно мнение, според МОН прав е любителят Христов, ученият проф. Баева не е.

Вече 30 години продължава тази изключително вредна за българите линия на разделение и противопоставяне по всякакъв повод. Знайно е: народ без минало няма бъдеще. Лист обрулен е човекът, откъснат от семейството, от рода, от племето, от своите и общите добродетели. Когато му набиват, че дядо, баба и тати с мама са били насилници, губи ориентация в този непрогнозируем свят, става жертва. Отнемат му духовното наследство, после земята, средствата за производство.

Откъсват те от своите, заличават ти здравите наследствени добродетели, загърбваш и себе си, разрушаваш се психически, после и телесно. Да не го допуснеш, значи да останеш при своите и да браниш своето, въоръжен с националните си добродетели.