Бившият премиер издъхна на 86 години в родния си Милано

Беше свръхинтелигентен, предприемчив, щедър, любвеобвилен, лош съпруг и прекрасен баща

Италианците трудно ще повярват, че Силвио Берлускони е предал Богу дух. Смятаха го за вечен, след като близо половин век живяха с него и той бе обладал напълно съзнанието им.

Мнозинството от тях го обичаха, някои го ненавиждаха, но всички искаха да бъдат като него. Защото Берлускони олицетворяваше италианската мечта - беше богат, разбираше от футбол и винаги бе в компанията на хубави млади жени.

Възхищаваха се сънародниците му и на другите негови качества, които искаха да притежават - свръхинтелигентност, всепобеждаваща предприемчивост, ведрост, лукавост, удивително чувство за хумор, самоироничност, борбеност, любвеобвилност, пословично бащинство, коректност към бившите съпруги и любовници, никога незарязвани на улицата. И изведнъж този истински, митичен идол го няма - че как да повярваш, как да се примириш с подобна мисъл?! За това италианците от сутринта и дълго занапред ще тъгуват по Силвио Берлускони. Като скришом ще се молят да възкръсне и да се появи иззад някой ъгъл с едно: “Ку-ку!”. Ей така, за добър ден и за да е весело. Както приветства преди време дори недолюбващата го Ангела Меркел на среща на съвсем, ама съвсем високо равнище! 

През последните дни на агония, когато се топеше надеждата на тези, които го обичаха, че 86-годишният Берлускони може да победи левкемията, както беше успял в миналото да преодолее тумори, сърдечни недостатъчности и пневмонии, изглежда пишещото братство на Апенините се бе подготвило добре за най-лошото. И след като то бе оповестено към 10,00 часа, кончината му бе посрещната изключително бързо и така, както се случва само за онези, които влизат в историята на една нация като герои. С дълго обмисляни суперлативи, с които да очертаят неговото измерение като №1 в бизнеса, в спорта, в политиката, в ръководството на страната и във вдъхването на самочувствие на жителите ѝ.

Но за да очертае неговото величие в. “Кориере дела сера” избра от необикновения му живот датата 8 ноември 2011 г., защото според влиятелния всекидневник големият държавник се определя не толкова от начина, по който е завзел властта и се е ширил из нея, а по който я напуска. Следователно, според “Кориере дела сера”, легендата на Берлускони не би трябвало да започне от деня, в който открива първия си строителен обект в Милано през 1964 г. или основава медийната компания “Fininvest” през 1975 г., проправяйки пътя на телевизионна и финансова империя, която го прави един от най-богатите хора в света. Нито от деня, в който се качва на политическата сцена, за да спечели четири парламентарни вота и да ръководи четири правителства за рекордните девет години. Нито от времето, когато се спусна с хеликоптер на игрището на стария стадион на Милано, за да открие епопеята на “Милан” със спечелените от клуба пет “Шампионски лиги” и осем първенства на Италия за тридесет и една години.

А трябва тази легенда да започне от оня 8 ноември 2011 г., когато Италия буквално се разпада заради фондовите пазари, атакуващи вътрешния є дълг, а Ангела Меркел и Никола Саркози се присмиват публично на италианския премиер Силвио Берлускони, запушваки си носовете пред телевизионните камери, сякаш се намират пред смрадлив клошар. В същото време най-верният му съюзник Джанфранко Фини преминава в опозиция, предават го и осем смятани за изключително верни депутати. Но другите край него, които винаги са живели от отразената от него светлина, искат тя да продължи да гори, като му внушават да не се предава и той решава да се съпротивлява докрай на предизвикателствата на съдбата, сякаш вдъхновен от девиза на един френски крал “След мен и потоп!”. Но тогава получава две телефонни обаждания - от приятеля си - банкерът Елио Дорис, и от най-малкия си син Луиджи - стажант в лондонското “Сити”. Съдържанието и на двете послания е кратко - ако не подадеш оставка, те ще направят всичко възможно да те смажат и Италия ще рухне. Тогава, независимо от молбите на поддръжниците, “черният рицар”, както го наричат враговете му, подава оставка като министър-председател, приемайки неумолимата логика на демократичната политика. И само за един следобед най-използваният аргумент срещу него - конфликтът на интереси между частните му компании и неговата обществена политическа функция, или вменяваното му използване на властта за облагодетелстване на неговите семейни компании, се обезсмисля. После Берлускони напуска завинаги правителствения дворец “Киджи”, но не се предава, продължава политическата си мисия през всевъзможни болежки и съдебни процеси, до един спечелени от него. И през септември 2022 г. е избран за сенатор, а неговата ученичка и министърка в едно от правителствата му Джорджа Мелони става премиер на Италия.

А Пратика ди Маре? Някой спомня ли си тази военна база край Рим, където на 28 май 2002 г. Силвио Берлускони събра президентите на Русия и САЩ - Владимир Путин и Джордж Буш, като двамата дори се прегърнаха? Така благодарение на италианския премиер, Москва се сдоби със статут на наблюдател в НАТО, стана приятел на Запада и лека-полека започна да се приобщава към него, зачерквайки перспективите за каквато и да било война.

За съжаление Берлускони отстъпи властта, на Запад се появиха всевъзможни амбиции, които той повече не можеше да озаптява и които доведоха до сегашната кървава война в Европа. И най-важното - вместо да обезоръжат Русия с приятелство и добронамереност, тези сили в САЩ и Европа я тласнаха в желязна азиатска прегръдка, превръщайки я в зъл враг. А Силвио Берлускони вместо да бъде обявен за миротвореца от началото на хилядолетието, бе жигосан неотдавна Отатък и Отсам океана като приятел на мародера Путин и едва ли не за враг на Запада.

Както и да е, в понеделник някои медии припомниха в изблика на сладки спомени сред тъгата стар анекдот за великия италианец. Преди четвърт век Силвио помолил неговия приятел, свещеник и лечител Дон Верце - съосновател с него на престижната болница “Сан Рафаеле” в Милано, да намери някакъв илач, който да му позволи да живее 150 години, за да оправи Италия. Отчето уважило правото му на безсмъртие, както и това да реши проблемите на страната си и му обещало да приложи към него всички научни и божествени постижения по въпроса на дълголетието. Само дето нямало да му дава все той - Дон Верце, илача, тъй като бил простосмъртен, а не като Силвио - вечен. Какъвто със сигурност ще остане в паметта на нацията си Берлускони, защото той е автобиографията на онази Италия, за която винаги е казвал: “Това е страната, която обичам!”