- Г-жо Христова, новата ви песен “Синьо” е в стил боса-нова, а текстът є е много романтичен и е написан от вас. В какво настроение бяхте, докато го писахте и да очакваме ли още музикални изненади от вас?
- Преди да се появи “Синьо” завърших един проект със Захари Чернев, по негова музика и мой текст на френски език - “Късно е”. Това е един романтичен шансон за 8 март, а след него реших, че е дошло времето и на “Синьо”. Самата музика ме настройваше романтично, защото тя е толкова лека, ефирна и създава едно приятно лятно усещане, така че текста се получи съвсем естествено. С Борето Чакъров щяхме да записваме тази песен още преди две години, но тогава така ни завъртяха нещата, че чак сега, след като бяхме вързани у дома толкова време, успяхме да я направим. Записахме “Синьо” и на испански, като получих и отзиви, че така звучи дори по-добре. В творческо настроение съм, а сега и композиторът Иван Беловски ми предложи една много приятна песен, която също ще запиша - “Ще те срещна ли някъде?”

- Къде ще прекарате лятото и кроите ли планове за горещите месеци?
 - Слава Богу, че вече мога да пътувам и в момента съм в Царево, където си е моята база. Атмосферата тук е невероятна. Самото внушение, което ти дава морето с тази негова необятност, с картините, които рисуват вълните - това ме привлича най-много. Много обичам и морските деликатеси, защото от 17 години не ям месо и си позволявам само морски дарове, така че тук за мене е рай. Иначе, плановете тотално се промениха за всички, не само за мен. Невъзможно е да се направят концерти при тези условия, при разрешени само една трета от салона. С Левон Манукян мислехме да продължим концертите с моите евъргрийни, но финансово е невъзможно да се издържи с такъв капацитет на салона.

- Как прекарахте времето си в тази дълга изолация?
- Приех изолацията съвсем философски. Разбрах, че няма да отида на турне в Щатите и Канада, перспективата бе доста облачна и неясна и се отдадох се на едно тотално спокойствие, без да правя планове. Може би, преминах много лесно в това летаргично състояние, без да негодувам, защото януари си счупих ръката и един месец бях обездвижена. Просто сега, това продължи още два месец и кусур. През това време слушах с интерес щаба, но и четях много по темата, а се появи толкова объркваща информация, че вече не знаеш - програмирано ли е, естествено ли е, хиляди версии имаше... То го има този вирус, но едва ли е като всички останали, след като толкова много хора си отиват в Щатите, Бразилия и по света. Страшно си е и може би ще бъде все по-страшно, защото вече химията ни е доста объркана с тези изкуствени храни, които ядем.

- А как успяхте ли да запазите усмивката си в тези трудни времена, в които живеем? 
- Гледах да се развличам и устоях - четях романчета, гледах филмчета, които имам на ай-пада, освен това много готвих и сложих три-четири килограма. Опитвам се да приемам нещата като даденост, без излишно да си усложнявам живота. Психически съм доста издръжлива и стабилна, това е най-важно за такива периоди и малко неща могат да ме разцентроват. Аз съм лек характер, колкото и проблеми да имам, като изляза навън и винаги съм усмихната. Няма начин да гледам някого сърдито - кой е длъжен да ми гледа сърдитата физиономия!? Майка ми имаше такъв ведър характер и съм го наследила от нея. Ако сутрин се събудиш намръщен и целия ден ще ти е гаден, по-добре като станеш да се усмихнеш и да благодариш за прекрасния ден, а от теб зависи колко прекрасен ще си го направиш. Нека не бъдем такива потребители, а повече да общуваме с хора, с които ни е приятно. Сега, през тези месеци на изолация, у много хора се беше появило страхотно чувство за хумор и аз буквално съм заспивала със смях. Такива хубави вицове и смешки четях в интернет, а после ги препращах на целия си списък от 50 човека, та и те да се посмеят.

- Вашите песни са с много силни текстове, коя от тях ви вълнува до сълзи, докато я изпълнявате?
- С моите прекрасни колеги Митко и Николай от дует “Лос Хемелос”, които за съжаление вече са в небесния оркестър, имахме огромен репертоар. С тях бяхме блестящо трио и имаме песни с много силни, великолепни текстове. Сещам се и за емоцията, която изпитах, докато изпълнявах песента “Изповед” (Ще продължавам да пея) на една среща с българи в чужбина, които бяха станали на крака. Така съм настръхвала от тази силна енергия на хората, които пеят с мен, че единствената песен, която можех да изпея след това беше “Моя страна, моя България” на Емил Димитров.

- Вие организирахте прекрасния юбилеен концерт на Емил Димитров, но подавате ръка и на други ваши колеги. Какво ви носи това?
- Много важни моменти са юбилейните и ако ти си част от тях - какво по- хубаво от това! С Ирина Чмихова, която много обичах, също направихме хубав концерт и съм щастлива, ако мога да помогна на някой колега. Радвам се, че с дъщерята на Богомил Гудев успяхме да издадем негова книга със стихове, макар че за съжаление него го нямаше вече. Много ме вълнуват неговите текстове, той беше мой близък приятел - изключително духовен и интелигентен, имаше и абсолютен слух.

