От около седмица наблюдаваме поредния скандал между активисти и членове на Да, България! от една страна и такива на ДСБ от друга. Той се зароди във фейсбук след спор между гей активист и поддръжник на Да, България!, оплакал се, че членове на младежкото ДСБ изразяват хомофобски възгледи. За пореден път членове на двете формации – Да, България! и ДСБ да влизат в открит конфликт по оста консерватизъм-либерализъм и дори да питат защо партиите им продължават да са в коалиция.

Докато следях този спор се замислих, че в момента наблюдаваме особено силен паралел между партийната динамика в Обединени Патриоти до скоро и тази в Демократична България в момента. Динамиката на „канибализирането“ на една партия от друга, докато са в условията на коалиция.

Как ВМРО изяде патриотите

През 2017-та формацията Обединени Патриоти влезе в парламента, като към онзи момент най-голямата партия, участвала активно в парламента на няколко пъти беше АТАКА. ВМРО се считаха за второстепенни, наравно или дори след НФСБ. Постепенно ВМРО се наложи над останалите две формации. Първо изгради силни лица за националистическия сегмент, после иззе важните за този сегмент обществени и геополитически теми, а накрая разшири подкрепата си и към периферията, особено в градско-консервативното пространство. Така на практика канибализира другите две партии, консолидирайки в себе си електората на цялата формация.

Само две години след парламентарните избори уж по-малката в началото ВМРО събра напълно самостоятелно над 140,000 гласа на евроизборите и вкара двама евродепутати.  Водещата по време на създаването на ОП - АТАКА, не събра и 21,000, а НФСБ получиха 22,000.  

Към момента, дори след тежко похабяване от коалицията с ГЕРБ и понасяне на много щети, тази динамика се запазва и ВМРО са тези с подкрепа, достатъчна за самостоятелно влизане в парламента. АТАКА и НФСБ дори не ги отчита социологията. Коренна промяна от 2017-та година насам.

Марката „Да, България!“

В Демократична България се случва абсолютно същото. ДСБ и Да, България! сключиха коалиция уж на равни начала, а по-малките Зелени - като трета, бутикова формация. ДСБ бяха по-старите, по-наложените, с активно участие в политиката и властта през годините, тези с история и марка. Те доминираха „градското дясно“ пространство, имаха структури из страната и се чувстваха като представителите на автентичната десница. Постепенно обаче, а особено миналото лято, наблюдавахме израстването на Да, България! и затихващите функции на ДСБ. 

Едните създават личности и почти култ на градския „умно-красив“ демократ около Христо Иванов, а другите са водени от "генерал" с харизмата на диспенсър за дезинфектант.

Едните правят акции на Росенец и пред прокуратурата, от които отеква протестърски заряд, а другите се червят и обясняват защо Радан Кънев пак се прави на Грета Тунберг в Европарламента.

Едните са наясно, че има цял неизползван либерален сегмент в България, с който биха могли да вземат и 10% на всички избори, стига да го спечелят. Другите още си мислят, че някак ще го кретат вечно със стари костовисти и сини бабички.

Едните привличат вече почти автоматично повечето млади звезди, певци, актьори, музиканти, хора на изкуството и медиите в България. Другите са като неловкия и леко грозноват второстепенен помощник на главния герой във филма.

Едните си налагат уверено и агресивно бранда "Да!", като самостоятелна партия и марка, носейки свои маски, развявайки свои знамена и пускайки свои реклами в мрежите. Другите си носят маските и профилните рамки на "Демократична България", все така заблудени в бъдещето на "общия проект".   

АТАКА и НФСБ също бяха уверени в "общия проект" докато един ден не се събудиха с електорат, напълно превзет от ВМРО.

Неизбежното 

По напълно същият начин и ДСБ неизбежно ще стане напълно ненужна тежест за Да, България. Това ще се случи в момента, в който Да, България! преценят, че претенциите на ДСБ за депутатски и други места са вече над това, което носят като електорат. Електорат, който към момента едва ли би стигнал и за субсидия. 

А тези претенции по-скоро не се очертава да намалеят с времето, с оглед на гордостта на повечето ДСБ-ари от историята на партията. От убеждението им, че са автентичните десни, "Хората на Командира". Тъкмо в следствие на тези непреодолими проблеми – затихващите функции на ДСБ от една страна, перманентното им самочувствие на автентичната дясна партия от друга, и все по-назряващите консервативно-либерални разногласия от трета, коалицията „Демократична България“ е обречена на същата съдба, която застигна коалицията „Обединени Патриоти“.  Изялата почти целия протестърски, градско-либерален вот Да, България! ще разтрогне брака и продължи напред със собствения си бранд, който активно развива и в момента. За ДСБ ще остане историята, самочувствието и, в най-добрия случай, централата на „Кърниградска“.