Тя е на 22 години. И вече пише историята на българската женска фехтовка. А този сезон е най-силният в кариерата й. Само преди седмица Йоана Илиева донесе първи медал при  жените от световно първенство – бронз на сабя. Отличието е първо за аристократичния спорт от 36 г. от времето на братя Етрополски.

Преди това Йоана изведе тима до първа победа на световната купа в Ташкент през февруари, спечели и европейската титла до 23 години два месеца по-рано. А в богатата си колекция от отличия има и европейско злато при 20-годишните. 

„Изключително съм щастлива, сбъднах една от мечтите си  - признава Йоана Илиева. - Медал от световно първенство беше голямата ми цел. За него се подготвях още от европейското през май, което беше вид тренировка. Там нямаше кой да ме спре. Излязох и ги отвях.

По пътя до отличието на мондиала в Италия българката печели 9 срещи, като в надпреварата стартират 137 състезателки. А нейните „жертви“ станаха азерката Анна Баща (15:8), втора в света, както и французойката Сара Балзер, олимпийска и световна отборна вицешампионка, срещу която печели с 15:9. Но най-трудната среща е първата, срещу румънката Сабина Матиш, в повторение на европейския финала.

„Изоставах с 2:10 бях загубила боя и си казах, че трябва да се настроя срещу нейната игра, иначе отпадах – казва тя. - До края на срещата не промених нищо, не се отпуснах, а разликата започна да се топи, за да спечеля с 15:12. Оттам нататък ми мина адреналинът. Сякаш бях получила втори шанс и играех в турнира като загубила.“

Именно бързината и психическата устойчивост са силните качества на Йоана. Казала си е, че ако нещо не се е случило, значи не му е дошло времето. И продължава напред. А заниманията й по физическа подготовка са достойни като за професионален атлет – скоростни отсечки, кросове по 10 км, коремни преси, случвало се е по 300 на ден...

„Още като дойде при нас 9-годишна не спираше да тича, много жилава беше. И все усмихната – казва Запрян Ванев, директор на фехтовална академия „Васил Етрополски“.

А Йоана разкрива, че първата й награда, като попада в клуба е за „най-бърз млад фехтовач“.

„Обожавам да тичам, винаги гледам да съм най-бързата“, допълва тя.

Опитва и други спортове преди това - таекуондо, лека атлетика, плуване, но фехтовката все си остава до нея.

Още 8-годишна в училището идват фехтовачи с маски и саби да направят демонстрация. Момичето е много впечатлено. И решава да опита. Две години тренира в училищния салон без никакви състезание. Постепенно заниманията стават 6 пъти в седмицата преди да привлече вниманието на личния си треньор Ивайло Воденов, сега и национален селекционер.

„Той ми предаде истинската любов към спорта – признава Йоан. -  Като баща ми е, винаги знае какво да ми каже и как да ме мотивира. Един ден ми каза: Какви планове имаш за фехтовката, защото аз планирам за теб световни първенства, олимипийски игри. Та това е мечта на всеки, а ето че тя стана реалност.“

Първото състезания обаче е неуспешно, губи още в първия кръг на градско първенство. Но на второто вече е със сребърен медал.

„Ядосвах се, че не съм първа, но си казах: значи имам още работа – споделя Йоана. - Но пък емоцията, че държа медал в ръцете си беше неописуема.“

Оттогава тандемът започва да се катери по стълбичката. Момичето става два пъти втора в Европа до 17 години (2017, 2018), после печели европейската титла при 20-годишните (2020), а през май вече №1 на континента и до 23 г. И всеки път тя е по-малка от противничките си с 2-3 години.

“Това е моето предимство, те са притеснени, защото трябва да се представят на всяка цена добре, аз няма какво да губя  - продължава трета в света. - Много пъти съм имала оспорвани двубои, но всеки си има слаби страни...“

И след всеки неин успех тя получава поздравления от емблемата на българската фехтовка Васил Етрополски. „Винаги ми пише и сега на световното беше така – споделя тя. - Запознах се с него, когато бях на 9 години, но още не знаех кой е. После се видяхме на няколко пъти в Щатите, когато съм на състезания. Разказва ни различни любопитни истории от неговата кариера и това много ме зарежда.“

Йоана е лидер и на младия ни отбор за жени, който през февруари спечели историческа първа  победа за световната купа в Ташкент през февруари. В състава са още Олга Храмова, Емма Нейкова, Ана Михайлова и Калина Атанасова.

Същият този тим следващия сезон ще се бори и за олимпийска квота. За момента отборът изостава само на 2 точки от заветната виза за игрите Париж 2024.

А след нейните успехи залите по фехтовка са пълни с деца. За жалост аристократничният спорт още няма национална база, която да събере всички на тренировка, но както и самата шампионка вече се е убедила, мечтите могат да се превърнат в реалност!

Говори френски и играе боулинг

Спортът и образованието при Йоана вървят ръка за ръка. Завършила е столичното 35-то училище с първи език френски, а втори руски. Заради постоянните й пътувания и липсата на време кандидатства в Националната спортна академия, където са по-толерантни към състезателите. И вече трета година е студентка. А в бъдеще има вероятност да избере някоя специалност и в университета. В свободното си време разтоварва със срещи с приятели и семейството й. Отбива се и в залата по боулинг.