Поправката първо предложена от Иван Костов

ДПС, БСП и „Атака“ твърдо против, законът минава с гласовете на ГЕРБ и „Синята коалиция“

“Парите не миришат“. С този мотив през 2012 г. е прокарано от тогавашното мнозинство в парламента въвеждането на т.нар. „златни паспорти“, както стана известно даването на българско, а по този начин и европейско гражданство срещу инвестиции от лица, които не са граждани на ЕС. Измененията са прокарани през „задната врата“ – с промяна в Закона за българското гражданство, направена в преходните и заключителни разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите. С тях се „надгражда“ съществувалата и дотогава практика за даване на позволение за постоянно пребиваване в България срещу инвестиция, като се предвижда след известен период от време инвеститорите да могат да искат и БГ паспорт. „За“ изменението, за което през последните години страната ни отнесе гневни критики от Европейската комисия, гласуват само ГЕРБ и „Синята коалиция“. БСП, „Атака“ и ДПС са твърдо против, като депутатите от Движението за права и свободи бурно критикуват измененията в зала и дори не участват в гласуването. Самите текстове са внесени между първо и второ четене на измененията в закона за инвестициите. В последния възможен момент и в явен опит да се прокарат с възможно най-малък шум.  

Това става ясно от стенограмата от протеклия с невъобразими скандали дебат на 29 ноември 2012 г., когато е прието въвеждането на „златните паспорти“. Стенограмата е достъпна на сайта на Народното събрание. Документът е много любопитен и 

ясно отговаря на въпросите кой, кога и как е предложил т. нар „златни паспорти“ 

и ги вкарал в българското законодателство. И както се вижда от него, противно на твърденията на кръга „Капитал“, това не е ДПС, не е и депутатът от движението Делян Пеевски, върху когото се опитват да хвърлят вината разградският олигарх Иво Прокопиев, медиите му и прокситата в политиката.  

Дори напротив. Първото предложение за въвеждане на гражданство срещу инвестиции, идва не от друг, а от ментора на каолиновия бос – тогавашният лидер на ДСБ, депутат и съпредседател на „Синята коалиция“ Иван Костов. Предложението му е отхвърлено, но само защото предвижда текстът да бъде записан в основния текст на нормативния акт. За да сме по-точни, той предлага да се въведе възможността за придобиване на българско гражданство срещу инвестиция от 1 млн. лв., но в Закона за насърчаване на инвестициите. А не с промяна в Закона за българското гражданство. В крайна сметка е прието именно това, но с текста, одобрен от ресорната икономическа комисия, чийто председател тогава е друго отроче на Костов - Мартин Димитров. Който впрочем и в момента е депутат (от ДБ) и пак е председател на икономическата комисия.  

Темата повишава градусите в залата като ДПС, БСП и „Атака“ скачат против промяната, но тя в крайна сметка е прокарана от „Синята коалиция“ и приета с техните гласове и тези на тогавашната им ракета-носител – ГЕРБ. При това без да е срещнала одобрението на останалите засегнати от темата парламентарни комисии. 

Стенограмата от заседанието показва, че още преди 9 години в залата са се чули сериозни опасения, че гражданство, придобито по този начин, може да се ползва за съмнителни цели и че ЕК няма да хареса промяната. „Трябва да се види няма ли опасност да отворим широко врати за злоупотреби, за използване на тези текстове за купуване на разрешения за пребиваване, за купуване на българско гражданство“, предупреждава Четин Казан от ДПС и настоява въвеждането на гражданство срещу инвестиции да отпадне като предложение от закона. Мнозинството обаче отхвърля искането. Неговото, както и на останалите депутати от опозицията. 

Ето и най-важните моменти от това (забравено удобно от прокопиевите хора, за да манипулират истината) заседание:

Предложение от народния представител Иван Костов (Синята коалиция):
В § 28, Глава девета, Раздел ІІІ, чл. 41, ал. 1 и ал. 2 да придобият следния вид:
„Чл. 41. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да изготви мотивирано предложение по чл. 30 от Закона за българското гражданство за придобиване на българско гражданство по чл. 16 от същия закон на чужденци-граждани на трети страни, извършили инвестиция в Република България на стойност над 1 млн. лева.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредба по ал. 1, в която посочва допълнителните икономически изисквания към инвестицията, извършена от лицата, кандидатстващи за българско гражданство по този член.”
Комисията не подкрепя предложението. 

В последствие предложението на Костов е отхвърлено от залата с 55 гласа „против“, 11 „за“ и 24 „въздържали се“, но само с мотива, че в комисията, оглавявана от Мартин Димитров, е прието текстът да е с промяна в Закона за българското гражданство, а не в самия Закон за насърчаване на инвестициите. Предложението на Костов обаче е първото, разпалило искрата в залата, която за няколко часа се превръща в истинско бойно поле. Любопитното е, че „Синята коалиция“ се „разписват“ с първия гръм – предложението на Костов и след това оставят партньорите си от ГЕРБ да бранят промените. 

