Вицепрезидентът Илияна Йотова обеща пари за българските общности в чужбина, които за първи път ще бъдат заложени в бюджета за следващата година. Бившият икономически министър Асен Василев поел ангажимент тома да се случи още миналата година, но останал само с обещанието, съобщи вицепрезидентът след среща с българската общност в Хърватия.

Националната общност на българите в Хърватия се топи и в момента в Загреб тя наброява едва 112 души. Това съобщи по време на срещата с вицепрезидента Илина Йотова председателят на Националната общност на българите в Хърватия Рашко Иванов. Той обясни, че българската общност в Хърватия е регистрирана през 1998 г.

Най-активната група в състава на Националната общност на българите в Хърватия съставляват културните дейци, пристигнали в хърватските театри, опери и оркестри още през 60-те и 70-те години на ХХ век с договори с някогашната „Концертна дирекция“ на бивша Югославия. Друга част от общността са наследниците на българите-градинари, заселили се в Хърватия в периода от края на XIX до средата на XX в.

В исторически план значимо е и заселването на българи-католици в района на Славония след Чипровското въстание, подготвено с помощта на францискански монаси от хърватски произход от Славония и днешна Босна. С тези исторически събития се свързват няколко благороднически фамилии в Австроунгария - на графовете Пеячевич,  Парчевич и др. Преселвания на българи са регистрирани и към Далмация, във връзка с колониите на Дубровнишката република по българските земи в периода 13-17 в.

Българите в Хърватия са с признат статут на „национално малцинство“ (по силата на  Конституционния закон за националните малцинства на Република Хърватия), което позволява да се ползват широк обем колективни права, вкл. представителство в Общинския съвет на град Загреб, право на държавна субсидия и за богослужението на български език. Рашко Иванов обясни, че той е представител на българската общност в градския парламент на Загреб.

Градините вече са изчезнали, много от българите при преброяванията са се писали македонци или сърби, разказаха представители на общността ни в Загреб. Те обясниха, че асимилацията е проблем, който не може да се спре, но може да се забави.  Казаха и че, България нищо не прави за тази общност.

Вицепрезидентът Илияна Йотова каза, че от миналата година има предвидени пари за българските общности, за които може да се кандидатства по проекти свързани с издателска дейност, културни събития и др.  Средствата са във външно министерство, те не могат да се ползват само за наеми на имоти.

Йотова изтъкна опасенията си, че заради намаляване числеността на българската общност тя може за загуби права, тъй като в Хърватия има и критерий численост за представителство в градския парламент, която не бива да е под 500 души.