Йоана Буковска-Давидова: Ролята ми в „След сезона“ е като любовно писмо до моя мъж

Известната актриса се забавлява да рисува с пръсти.

 

Иван и децата са моята сила и смисъл

Подкрепям Сашо Морфов и всички творци в подобна ситуация

Българската жена е оцеляващ вид

Завладяващата актриса Йоана Буковска-Давидова печели овации на театралната сцена едва 17-годишна, с участието си в спектакъла „Ромео и Жулиета“. За превъплъщението си в Шекспировата героиня, тя печели награда на фестивала „Време“. Голяма популярност сред широката аудитория й носи ролята на Стела в сериала „Дунав мост“, за която тя получава „Златна ракла“ за „Най-добра актриса“ през 2000 година. За друг известен сериал - „Откраднат живот“, Йоана взима наградата „Любима актриса на публиката“, което за нея е най-голямото признание. Една от най-награждаваните й роли е на Нели Кодева, във филма на Дочо Боджаков – „Моето мъничко нищо“, за която през 2009-та година получава награда „за главна женска роля“ на 12 международен филмов фестивала в Бердянск, Украйна. Този филм и носи и специална награда на журито от „Любовта е лудост“. Йоана има запомнящи се роли и на театралната сцена, в спектакли като „Железният светилник“, „Госпожица Юлия“, „Симулатор за чифтосване“, „Поручик Бенц“, „Променяне“, „Срещи в сряда“ и други. През 2011-та година, красивата актриса се омъжи за голямата си любов Иван Давидов. Година след това двамата станаха щастливи родители на близнаците Любомир и Вера.

- Йоана, на стартиращият „София Филм Фест“, ти участваш в цели три филма. Първият от тях е  гръцко-българската копродукция „Чуй ме“. Какво лично за теб е най-интригуващото в тази в тази лента, в която ти си единствената българска актриса?

- Щастлива съм, че точно „София филм фест“ е от първите международни фестивали, на които тези филми се появяват като премиери. Прожекцията на „Listen“ („Чуй ме“) беше на 10 март. След това, по случай първа пролет - на 22 март, ще са премиерите на „След сезона“ и „Аромат на липа“.

С гръцко-българския филм, в който участвам, се открива „тийн селекцията“ на „София Филм Фест“, защото  сюжетът му визира тийнейджърската аудитория, но въздействието му е универсално. Третира се темата за различните в обществото в три социални аспекта – болестта рак, хора със специални потребности като глухонемите и емигрантите в Гърция. Филмът преплита съдбите на трима тийнейджъри - едно глухонямо момиче и две момчета, като аз играя майката на едното от момчетата. В „Listen“, със сина ми сме българи, които живеят в Гърция от години и филмът разкрива какво е отношението на малкото гръцко общество към нас, като емигранти там. Двамата живеем в малко селище на един остров, където има доста обострени социални проблеми.

- А какво ще разкриеш за първия български филм, заснет изцяло в Америка - „Аромат на липа“, който също засяга емигрантската тематика...

- Това е изключително личен и отговарящ на времето ни филм, написан и режисиран от Сиси /Цвети/ Денкова, която е второ поколение българка в Мемфис, Тенеси в САЩ. Филмът е нейното творческо обяснение в любов към малката българска диаспора в Мемфис. Това е творческа дисекция какво коства на българите да живеят и работят в Америка, но представено по забавен и човеколюбив начин, макар и с леко горчив после – вкус, като винаги има светлина в тунела.... Това е и причината за силното комедийно актьорско присъствие в българския каст на филма, и то в лицето на мои колеги и приятели, с които досега професията не ни е събирала да работим заедно, а именно: Тончо Токмакчиев, Албена Колева, Иван Петрушинов, Албена Михова, а пък ние с Рени Врангова, Иван Бърнев и Георги Златарев сме от по - драматичната част на сюжета. Но автентичният вкус в лентата за български емигранти в Америка, и то действащи актьори, привнесоха колегите ни, които живеят отдавна в Лос Анджелис и това са Жанет Иванова, Мария Бобева и Ивайло Димитров. Сюжетът в „Аромат на липа“ е амалгама от художествена измислица, очарователно изтъкана от истинските истории на българите, живеещи в Мемфис.

Изключителното преживяване за мен на снимачна площадка беше денят, в който снимахме заедно и се запознахме с повечето българи, чиито житейски съдби пресъздаваме в продукцията. А те самите пък влязоха в роли на актьори, защото бяха част от масовите сцени, когато се събират по традиция всички за празниците в Мемфис... Вярвам, че тази особена сплав от актьори и прототипи на екрана, да донесе различно усещане и възприятие на историята у зрителите.

- Сигурно „След сезона“ е най-специалният от трите филма за теб, защото ти си главната муза за създаването му, което е най-големият комплимент за един актьор. Каква част от теб самата ще видим в твоята героиня?  

- „След сезона“ е филм-приключение – и като осъществяване, и като калейдоскоп, смесващ лична и творческа реалност, за мен самата. Това е разказ за една рядко срещана, нетипична любовна история. Сценарият му е написан специално за мен от Дочо Боджаков и Марин Дамянов, още през далечната 2008-ма година, но чак 2021-ва, дочака шанса си да бъде реализиран. Всъщност не съжалявам, че този филм се случи чак сега, защото вече имам житейския опит, за  да защитя емоционално тази героиня, чисто по женски. „След сезона“ е  много повече от мой актьорски филм, той за мен е лично откровение, понеже го снимахме на Силистар. 

