Сякаш нашият свят се е превърнал в изнежена розова петичка на дамски крак

Нашата цивилизация ще си отиде и ще дойде друга, в която ние ще бъдем екзотични реликви

Гугъл преводачът твърди, че „демокрация“ на китайски е 民主. Свиквайте. Китайският език (путунхуа или мандарин) е от сино-тибетското семейство и не притежава нито спрежения, нито наклонения, нито окончания, да не говорим за глаголни времена, членуване, род и число. На няколко места в интернет срещнах твърдението, че за китайците „предметът на разговора е по-важен от извършителя на действието“, което ми говори много за антропологията на Далечния изток – човекът е лесно заменима биобурмичка, важното е работа да се върши. Няма нищо общо с нашия лигав и треперещ (поне на думи) за правата на индивида европейски хуманизъм. Чудно ми е даже как в китайския език изобщо съществува думата „демокрация“. Сигурно е новосъздадена да обслужва комуникацията със западния свят, където я употребяват за щяло и нещяло.

На тези йероглифни мисли ме наведе случилото се през последните десетина дни в Съединените щати - щурмът на Капитолия и организираният от информационните монополисти атентат срещу Тръмп. Сякаш нашият свят се е превърнал в изнежена розова петичка на дамски крак, но когато в тази петичка се забие трън, организмът панически реагира с потоци гной и лимфа и го изхвърля. Махай се, трънлив Тръмпе, от нашето парфюмирано краче!

По този повод в понеделник отново се сетих за Освалд Шпенглер, според когото историята не е монолитен процес на общо усъвършенстване, а неопределена времева рамка, в която се появяват и изчезват разни цивилизации. Всяка следваща цивилизация не продължава достиженията на предишната, а започва отначало, като, подобно на човека, си има детство, юношество, зряла възраст с възторг от разцвета на силите, застаряване и пълна старческа деменция до момента на фактическата смърт. Ето, нашата западна, глобалистка, технологична и индустриална цивилизация вече е дементна и никой нищо не може да направи по този въпрос. Дотук водят процеси, развивали се с векове, но можем да кажем, че моментът на официалното слагане на памперса е след Втората световна война и по-точно - през 1968 г. със студентската стачка във Франция, оттеглянето на Шарл дьо Гол и смъртта му две години по-късно. Оттам нататък следват хипитата, сексуалната революция, мултикултурализмът, та чак до Грета Тунберг (странно, но от друга страна хипарството беше гориво за антикомунизма у нас). Трагикомично е, че през втората половина на българския соц горестно протягахме ръце към свят, който вече се разлага. По онова време имаше такъв виц:

- Щели да заменят звездите на американското знаме с мушмули.
- Защо?
- Защото колкото повече гният, толкова по-сладки стават.

Защо протягахме ръце към Америка? Заради протестантския възторг? Заради охолството и бюргерското благополучие? Заради илюзията, че всеки поне на теория е възможно да забогатее и да промени съдбата си? Не. Заради свободата. Но тази свобода вече я няма. Вместо нея се е наложила организирана, контролирана и поощрявана идеокрация, диктатура на посредствеността, триумф на болните илюзии - климатични промени, зелени сделки, права на сексуални малцинства, задушаване на всяка нормалност... И не само в Америка, а в почти целия бивш християнски свят, бивш по негов собствен безумен избор. Мярна ми се данна - може да е вярна, а може и да не е, - че като попитали децата какви искат да станат, когато пораснат, повечето китайчета отговорили: „Космонавт“, а повечето британчета и американчета - „Влогър/ютюбър“. Подушвате ли бъдещето?

От доста векове - хайде да не казваме точно колко, че може да възникнат ненужни препирни - светът не е бил доминиран от нехристиянска култура. Както християнинът е различен от другите хора, така и християнската цивилизация е различна от всички останали. Причината за тези разлики е по-особеното действие на Свети Дух след Петдесетница. То е източник на всеки порив, на всяко творчество, на всяко прозрение, на всяко гениално откритие и изобретение, на всеки прогрес, ако позволите да прибегнем до тази за съжаление компрометирана дума. Действието на Светия Дух е факт, независимо от надменното мнение на модерния човек, възгордял се от постигнатото, а то е постигнато именно благодарение действието на Светия Дух. „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Иоан 15:5), казва Бог на човеците. Но човеците драпат тумбаци и се хилят.

