Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност, пред „Труд“: Изграждането на 5G мрежите е въпрос и на националната сигурност

Геополитическата игра в Кавказ е много тънка и опасна и Турция ще се старае да не се конфронтира допълнително с Русия

Събитията в Черноморския регион стават все по динамични, след изборите в САЩ и след войната в Кавказ за Нагорни Карабах, в която се сблъскаха отново Русия и Турция. Какво следва за региона и какви са перспективите за България в този сложен пъзел на геополитика, в който вече активно се намесва и Китай? Председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов отдавна следи тези процеси.

- Само преди седмица Армения и Азербайджан подписаха мирно споразумение, след седмици ожесточени сблъсъци. Какво следва от това за нашия регион, господин Йорданов?
- Подписаното споразумение е само за прекратяване военни действия между двете страни, но то не решава кардинално проблема за Нагорни Карабах. Територията остава спорна и този конфликт ще се запази. Впрочем, ние имаме подобни замразени конфликти в други части на черноморския регион, които, както се видя по примера на Нагорни Карабах конфликт могат лесно да се превърнат в горещи бойни действия. Такива са конфликтите в Приднестровието в Молдова, в Източна Украйна, в Абхазия и Южна Осетия в Грузия. Да не говорим за окупирания Крим. Всичко това създава една много несигурна среда в широкия черноморски регион, което има своите отражения върху всички сфери на дейност. Но да се върна на последния конфликт между Армения и Азербайджан, тъй като има няколко неща, които го отличават от предишни сблъсъци, каквито периодично са избухвали в годините назад. Първо, той показа, че Азербайджан значително е увеличил бойния си капацитет, което позволи да завладее значителни територии в Нагорни Карабах. Явно военният паритет между двете страни е изместен в полза на Азербайджан, който видяхме да използва най-нови военни технологии. Второ, Турция е много по-видима в този конфликт, открито заставайки в подкрепа на Азербайджан. На територията на Азербайджан има разположени турски военни и военна техника, включително самолети Ф-16. От една страна това е свързано с подкрепата за „братския Азербайджан“, както казват в Турция, но също е израз на по-широките амбиции на Турция за влияние в целия регион. Трето, появиха се информации за прехвърляне на чуждестранни бойци от Сирия в Нагорни Карабах, което въвежда фактора международен тероризъм в този конфликт. Четвърто, Русия, която заема страната на Армения, отново изигра решителна роля за спирането на военните действия и връщането на конфликта в замразена фаза. Около 2000 руски военнослужещи и военна техника ще бъдат разположени в Нагорни Карабах, като по този начин тя затвърждава своето влияние в региона. Много анализатори отбелязаха, че една по-голяма ескалация на военните действия между Армения и Азербайджан биха могли да провокират директен сблъсък между Русия и Турция с всички произтичащи от негативни последици.

- Случайно ли беше свалянето на руския хеликоптер и как оценявате действията на Русия?
- Аз считам, че свалянето на руския военен хеликоптер от азербайджанските сили е било по грешка. Русия и Армения използват едни и същи системи въоръжение, в случая щурмови вертолети МИ-24, така че не е трудно да се направи грешна преценка. Азербайджан няма интерес да предизвиква допълнително Русия, която подкрепя Армения в този конфликт. Показателна е и реакцията на Азербайджан, който бързо призна за грешката и предложи компенсации. Със своите действия Русия не само спря военния конфликт, но си гарантира постоянно военно присъствие в региона поне за пет години, колкото ще е времето на дислоциране на руските военни част в Нагорни Карабах. От друга страна, мисля, че в Армения са направили извода, че във военно отношение отстъпват на Азербайджан и само Русия може да им гарантира контрола над региона, което задържа тази кавказка държава в руската сфера на влияние.

- Турция загуби ли инициативата в региона, след като руснаците влязоха първи в Карабах? Контролът на Лачинския коридор спира ли турските амбиции и планове в региона? 
- Аз мисля, че специално в този регион Турция ще разчита основно на Азербайджан и няма да провежда свои операции. Геополитическата игра там е много тънка и опасна и Турция ще се старае да не се конфронтира допълнително с Русия. Двете страни вече кръстосаха шпаги в Либия, оказвайки директна подкрепа за противоположните сили, борещи за власт в африканската страна. Напрежение между тях има заради Крим и най-вече кримските татари, във връзка с контрола на преминаването през проливите. Това е на фона на демонстрираното сътрудничество в Сирия и покупката от Турция на руско въоръжение.

