С писане на пясък и възпитание с дряновица

Тази педагогика образова поколения българи, някои от които поставят темелите на просветата след Освобождението

Пясъкът и дряновицата са учебни пособия в светлата епоха на Възраждането. На пясък е писана азбуката, а дряновата пръчка е възпитавала непослушните. Тази педагогика образова поколения българи, някои от които поставят темелите на просветата след Освобождението.

По време на игото килийното школо най-рано учи на четмо и писмо. То отваря двери през XV столетие към черкви, манастири и метоси. Даскалите са черноризци, рядко се срещат светски люде. Учебниците са „Псалтир“, „Часослов“ и „Апостол“.

Взаимното училище е следващата стъпка в нашето образование. Първото е открито в Габрово през 1835 г. по инициатива на Васил Априлов. Неофит Рилски обучава напредналите момци, те пък помагат на начинаещите малчугани.

Иван Вазов разказва: „Баща ми ме заведе в основното или взаимното училище, както го наричаха тогава, на 7-годишна възраст. Напълниха ми торбичката с хляб и маслини и - хайде на школата, която стоеше на един хълм, на север от Сопот.“

„Кой ми беше първият учител, не помня добре - признава народният поет. - Мисля, че беше даскал Атанас. Буквите научих чрез писане на пясък. След това минах на полукръзите, гдето с показалец ме учеха на срички. Бях много прилежен. Немирни и неприлежни ученици наказваха с пръчка по ръце и крака. Имаше и фалага.“

Фалагата е средновековен уред за изтезание. Дървени пранги стягат нозете на жертвата, палачът я поваля и шиба с дряновица по петите. След такова наказание не можеш да ходиш седмица на училище.

Илия Блъсков, авторът на „Изгубена Станка“ и „Злочеста Кръстинка“, срича азбуката в провадийското село Черковна. „Бордеят - описва условията той - бе едно здание, вкопано в земята до пояс, горе без потон, с покрив от лисница, затрупана с пръст, а най-отгоре с тръстика. Днешните цигански коптори, мога да кажа, че са по-сгодни от тогавашните бордеи.“

През 1847 г. в селото извисява снага ново школо. „Прекрасно здание бе то - възхищава се Блъсков, - нямаше на него прилично нито едно здание в селото, дори и богатата къща на епитропа Боя Куртев, построена за високи гости, като за владици, за бейове, не бе толкова хубава наглед като нашето ново училище. А вътре да влезеш, то ще се захласнеш.“

„Не ще и дума, че в това училище ние се видяхме като в рай, за който често ни приказваше поп Марко“, допълва възрожденецът. „От старите помещения бе пренесено само едно нещо, а то бе фалагата - свидетелства Блъсков; - нейната служба ние знаехме; тя бе обесена зад вратата. Кога погледнехме на това страшило, фалагата, тръпки ни побиваха.“

Прилежните ученици получавали „вулини“. Това е къс хартия с училищния печат. „На вулините - документира Иван Вазов - имаше написано с червени букви: „Награда на прилежанието“. С тия вулини можеше да се откупуваме. Определяха ни по 10-20 вулини, според прегрешението.“

Става дума за индулгенции, които спасяват от фалагата. Литературният патриарх си спомня, че най-много биели даскалите Атанас и Павли Костов.

През 1865 г. голобрадият Вазов е назначен за помощник-даскал в Калофер. Там главен учител е бащата на Христо Ботев. Ботю Петков реформира образованието, като разделя учениците на класове. Преподава история, география и новобългарска граматика. Изхвърля гръцкия език от програмата и въвежда руския.

Ботю Петков съставя „Кратка всеобща география“, превежда „Нещо за безграмотните человеци“ и „Психология или душесловие за учение на децата“. Най-значителното му книжовно дело е преводът на „Критически издиряния за историята българска“ от Юри Венелин.

През 1862 г. финансова криза плъзва по българските земи. „Калоферската община, която преди малко захващаше едно от първите места между другите общини в Отечеството ни, днес и тя по различни причини, на които не е мястото тука да ги описвам, начна да изпада“, хроникира даскал Ботю и подчертава: „Сетнините на изпадванието се струпаха най-напред на учителите.“

Във време на недоимък винаги се посяга първо на образованието. За да закърпят бюджета, местните първенци уволняват двама учители, единият е Ботю Петков. Уволнението е скрепено с грозно унижение.

По Велики заговезни калоферци отивали на поклонение в близкия манастир. Правели го организирано по еснафи. Понеже няма учителски еснаф, Ботю пита чорбаджиите към кой от другите е най-удачно да се присъедини. „Телчарите, говедарите, камзамалите (бирниците) и учителите са един еснаф, съберете се та идете на монастиря“, мъдро отсъжда мустакат дембелин.

„По прав ответ от тоя не може да бъде - коментира даскал Ботю. - Въистина у нас гледат на учителя като на говедаря: както викат на говедаря, също така и най-долний има право да вика на учителя.“