Съвременната глобална цивилизация (ако изобщо съществува подобно нещо) е по християнски образец, може да се каже дори - по протестантски с всички произтичащи от това неудобства. Затова, както и друг път сме изтъквали, японският император носи костюм, докато английската кралица не носи кимоно. Всички технологии, с които се гордеят съвременните нехристиянски цивилизации - индустрия, електроника, медицина, автомобили, комуникация, астронавтика, ако щете - всички те са изобретени от християнската култура. Но лукавият, понеже е „лъжец и баща на лъжата“ (Иоан 8:44), кара християнинът да се срамува от всичко това и да се чувства кой знае защо виновен пред нехристияните. Християнинът, отровен от заблудите си, е тръгнал да отстъпва от света и светът, ако има поне мъничко разум, трябва да се провикне след него: „На кого ни оставяш, бaщице!?“.

Да, нашата цивилизация ще си отиде. Няма да издържи натиска на другите цивилизации, докато вместо да се конкурира с тях, рекетира собствената си индустрия за въглеродни отпечатъци. Няма да издържи и демографски, защото богатите, „цивилизованите“ и „културните“, които хрупат сурови семки с надеждата да живеят вечно, имат само по едно дете или пък изобщо нямат, защото между мъж и мъж и жена и жена няма как да се получи, дори и да го наредят с хиляда директиви, регламенти и конвенции. Нашата цивилизация няма да издържи и културно, и идеологически, защото поощрява бездарни (и, разбира се, безобидни) ексхибиционисти и съвсем е забравила, че изкуството има цел и посока, а философията е призвана да търси истината, а не да я създава.

Нашата цивилизация ще си отиде и ще дойде друга, в която ние ще бъдем екзотични реликви като североамериканските индианци, като крито-микенците, изтънчено озадачени при нахлуването на брадатите и космати дорийци, от които впоследствие ще произлязат Платон и Аристотел. Досадното е, че ако на наше място дойде някоя азиатска цивилизация, както се очертава, ще бъдем много неприятно изненадани от представата за човека, която тя ще донесе със себе си. Тези култури не разглеждат човека като образ и подобие Божие, следователно за тях човекът няма онази стойност, която има за християнството. Личността не е свещена ценност №1, съвсем не! За тях това е нормално, но за нас би било болезнено до непоносимост. За тях ренесансовият хуманизъм е необясним както за нас самураят, който си вади червата с късия меч, защото господарят му го е погледнал накриво. Но каквото има да идва, ще дойде.

Светът може както без СССР, така и без САЩ - два по същество сходни гностически проекта, просъществували всеки по около 70 години, ако се съгласим, че за света Съединените щати са това, което са, чак след Втората световна война. Ама щели да дойдат китайците. Ще дойдат. Тяхното икономическо чудо е рожба на нашата алчност. От момента, в който целта на стопанската дейност не е човекът, а търговската печалба, нещата са обречени. Китайците ще дойдат и ще си отидат. И те на свой ред ще изживеят вълнуващото си юношество, славната си зрелост и дементната си старост. След тях ще се появят някакви други, да речем от Африка. Ние няма да сме живи, но какво u пука на историята от това? Какво ни пука и на нас?

Веднъж някакъв английски пътешественик попаднал в килията на светогорски отшелник.

- Къде са ти мебелите? Къде ти е покъщнината? Къде са ти вещите? - попитал.
- А твоите? - отвърнал с въпрос отшелникът.
- Но аз съм просто пътник. Само преминавам оттук.
- Аз също - усмихнал се старецът.

Смешното е, че в Щатите истинска драма няма. Ако демократите са едното краче на парфюмираната дама, то републиканците са другото. Но на нас, пусто да остане, все ни се ще да има истински сблъсък между доброто и злото, истинска война на светове, да седнем на трибуните край хълма Мегидо на пътя между Дамаск и Египет, да цъкаме семки и да дюдюкаме пред зрелището на битката. Спокойно, и това ще стане. То всъщност и сега се случва в сърцето на всеки от нас, както е било и ще бъде. Открай време го наричаме Армагедон. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.