Само преди няколко дни, на 1-ви септември, отбелязахме 81 години от избухването на Втората световна война. Ужасяващи 70 милиона жертви, античовешки връх на агресията, доминация на силата и безпардонно разделяне на света на сфери на влияние - чийто икономически, културни и геополитически последствия виждаме и страдаме до днес.

Историята действително се повтаря като фарс в наши дни - тежките социални конфликти в националните държави избуяват, а заради изострянето на икономическата криза на политическата сцена като гъби се нарояват вредни демагози и шарлатани, манипулиращи обостреното обществено мнение. Точно както се случва в навечерието на третото десетилетие на миналия век при Голямата депресия. Разликата от тогава и днес е само в степента на осъзнаване за мястото на идеологията в тези социални катаклизми. Преди наративът е бил тежко идеологически. Днес - заради победата на стратегията за прикритост на културния марскизъм на Запад - масите са движени от неосъзнати, но отлично втълпени идейни основи. Безотговорност и претенция за статут на жертва, културен релативизъм, алчност, краткосрочен хоризонт, антипазарен манталитет, войнстващ атеизъм и агресивна омраза към инакомислието - това са само някои от характеристиките, които можем да прибавим към неврозата на съвременните либерални бунтари на Запад, а и у нас.

Призивите на „прагматичните“ политици и интелектуалци, че няма ляво или дясно и че идеологията е, видите ли, без значение - са опасни опити да се хвърли прах в очите и да се дообърка и без това изключително слабо грамотното теоретично и исторически население.

Втората световна война е логично и закономерно продължение на Първата. С допълнително избуялите национални комплекси за величие и реваншизъм, с издигането в култ на религията „държава“ и икономическата неграмотност на политически елити и народи - които вместо да търгуват помежду си, търсят завладяване на нови територии, колонии и контрол над ресурсите за сметка на други народи.

От интернационалния комунизъм и класовата борба на болшевиките в Русия след Първата световна война - Германия и Италия се обръщат към друг вид социализъм - националистическия. Същият пълен контрол над стопанския живот, цензура и тоталитаризъм - но вече от името на „нацията“ и въплъщаващата я тотална държава.

Разлика между нацизъм, фашизъм и комунизъм на практика няма, освен в степента на зверствата и вредите, но не и в характера им. Затова и в първите две години на Втората световна война - нацистка Германия и СССР са органични съюзници и си разделят Полша най-арогантно и безцеремонно.

Това, че ще се сбият помежду си впоследствие няма да омаловажи историческия факт, че концентрационни лагери има и при едните, и при другите. Нито, че цели социални и етнически групи, неудобни на властта, директно са елиминирани и обезправени до нивото на добитък.

Ирония на историята и съдбата е, че Франция и Великобритания обявяват война на Германия през 1939-а, заради навлизането u в Чехия и Полша. За да ги „подарят“ след края на кошмарната Втора световна война на другаря Сталин, заедно с останалия Източен блок - тоест на също толкова зъл и човеконенавистен социално-икономически строй като националсоциализма - комунизма.

Тъжното е, че междувременно „либералните демокрации“ победителки копират огромна част от икономическите планови прийоми на Мусолини - какъвто е примерът с Новия курс на Рузвелт в САЩ, удължил обикновена криза до исторически невижданата в Западния свят до този момент - Голяма депресия. А това, като икономически политики и умонастройка - продължава и до днес.

Да обичаш нацията, общността, езика и културата си е най-естественото нещо на света. Да считаш, че ще им помогнеш, като смажеш военно и физически други народи или унищожиш условието за разцъфването им у дома - свободата - е морално престъпление и велика глупост.