Началото на 20 век е един от най-трудните периоди в историята на Русия. Това време е белязано не само от Великата отечествена война, но и от масивни репресии. По време на съществуването на ГУЛАГ (1930−1956), според различни източници, от 6 до 30 милиона души постъпват в лагерите за принудителен труд, разпръснати из републиките.

След смъртта на Сталин лагерите започват да се премахват, хората се опитват да ги напуснат възможно най-скоро. Много проекти, които отнемат хиляди животи, са изоставени и се разпадат. Доказателствата за тази тъмна ера обаче са живи и до днес.

Трудовата колония със строг режим в село Кучино, Пермска област, съществува до 1988 година. По времето на ГУЛАГ тук са изпращани осъдени служители на реда, а след това – т.нар. политически затворници. Неофициалното име "Перм-36" се появява през 70-те години, когато институцията получава обозначението ВС-389/36.

Шест години след затварянето на бившата колония е открит Мемориален музей на историята на политическите репресии „Перм-36“. Рушащите се  казарми са възстановени и в тях са поставени експонати от лагера. Рухналите огради, кули, сигнални и предупредителни конструкции, инженерни комуникации са възстановени. През 2004 г. Световният фонд за паметниците включва „Перм-36“ в списъка със 100 специално защитени паметника на световната култура. Сега обаче музеят е на път да бъде затворен - поради недостатъчно финансиране и протести на комунистите.

На река Колима, на 300 километра от Магадан, са запазени доста дървени сгради. Това е бившият лагер за осъдени „Днепровски“. През 20-те години тук е открито голямо находище на калай и особено опасни престъпници са изпращани на работа. Освен съветски граждани, финландци, японци, гърци, унгарци и сърби изкупуват вината си в мината. Можете да си представите условията, в които трябва да работят: през лятото температурата достига до 40 градуса, а през зимата - до минус 60.

Из мемоарите на затворника Пепеляев: „Работихме на две смени, по 12 часа на ден, седем дни в седмицата. Обядът беше докарван на място и включваше 0,5 литра супа (вода със зеле), 200 грама овесена каша и 300 грама хляб. Разбира се, по-лесно е да се работи през деня. От нощната смяна, докато стигнете до зоната, докато закусвате, да поспите – вече е обяд, лягате - проверка, след това вечеряте и - на работа."

Печално известна е изоставената магистрала от 1600 километра, водеща от Магадан до Якутск. Строителството на пътя започва през 1932 година. Десетки хиляди хора участващи в изграждането на трасето загиват там, погребани точно до пътното платно. Поне 25 души умират всеки ден по време на строителството. Поради тази причина трасето получава прякора „пътят на костите“. Общо около 800 хиляди души преминават през него. С изграждането на федералната магистрала „Колима“ старият път е изоставен. И до днес по него се намират човешки останки.

Карагандинският принудителен трудов лагер в Казахстан действа от 1930 до 1959 г. и заема огромна площ: около 300 километра от север на юг и 200 от изток на запад. Всички местни жители са депортирани предварително и са допуснати до необработваемите държавни земи едва в началото на 50-те години. Според съобщенията те активно съдействат за издирването и задържането на бегълците.

На територията на лагера има седем отделни селища, в които живеят общо над 20 хиляди затворници. Администрацията на лагера се намира в село Долинка. Преди няколко години в тази сграда е открит музей в памет на жертвите на политически репресии и пред нея е издигнат паметник.

Манастирският затвор на територията на Соловецките острови се появява в началото на 18 век. Тук свещеници, еретици и сектанти, които не се подчиняват на волята на суверена, са държани в изолация. През 1923 г., когато Държавната политическа администрация при НКВД решава да разшири мрежата от северни лагери със специално предназначение (СЛОН), на Соловецки се появява една от най-големите поправителни институции в СССР.

Броят на затворниците (предимно осъдени за тежки престъпления) нараства значително всяка година. От 2,5 хиляди през 1923 г. до над 71 хиляди към 1930 година. Цялото имущество на Соловецкия манастир е прехвърлено в полза на лагера. Но през 1933 г. той е разформирован. Днес тук се намира само реставрираният манастир.