- Реални ли са опасенията от неоосманистка експанзия на Турция, включително и на Балканите?
- Явно амбициите на Турция се простират в редица региони, където тя счита, че има права или мюсюлманско население. Тези амбиции доведоха до сериозни трудности с редица съюзници в НАТО, включително САЩ. Турция има доста деликатни отношения с Гърция, Кипър, Франция, Холандия и т. н. Това положение поражда сериозни притеснения вътре в НАТО както и поставя доста въпроси пред Европейския съюз относно политиката спрямо Турция. Не съм от тези, които считат, че Турция може да реализира, ако въобще има, някакви реални неоосманистки претенции на Балканите, но безспорно тя ще използва различни фактори за прокарване на свои интереси и в този регион.

- Очертавате една много зловеща картина за сигурността в черноморския регион. Как считате, че ще се развият отношенията между държавите?
- За съжаление не виждам основание да считаме, че замразените конфликти ще бъдат решени в скоро време. Най-важното е да не се допусне тяхната ескалация. Има създадени редица дипломатически формати на преговори и именно там е мястото за решаването на конфликтите. За съжаление, регионалните договорености в областта на сигурността и военното сътрудничество вече не действат поради горните фактори, но това не означава, че не трябва да се търсят форми на взаимодействие за да се поддържат условия за икономическо, търговско, културно развитие на страните. Даже напротив. Засилването на подобно сътрудничество би помогнало за решаването на конфликтите. Ще дам примери с две инициативи, които могат да изиграят положителна роля. Това са Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) и инициативата „Три морета“. Украйна е кандидат за поемане на ръководството на ОЧИС и представи много положителна визия за насърчаване на конструктивните промени в региона, залагайки основно на икономическата свързаност, развитието в региона на информационните технологии, преодоляването на последиците от пандемията на коронавируса и т. н. България, от своя страна, поема през 2021 година председателството на инициативата „Три морета“, която също има сходни цели в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии и бизнеса. Това е много добра възможност за съвместна работа между България и Украйна за сближаване на двата регионални формата и за търсене на такива проекти, които ще имат конкретен принос за развитието на региона и на отделите държави. Подобни инициативи ще привлекат по-лесно и средства от Европейската комисия или други донори. Така че, не бих казал, че съм краен скептик за широкия черноморски регион, но трябва повече търпение, сваляне на напрежението и търсенето на прагматични подходи.

- Как, според Вас, ще се отрази на региона изборът на Джо Байдън за президент на САЩ? 
- От това, което виждаме като послания от избрания за президент Джо Байдън мисля, че САЩ ще бъдат повече ангажирани с черноморски регион. И този ангажимент ще се развива по няколко направления. Първо, по отношение на отношението на САЩ към НАТО и страните-членки. Не само че ангажиментите на основният съюзник в НАТО ще се запазят, но мисля че ще се развиват много по-интензивно отколкото при президента Тръмп. На второ място, Америка ще излезе от самоизолацията и отново ще се си върне ролята на световен лидер, пряко ангажиран с решаването на глобалните въпроси, като справяне с пандемията COVID-19, климатичните промени, контрола на въоръженията, правата на човека и други. Това ще доведе и до по-активна роля на Америка за решаване и на регионални проблеми, за които говорихме по-горе. Очаквам по-сериозно американско присъствие в черноморския регион и по целия източен фланг на НАТО като израз на подкрепата на САЩ към съюзниците. Мисля, че Америка при Байдън ще бъде по-различен и по-активен играч на международната сфера с поемане на повече отговорности.

