Еврозоната, Шенген и преговорния процес с РС Македония обсъдиха вицепрезидентът Илияна Йотова и президентът на Хърватия Зоран Миланович. Срещата бе  в резиденцията на държавния глава. Йотова разказа, че държавният глава а Хърватия я запознал с пътя на страната си към Еврозоната. Разказал и за преходния период, в който ще се работи и с двете валути, за да осъзнаят хърватските граждани, че нямат проблем и да се уверят, че няма да има спад на доходите им.

„Разказах 11 годишната  биография на перипетиите ни към Шенген. Говорих за докладите, за проверките  и за отношението на Европейския парламент, който има няколко резолюции в подкрепа на България и Румъния. Още веднъж получих уверението, че Хърватия ще подкрепи България и Румъния, като страни, с които заедно трябва да се преборим за това членство. Надяваме се на Съвета, който ще бъде през декември да имаме отговор", разказа Йотова след срещата.

„Дълбоко е убеждението и на двете страни - и на България и Хърватия, че членството ни в Шенген ще направи нашите граници по-сигурни”, коментира още вицепрезидентът. 

"За мен беше изключително важно да представя на президента Миланович всички аргументи, които България имаше за започване на преговорния процес, както  и  резервите за започването на преговорите  с РС Македония", каза Йотова. Тя бе категорична, че България не си е свършила работата докрай. 

Тя изтъкна, че освен с партньорите  от Западна Европа, България трябвало да работи и с партньорите, в тази част на Европа, за да представим и историческите ни аргументи, както и аргументите, които са валидни с днешна дата - най-вече за  българите в Македония и отношението към тях. 

Вицепрезидентът  обяви, че е разказала на хърватския президент как е интерпретирана българската история в учебниците за средно образование в РС Мкедония и за езика на омразата, който не е преставал. 

Йотова  подчертала,  че България във всеки един етап може да своето вето на всеки етап от преговорите, ако не се изпълняват поетите ангажименти към България и ЕС. Вицепрезидентът ни припомнил, че по време на преброяването едва около 3 500 от РС Македония  са се самоопределили като българи, а издадените български документи за самоличност на граждани от РС Македония са 95 000.