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дотам не влизат инвестиции в България, че управляващите се чудят как да въведат нови фигури, нови поводи и нови причини, поради които да влязат някакви пари в държавата. Тук стигаме вече до крайности, до положение и до ситуация, в която гражданство и постоянно пребиваване се купуват, ако купиш имот в държавата, като са дадени стойности от 1 млн. лв. за физически лица и за дружества – 1,5 милиона. Не е помислено в редица други насоки и връзки….Тук става въпрос за държавност. Въпросът за гражданството е фундаментален, който е свързан с държавността и устоите на една държава. Да се въвеждат такива критерии, че за пари можеш да станеш гражданин на една държава, е въпрос много сложен. Той е, ако щете, и емоционален, въпрос на споделяне на цивилизационни виждания, на идеи, е, меко казано, несъстоятелно.
Ако погледнем чисто прагматично, има някои недомислици и никой не държи сметка как ще се отрази един такъв акт за приемането ни в Шенген и няма ли да усложни този и без това толкова сложен процес. Казвам това, защото от „Атака” сме проучили каква е практиката в близки страни. В Черна гора е направен подобен аналогичен опит, за което е имало бурна реакция от Европейската комисия. Издаден е само един паспорт и е отменено това правило.

Да, вярно е, че в други страни в Европейския съюз има въведени подобни правила, но те са отдавна в Шенген, няма за какво да се борят. При нас нещата са сложни, деликатни и този факт може да се отрази отрицателно в тази връзка.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Искам да кажа най-напред, уважаеми колеги, че напълно подкрепям предложените мерки в чл. 39, които сега разбирам, че ще бъдат в Преходните и заключителните разпоредби. Съвсем не споделям изразеното преди малко мнение, че по този начин ние сме щели да отворим вратите за знайни и незнайни хора, личности, инвеститори, които да влязат в България и да направят някакви лоши неща тук. Има си органи, които следят за това…

Предложението на комисията е това да отиде назад в закона в Преходните разпоредби. Колеги, и там ще направя аналогично предложение в чл. 25в в Закона за чужденците в Република България тези преференции да се отнасят и за юридически лица, които са направили над 1 млн. лв. общински инвестиции, да ползват същите преференции…
Колеги, само ще напомня, че в Гърция, Испания, Португалия прагът на тези инвестиции е 150 хил. евро. По този начин те привличат такива инвестиции и такива инвеститори. Ще завърша с един популярен израз, мисля, че е на император Веспасиан, който е казал: „Парите не миришат”. Макар че този израз се отнася за друго, парите не миришат. Така че откъдето и да дойдат, добре дошли! Благодаря.

КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Имам един аргумент по същество. Господин Шопов, отговарям на Вас: защо няма доклад на Вътрешната комисия по тези текстове? По съображения, които не мога да спомена публично заради същността на Вътрешната комисия, на която съм член, там дискусията не мина гладко. И там, поради съображения за национална сигурност, представителите на МВР и на специалните служби на България се възпротивиха на приемането на тези текстове. Не мога да Ви кажа с какви аргументи, защото законът не ми позволява. Затова няма доклад на Вътрешната комисия, затова днес тук няма представители на Министерството на вътрешните работи... В Закона за чуждестранните инвестиции заобикаляте Закона за българското гражданство – скатавате го, уж да мине тихомълком, без да се съобразите с мнението на Министерството на вътрешните работи, без да се съобразите със сигналите за националната сигурност, без да се съобразите с това, че тези текстове са още една пречка за приемането на България в Шенген. И това е мнението на професионалистите. Какво правите сега?! От кого се криете, вкарвайки тези текстове в законопроекта? Предлагам § 34, който става § 32, да отпадне. Моля, госпожо председател, да го подложите на гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ):Реплики? Първа реплика – Атанас Мерджанов.

АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема колега Нинова, аз до голяма степен съм съгласен с аргументите, които изтъкнахте….Обаче вие не сте точна, тук става въпрос за нещо друго – за откровен лобизъм, това е истинската форма и роля, която колегите се опитват да наложат в Закона за насърчаване на инвестициите. Лобизъм! И е хубаво тези, които внасят въпросната поправка, да декларират тук от кого е поръчката! Благодаря.

МЕНДА СТОЯНОВА: Желаете ли дуплика? Не. Друг за изказване? Господин Казак, заповядайте.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Този законопроект мина и през Правната комисия като съпътстваща. Там също се разгоря много сериозен дебат, бяха изказани същите аргументи и критики към законодателния подход, който е възприет от вносителите – през Закона за насърчаване на инвестициите да се изменят и допълват два други закона, касаещи съвсем друга материя, по която имат отношение съвсем други държавни органи и институции – на първо място, МВР или Министерството на правосъдието. Никога досега такъв подход не е бил одобряван и не е бил приеман за нормален, когато се касае за толкова сериозна и чувствителна за всяка държава материя, каквато е материята, регламентираща режима, статута на допускане в страната, на пребиваване на чужденците или пък режима, свързан с предоставяне на българско гражданство – по такъв начин, през задната врата, иницииран от едно ведомство, което е толкова далече от цялостната проблематика, цялата сложност на тази материя, да предлага изменения в тези два закона.

Включително представители на мнозинството в Правната комисия също изразиха категорично несъгласие с този подход. Тогава ние апелирахме, мисля, че трябва да го има и в становището на Правната комисия, водещата комисия да не подкрепя тези текстове. (Реплики.) Ако го няма в становището на Правната комисия, тогава се обръщам към председателката на Правната комисия, за да потвърди, защото и самата тя изказа същите аргументи. Ако това наистина отсъства в писмения текст на становището, значи е пропуск на нашия Секретариат на Правната комисия. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) В становището на Правната комисия отсъстват нашите критики по отношение на този подход, госпожо Фидосова.

ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Има качена стенограма.

ЧЕТИН КАЗАК: Стенограма, но не е достатъчна само стенограмата, в становището писмено трябваше да се отчете този факт – целият дебат, който се разгоря, нашите позиции. Категорично, от правна гледна точка, е недопустим този начин. МВР задължително трябваше да изкаже своето мнение, също така и Министерството на правосъдието. Трябва да има съгласуваност, когато едно министерство внася изменения в съответния Закон за чужденците. Когато има вече внесен също Закон за изменение на Закона за българското гражданство, изведнъж ние през задната врата, през Закона за насърчаването на инвестициите също се бъркаме в тази материя, и то през различни комисии. ….За да се избегне именно този хаос, трябва тези текстове да бъдат оттеглени и да отпаднат. Ако наистина държат този проблем да се обсъди, нека да се направи в рамките на съответните закони тогава, когато те се обсъждат във водещите комисии – за чужденците е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а за българското гражданство – Комисията по правни въпроси, за да могат да се синхронизират с цялостния смисъл на съответните закони, да намерят своето систематично място, да се избегнат възможностите за проблеми при тяхното прилагане. В противен случай ние наистина правим едно хаотично законодателство.

… Уважаеми господин Татарски, не виждам защо Вие искате, когато някой е вложил 600 хил. лв., да получи разрешение за постоянно пребиваване – чужденец. Тази теза ли поддържате?! Особено в т. 18 за придобиване право на собственост върху недвижими имоти. Хубаво, купил е три къщички в Банско, ето ти 600 хил. лв. Освен, че е решил инвестиционния проблем на тези, които са ги построили и сега няма на кого да ги продадат, с какво друго ще допринесе той за развитието на тази община, че трябва да му даваме такава преференция?!...

Да се законодателства по този начин?! Всички тези неща трябва да минат на две четения, да се обсъдят много внимателно! Господин Татарски, не се съмнявам във Вашите добри намерения, но тук трябва да се произнесат МВР, МП.

Трябва да се види няма ли опасност да отворим широко врати за злоупотреби,

за използване на тези текстове за купуване на разрешения за пребиваване, за купуване на българско гражданство. С добрите намерения, които сте вложили, да опорочим цялостния режим, който е синхронизиран на европейско ниво – специално режима за чужденците.
Прав е колегата Мерджанов. Вие рискувате, ако тези текстове бъдат приети, утре от Европейската комисия да ни кажат: „Вие искате Шенген, а какво правите? Либерализирате неограничено режима за чужденците”. Е, какъв Шенген тогава, какъв Шенген?!

В крайна сметка, след няколко часа скандали, в средата на които – за успокояване на страстите – е дадена почивка, парламентът отхвърля поисканото от Четин Казак от ДПС, а също от БСП и „Атака“ отпадане на текстовете. И приема предложенията на ръководената от Мартин Димитров (тогава от „Синята коалиция“) комисия. А именно – чужди граждани, които са получили разрешение за постоянно пребиваване въз основа на инвестиция, година по-късно могат да поискат и придобият гражданство, ако са поддържали въпросната инвестиция и продължат да го правят известен период от време. Кой как е гласувал също може лесно да се провери на страницата на парламента. Елементарната справка показва, че ДПС, върху които сега медиите прокситата в политиката на разградския олигарх Иво Прокопиев, изобщо не са гласували за промените. Те са приети с гласовете на ГЕРБ и „Синята коалиция“. И с упоритото лобиране от страниците на Прокопиевия „Капитал“. Това не пречи близо 10 години по-късно същият този „Капитал“, останалите медии (над 25 според данните от брюкселското издание Ню Юръп) на Прокопиев и старите и новите му проксита в политиката – като Мартин Димитров и т.нар „промяна“ начело с премиера на държавата Кирил Петков, да громят „златните паспорти“ и да хвърлят вината за съществуването им не на друг, а на ….ДПС.   

Стенограмата от заседанието може да намерите ТУК.