- Какво ще кажете за Китай като глобален играч и неговата роля в черноморския регион? 
- Ние наистина виждаме един нов Китай, който заявява глобални амбиции. Преди всичко Китай е на път да стане първа икономическа сила в близко бъдеще. Виждаме позициониране на китайски компании във всички точки на света. Китай последователно реализира концепцията си „Един пояс - един път“, която вече навлиза на територията на Европа, най-вече чрез инфраструктурни проекти. Китай демонстрира желание за глобално лидерство, което наблюдавахме при справянето с корона-вируса. Що се отнася до черноморския регион, то тук все още не наблюдаваме силно Китайско присъствие, каквото има на Балканите, но не бих се изненадал да видим участие на китайски компании в реализиране на различни големи транспортни проекти. Искам да напомня, че преди няколко години за пръв път Китайски военен кораб бе на посещение в пристанище Варна.

- Китай изгражда магистрала през Грузия, която ще свърже един от коридорите на „Новия път на коприната“ към дълбоководното пристанище в Поти. САЩ искат да попречат на китайската експанзия в Европа. Смятате ли, че и този инфраструктурен проект ще ни заобиколи и ще мине през Турция?
- Действително, преди година бе подписан договор за изграждане на магистрала, която да свърже вътрешността на Грузия, включително столицата, с черноморското крайбрежие. Това е стар проект на Грузия. Мисля, че все още не е взето решение кое от двете основни пристанища Поти или Анаклия да бъде развивано, защото това е свързано не само с въпросите на търговията, но и сигурността и геополитиката. Интересното е, че в повечето случаи проектите с китайско участие се реализират не като инвестиции, а на базата на заеми, които трябва да се връщат. Китайските фирми са подкрепяни от държавната експортна банка на Китай „Ексим банк“, която отпуска заемите, а дейностите се изпълняват основно от китайските компании. По този начин е голямо изкушението да се вземат заеми и да се изгради съответния проект. Както казах, обаче, тези заеми следва да бъдат изплащани. Много характерен е случаят с изграждането на магистрала, която трябва да свърже Белград с адриатическото крайбрежие на Черна гора. Въпреки, че всички предварителни оценки показват неефективността на подобен проект, черногорското правителство сключва договор за заем и строителство. Понастоящем е построена само една трета от магистралата, но няма пари нито да се връщат заемите, нито да се продължи строителството. Ето защо е много важно за такива държави да прилагат строги и открити процедури.

- Споменахте 5G мрежата в Европа. Нашите комуникационни оператори почти са изградили мрежи в София с Huawei, но има ново развитие на търговската война между САЩ и Китай - този път на наша територия. Какво да очакваме от нея?
- Несъмнено влиянието на Китай върху глобалните и регионалните процеси ще се засилва. Тепърва ще следи развитието на отношенията между Китай и САЩ и между Китай и Европейския съюз. В момента много се обсъжда участието на китайските компании в развитието на 5G мрежите в европейските държави. От това, дали и какво решение ще се вземе на общоевропейско ниво ще зависи и изграждането на тези нови технологии и в нашата страна. Тези нови технологии имат потенциала коренно да променят нашия живот. Това е бъдеща глобална свързаност не само между хора, но и всякакви системи, включително и автономни такива. Така че изграждането на 5G мрежите има не само икономически смисъл, но е и въпрос на националната сигурност. Водят се разговори каква да бъде архитектурата на бъдещите мрежи, така че сигурността на държавите а и на хората да не бъде излагана на риск. Това е и въпрос на регулации, каквито обаче няма нито у нас, нито в повечето наши съюзни държави. Мисля, че Китай ще се стреми към придобиване на по-голяма роля не само в глобалната търговия и икономика, но и в международните организации, да представи себе си като алтернатива за развитие и поведение. Поради това ще се ориентира към търсене на съюзници. От тази гледна точка Китай ще стреми към развитие на добри отношения не само с Русия, но и с много други страни. Това, което мога да кажа е, че все още Китай остава непознат фактор с неговата нова глобална роля и много внимателно трябва да следим и анализираме всички процеси.

Нашият гост
Йордан Божилов е председател на Софийския форум за сигурност. Завършил е Философския факултет на Московския държавен университет “М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология към УНСС. Дългогодишен служител в Министерството на отбраната, като в продължение на няколко години е ръководил международната дейност на ведомството. Бил е началник на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2010-2013 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта