Премиерът Петков в интервюто си за Дарик радио се позова на разказ-притча „Колко земя му трябва на човек“, на Чехов ли е, на Толстой ли - все тая. Поуката в нея е важна - човек трябва да се задоволява с колкото има, да не ламти за повече. В подтекста очевидно има предвид претенциите на България към СР Македония - абе да вървят, където щат! Ако мислим какво можем да направим, казва, националистите ще увиснат.
И изпуска скритата си цел: да оставим за 15 години историческата истина да се разкрива като процес, в който можем да работим! Пускането на Северна Македония по пътя към Европа не е според него пускане в Европа, имало едни 15 години?! Открил важни исторически фигури, които не са формално обявени, да сме ги направили факти, върху които се обединяваме и да ги вкараме в учебните програми. И така ще напредваме 15 години?!
Дали са му до юни срок да сподели за неизвестните на родните историци обединителни фигури, да ги направи факти и така баламосани да пуснем СРМ към Брюксел, но само по пътя. България е суверенна държава, никой не може да ни налага каквото и да било, казва Петков, същевременно в рамката на ЕС трябвало да направим оптималното за България?! Как сме суверенни и в рамката на НАТО, щом сме длъжни да изпълняваме съюзническите решения, спуснати от Брюксел?!
Изпускането, инконтиненцията, не важи само за резервоарните функции, бива и словесно. Присъщо е на млади мераклии и на неопитни политици-въздухари. Първите рязко като пауни „разперват пера“ при вида на интересна жена, за да я впечатлят. Като си покажат черния джип, модната прическа или дадат да им пипнат някой мускул.
Вторите минават в рекламен режим, когато са пред камера или микрофон. Паунът е от разред Кокошоподобни, паунките имат мозък колкото грахово зърно, избират мъжкаря според оперението на задните му части. Големият процент гласове на избори обират такива демонстративни претенденти за власт с шарени пера - от сцената и екраните, спортисти, с униформи и пагони, от Харвард, Канада или Оксфорд. Циливилизацион!
Често се срещат през последните години по света, някои автори пишат за „микрофонна болест“ сред политиците. В кабинета на четворната коалиция направо се състезават да излагат пред камери несресани мисли, неизпълними обещания и слънчеви прогнози. „Просто Киро“ заслужава черен пояс по безотговорно говорене, често рекорди поставя. Явно късно ляга и рано става, за да успее за един ден да се саморазобличи с толкова нелепости и глупотевини. Единствените, които ще защитават българския интерес сме ние, коментира фриволно той. Дори един батальон да бъде само от българи обаче нямало да сглобим „поради дефицити“, ще се наложело в него да се включат и войници от армии на други страни?! И с един недокомплектен батальон сме се поставяли като първа категория страна в НАТО. „Нямаме 100 дни, не спим достатъчно и работим здраво и имаме голям прогрес.“ В какво е виден тоз прогрес?
Ами г-н Цацаров все пак си подаде оставката! Но не защото сте го изморили, а защото сте го отвратили! Никакви усилия не е изисквало да се смени целия борд на „Булгаргаз“, нито скоро да си сложите нов КЕВР, виж да подобрите резултатите им ще можете едва ли. И как законът „Магнитски“ е „показал огромна дупка в нашите възможности да си решаваме сами проблемите?“ Не каза. Също и кое точно „САЩ са видели от 8000 км, което всички наши органи са изпуснали“, щом не са дали нито един факт, но вече наложихте санкции?
В управляващата четворна коалиция не се забелязва нищо партийно. Не са представени дори обичайните доскоро политически клиентели, само около Корнелия Нинова са скупчени около две дузини послушници. Другите три са компанийки от роднини, приятели, държанки, партньори в някой бизнес, грантаджии, непеошници и прочие паразитиращи около политиката търсачи на кьоравото. С изключение на двама, преди да ги овластят, министрите на „Промяната“ поголовно са лица без кариерно развитие. Т. е. с недоказани за постовете качества или въобще без такива.
Каквито бяха повечето и в служебните правителства на президента. Оттам дойде и най-същественият им белег - безотговорни. Точно такова е и сегашното, както и да се маскира пропагандно, личи все по-ясно, долавят го дори политически неграмотните българи. Защото е неизбежно хем да се предприемат управленски действия и да се обясняват последствията им, хем въздухарщината да не води до провали, обяснявани с камари от лъжи и заглавичквания.
Ето бисер от устата на началника на политическия кабинет на Кирил Петков Лена Бориславова: „Трябва да рестартираме всички процеси в държавата“. В това „всички“ се е струпала цялата безхаберност на правителството на компанийките, заложило на призивите, плакатите и лозунгите на ранното СДС.
Човек, за да взема независими решения, трябва да има независим ресурс, казва шефът и Петков. Къде ви е ресурсът, бе хора! Не трябвало да сме консуматор на сигурност, а създател. А откъде свое джепане, мотивирани и подготвени бойци, здрав икономически тил? Поне питайте генерал Янев какво е това, преди да дрънкате! Но и да ви каже, пак същото ще правите. И все повече ще потъвате в униние.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш