Трети ден във ВСС изслушват кандидатите за Европейската прокуратура. 32-ма искат да идат при прочутата Лаура Кьовеши, а тя ще вземе само 10. Излиза, че 22-ма няма да сбъднат мечтите си - да се прочуят като нея, когато стреснат крадльовците на евросредства.

Двадесет и двама? Но как съдебните кадровици да ги изберат? Как да им разбият сърцата, как им кажат: “Не, господа, вие нямате шанс да победите корупцията в евромащаб и да върнете вярата на европейските данъкоплатци, че техните пари не са, за да се краднат. Как, Боже мили, ще направят това! Как, когато всички участници в избора си приличат като близнаци? Първо, всички са сигурни, че са подходящи, и второ - никой от тях не е преследвал евроапаши, а ако е ги преследвал, не ги е хванал, а ако ги е хванал - никой не е разбрал.

Има обаче изход за журито от ситуацията. Вместо да се главоболи още със самохвалството на състезателите, да им даде една практическа задача и да ги прати с нея по родните им места. Там всеки да си избере един парк или площад, ремонтиран по европрограма, да преброи дупките и счупените плочки по тротоарите и да открие къде е остатъкът от милионите, пратени от Брюксел за тях. Изборът след туй ще е фасулска работа. Рискът е само един: България да прати на Кьовеши нула магистрати.