- Кога последно бяхте в Куба и кои са любимите ви места там?
- Ах, тази Куба, но вече почти не ми се ходи там, защото на втори юни почина Тересита Капоте Камачо, (известната кубинска посланичка у нас), която ми беше като сестра. Много бързо си отиде, както и Ева Родригес - осиротях и за мен не е същото, защото там вече ги няма тези мои приятели от 67-ма година, само Омара Портуандо и Чучо Валдес останаха. Последно бях в Куба преди три години, когато правих прощалния си концерт там. В Куба обичам най-вече хората, които са изключително талантливи, ведри и влюбени в живота. Там, всеки има отношение към изкуството - пеят, танцуват, рисуват, пишат стихове, невероятни хора и култура. Да не говорим за природата - да си на плажа в Куба е просто мечта. Обичам и хотел “Национал”, усещането да изпия едно дайкири там е невероятно - тази атмосфера с аромат на пури, с тази музика, която звучи отвсякъде - няма ъгълче, където да не свири някой музикант, красота...

- Защо казвате, че Фидел Кастро е царят на пиара?
- Как да не е! Той успя да превърне Куба от една малка островна държава, която е под блокада толкова години и половината свят е срещу нея и само малка част я подкрепя в страшно популярна дестинация. Да направи страната си толкова популярна и желана е нещо уникално. Още през 73-та година, той беше предсказал: “Аз ще проговарям с Америка, когато изберат черен президент”. Малко перефразирам думите му, но смисълът беше такъв и така стана. Обама доста смекчи нещата с Куба и вече много американци започнаха да ходят там. Дори сестра ми, която е в Америка, ми беше казала, че се говори, че бирата в Хавана е свършила, защото не може да стигне за всички американски туристи!

- Ако трябва да направите един паралел между България и Куба с днешна дата - в коя област те ни превъзхождат, а в коя ние?
- Кубинците ни превъзхождат в начина на живот и в отношението си към изкуството, но там не бих могла да издържа на тази 50-60 годишна блокада, а сега и с това затягане на мерките покрай вируса... Много е коварно, а те също са хора и страдат много, защото заради американската блокада много фирми не търгуват с тях и ги наказват по този начин. Хубавото при тях е, че доста държавни пари се наливат в науката и в изкуството. Ето, кубинците измислиха “Видатокса”, но не можаха да го патентоват - европейците не бяха съгласни, защото е кубинско. Големият кубински поет Николас Гийен, който написа “Балада за Пловдив”, смята, че ние с тях сме като братя. Той казва: “По територия сме почти еднакви, също така вие сте били под турско, а ние под испанско владичество, вие имате Ботев, ние Хосе Марти, които са се борили за национална независимост.” Той казва също, че българите са латиносите на Европа, какво признание само! Кубинците смятат, че с тях много си приличаме и по характер. Те много ни обичаха, защото намират нещо близко в нас.

- А кубинците галантни ухажори ли са и как показват на една жена, че я харесват?
- Точно Тересита, скъпата ми приятелка, която не мога да прежаля, ми казваше на български: “Абе, Данче, връщам се в Куба и изведнъж чувам - ах, каква красавица, ах, каква походка!” В Куба отношението към жените е такова, а и там всички жени ходят като царици по улицата и постоянно получават похвали и комплименти. Никога не съм чула кубинец да напсува някоя жена. Мъжете там, наистина са много галантни, затова и кубинките са такива, защото ги оценяват и предразполагат.

- Ако трябва да сравните кубинците с италианците и мъжете в останалите страни, в които сте била - къде са най-галантните ухажори?
- В Куба, но и в арабския свят са много галантни, а италианците са такива петльовци. Всички южняци също умеят да ухажват. Фактът, че гърците признават, че една жена на 40 е истинска жена говори, че те имат правилна оценка за жените. Ние също имаме интересни мъже, въпреки че те дълго нямаха самочувствие - с тези ниски, еднакви заплати, а след това дойдоха бухалките и още повече посмачкаха истински стойностните мъже у нас, но постепенно нещата си отиват на мястото.

- Все още ли не се е намерил някой интересен мъж, който да се конкурира с увлечението ви към таблета и чатенето в интернет?
- Не знам какъв трябва да бъде този мъж, който да успее да замени тези емоции! Той трябва да ми дава абсолютно всичко - информация, добро настроение, връзки, да ми осигури всичко това, както го прави интернет. Ако се намери такъв - нямам нищо против! (Смее се) Ай-падът винаги е до мен със зарядното, дори нощем, защото много си чатя. На сестра ми понякога се налага да є пиша в късните часове, защото тя си живее в Америка и има голяма часова разлика, както и на моите приятели от Мексико.

- Вие не криете, че пишете автобиографична книга. В нея ще разкажете ли за роднинството ви с Гунди, или за приятелството ви със Стоичков и други популярни имена у нас?
- Задължително, макар че ние с Гунди не сме били толкова близки, но със сина му Анди и Изабела поддържаме връзка, дори съм спала при тях в Бостън, а те като идват тук и винаги ми се обаждат. За Ицо имам доста интересни неща, които ще разкажа в книгата ми. Много почитатели ми пишат да не забравя да включа в нея и спомените ми за Бригита Чолакова. Благодарна съм, че музиката ме е доближила до важни и интересни хора и от световен мащаб, за които също ще разкажа.

- Помага ли ви вярата в Бог?
- Да, аз всяка вечер отправям по една молитва за по-добри дни, да мине по-безболезнено за всички цялото това наказание, което ни сполетя, въпреки че сигурно е заслужено. Съгласна съм с това, че прекалихме - станахме меркантилни, бездуховни, безскрупулни, но за къде сме без вяра и положителни емоции?