- С какво е по-специално това място за теб?

- Това е наистина специално място за мен и семейството ми - със съпруга ми Иван и децата ни Вера и Любомир. Силистар за последните 15 години е „семейният ни плаж“. (Смее се.) Това много ми помогна за бързото потапяне в светоусещането на героинята ми Стела - нямаше нужда да опитомявам това място, защото емоционално то вече беше част от мен.

Благодарение на факта, че от написването до осъществяването на филма, в моя живот се появиха Иван и децата – това беше най-съществената причина филмът „След сезона“ да се насели с изпълващата всеотдайност и любов на тази жена. Нейната сила и устойчивост е захранвана и провокирана от неумолимата мощ на  природата между планината и морския бряг, където живее Стела. Тази роля е като любовно писмо до моя мъж Иван, защото той ми показа този плаж и ме научи как може една жена да обича така. С онази обич, която те окрилява и просветлява, изпитва и калява, а накрая може и да те смири и преобрази в най-добрата ти версия...

- Кои качества цениш най-много в твоя съпруг Иван Давидов?

- Благодарна съм на Иван, че растем заедно и помъдряваме чрез най-трудното училище - на родителството и партньорството. Ценя го, заради умението му да намираме общия път заедно напред, което е трудно предизвикателство в днешно време, когато семейството сякаш вече не е особена ценност в съвременното ни общество. Но за мен Иван и децата са моята сила и смисъл...Семейството за мен е усещането за уют и сигурност и мога да се почувствам вкъщи навсякъде, където съм заедно с моите деца и съпруг.

- Какви нови роли ти предстоят на театралната сцена, след завръщането ти от успешен гастрол в Малта със спектакъла „Поручик Бенц“?

- Имам няколко театрални проекта, които се обсъждат. В момента предстои да започнем репетиции в „Театър 199 Валентин Стойчев“, където всяка година се провежда анонимен конкурс за нов драматургичен текст, на името на голямата ни актриса Славка Славова. Бях поканена от директора Анна Монова за женската роля в последния текст – победител, а именно „Кулата“, от Борис Кръстев - синът на Малин Кръстев и Станка Калчева. Този млад колега има много интересно драматургично виждане, с което е успял да спечели този нелек конкурс. Премиерата се планира да бъде около 24 май. 

- Една от силните роли на Андрей Баташов беше в постановката „В сянката на памуковите полета“, за която сега се заговори отново, покрай участието на Джон Малкович в нея и цялата шумотевица, която се вдигна около цените на билетите в Народния театър...

- Откакто съм актьор на свободна практика, вече ми се налага сама да съм мениджър на проектите си - по неволя, а не по призвание. Административно-финансовите неща са ми чужди и несвойствени, но знам колко трябва да струва един билет в България, за да се покрият финансово всички нужди на едно представление и да се изплатят на всички хора от екипа хонорарите.

400 лева театрален билет, за държава, в която 780 лева е минимална работна заплата!? Не може минималната работна заплата да не покрива и два билета за театър! А точно като национална институция, Народният театър би трябвало да е достатъчно обезпечен от държавата, за да поеме разхода за гостуващ спектакъл от световен калибър и да осигури възможно най-голяма достъпност на българската публика до това културно събитие. Затова 400 лв. наистина е нереалистична цена за билет в България. Тъжното е, че, с изкривените понятия кое е стойностно и квалитетно днес в културата ни, цената на билета не беше коментирана или тълкувана през призмата на качествата в спектакъла с Джон Малкович, а беше развята като знаме на снобизма – мярата не беше потребността да съпреживееш театралното събитие с Джон Малкович, а кой може да си позволи финансово такъв билет. Надявам се повечето хора, закупили тези билети, да не са били водени единствено от мотива да имат своя личен трофей, с който да закичат стената си в социалните мрежи, а и от желанието за пътешествие в една реалност с Джон Малкович...

- А подкрепяш ли протеста на твои колеги след уволнението на Александър Морфов от Народния театър? 

- Тук също беше грозно и политикански изместен центъра на тази история. Естествено, че подкрепям Сашо Морфов, както и всички творци, в подобна ситуация –дали да останат верни на принципите си или да потъпчат човешките си устои, на които стъпват, за да създават други светове в изкуството... И когато държавният или административният апарат му нанася морални  щети чрез дисциплинарни разпоредби – това нито ще промени качеството му на световно утвърден режисьор, нито ще възпре кариерата му оттук-нататък. Този акт просто показва поредната подмяна в България на смисленото с маловажното. Александър Морфов е такъв човек – краен в световъзприятието си – както в изкуството, така и в живота си. Който го познава, знае, че той е твърд и непоколебим в своите принципи. Всеки творец трябва да има свои принципи - да вярва и да се уповава на тях, за да остане истински човек и творец с почерк. А който дръзне да тръгне срещу  принципите си и си каже:  ами то може и така - между другото, то и изкуството му ще стане така – между другото! 

- Тази седмица беше Денят на жената – 8-ми март. Каква е българската жена в твоите очи?

- Българската жена е оцеляващ вид! 

 
1. Йоана, с колегата си Иван Бърнев 

2. С Иван Бърнев, Тончо Токмакчиев и Албена Колева си партнират в "Аромат на липа"

3. С Георги Златарев участват заедно в първата родна продукция, снимана в Америка

4. Актьорът Пенко Господинов и Йоана са влюбена двойка в "След сезона"

5. 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта