През януари 1945 г. в Социалистическа република Македония започва мащабна кампания от политически репресии, депортации и убийства при която са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда десетки хиляди хора с изявено българско самосъзнание. Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари - християнския празник Коледа по стар стил. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението.

Според историка Веселин Ангелов, автор на над 25 монографии и документални сборници, посветени на Македонския въпрос, по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Отешево са избити много българи, а телата са хвърляни в Преспанското езеро. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.

Този своеобразен мини-геноцид над българите и българската етническа и културна група в Македония не само не среща отпор от страна на България, а напротив. Информацията за него е напълно потулена от новоустановените в България комунистически власти, а самите те са в пълна разгара на паралелно и насилствено помакедончване на Пиринския край от тази страна на границата. 

В есента на 1944 г. българското комунистическо ръководство се споразумява с ЮКП и КПМ (Юго и македоно- комунистите) да пропагандира обединението на македонския народ, да съдейства за събуждането на македонското национално съзнание в Горноджумайска област и да признае населението ѝ за македонско. Това се разглежда като първа стъпка за присъединяването на областта към бъдеща Обединена Македония в рамките на Балканска федерация, част от която да стане и България.

От началото на 1946 г. в Пиринска Македония започва много по-добре организирана и направлявана пропаганда, която има остро настъпателен характер. Тя намира съюзници в средите на областната организация на БРП (к.) (Българска работническа партия), чиито функционери изпадат изцяло под югославско влияние.

Така през лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин изисква от България много по-интензивно да развива „македонско съзнание“ сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има беларуски народ.“

В резултат на Августовския пленум на ЦК на БРП (к.) от 1946 година е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография. В резултат решенията на пленума се откриват Македонски народен театър в Благоевград (май 1947), Македонска пътуваща книжарница, като започват да се провеждат и други македонистки мероприятия в пряко сътрудничество с Народна република Македония. Сред главните идеолози на процеса е комунистическият активист Васил Ивановски.

Не припомням тази история случайно или заради годишнината. Припомням я, защото смятам, че е силно релевантна към днешния ден и днешната политическа ситуация. Тя ни дава нужния контекст. И днес във външната политика на България стои на преден план въпрос, свързан с Македония. (ветото ни) И днес по този казус ни натискат силно велики сили отвън. И днес у нас съществува прослойка от идеологизирани интернационалисти, подкрепящи въпросния външнополитически натиск към нас по казуса с Македония. (прозападните, либерални демократи) И днес у нас във властта участват комунисти. (БСП) 

Намираме се в ситуация, в която много елементи от онази история се преповтарят, макар самата история никога да не се. Въпросът какво ще направим този път тепърва ще е на дневен ред. Ще клекнем ли отново пред външния натиск на големите сили и пред вътрешния на интернационалистите в управлението? Или ще отстоим националната си кауза веднъж за последните няколко десетилетия?

От фейсбук, заглавието е на редакцията