Най-богатите от милиардерите на Америка купуват общонационалните избори по $100 на глас и дори печелят от това

Имението Gracie Mansion е официалната резиденция на кмета на Ню Йорк от 1942 и бе дом на Майкъл Блумбърг в продължение на неговите три мандата. За първия си мандат, Блумбърг, тогава като републикански кандидат за кмет, похарчи невероятните $ 74 млн., за да се кандидатира за изборите през 2001 г. Или всеки получен глас, му струваше $ 99.

Четири години по-късно Блумбърг, който направи своето състояние, след като продаде високотехнологични информационни системи на Уолстрийт, трябваше да похарчи още повече, за да бъде преизбран. Сметката за кампанията му от 2005-а достигна $ 85 млн., или около $ 112 на глас.

През 2009 година той беше изправен пред най-жестоката надпревара. Отначало Блумбърг трябваше да маневрира, заобикаляйки ограничението по отношение на мандатите, а след това трябваше да убеди електората, който не бе ентусиазиран да му даде мнозинството от гласовете. Говорейки срещу неубедителния кандидат от Демократическата партия, Блумбърг спечели това мнозинство, но с много малък марж или с 51% от гласувалите в негова полза.

Това мнозинство струваше на Bloomberg $102 млн. или $174 на глас. Блумбърг вече обяви, че ще участва в президентските избори като член на Демократическата партия, твърдейки, че има много добър шанс да отстрани президента Тръмп, когото той определя като „екзистенциална заплаха“. Ще успее ли отново да е щедър като в предизборната кампания в град Ню Йорк, но този път на национално ниво? Може ли да си позволи да похарчи $174 или дори $ 99 на глас?

Нека да посмятаме. Доналд Тръмп покори Белия дом с по-малко от 63 милиона гласа. Можем уверено да приемем, че и на Блумбърг ще са му необходими най-малкото същите 63 милиона. При $100 на глас победата през ноември 2020-а може да струва на Блумбърг $6,3 милиарда.

В момента личното състояние на Блумбърг е оценено на 52 милиарда долара. Той лесно може да си позволи да инвестира $6,3 милиарда в президентската кампания или още по-малко в праймъризите.

Всъщност $6,3 млрд. дори могат да се нарекат доста разумна бизнес инвестиция. Някои от другите кандидати за президент на демократите призовават за различни нови форми на данъци върху собствеността. Според някои оценки, ако най-строгите от тези предложения бъдат приети, огромното богатство на Блумбърг щеше да намалее значително - с над $3 милиарда само през следващата година.

С други думи, като „подреже краката“ на привържениците на данъка върху богатството, Блумбърг би си спестил над $6 милиарда само от данъци за две години. Това е достатъчно, за да покрие разходите за президентската кампания от $6,3 млрд. - плюс или минус няколко стотин милиона.

Запомнете и това, че за да премахне данъка върху своето богатство на Блумбърг, не би му трябвало да завладее Белия дом. Той просто трябва да проведе своята кампания, в която успешно да опише, че този данък представлява опасност за просперитета - твърдение, което той вече започна да отправя.

Блумбърг дори не би трябвало да харчи 6,3 млрд. долара, за да получи това, което иска. По-рано тази година един от неговите главни съветници предположи, че $500 млн. може да са достатъчни, за първите няколко месеца до праймеризите на кандидатите на демократите.

Как биха могли да бъдат сравнени тези $500 млн. с бюджетите на кампаниите на двамата негови основни кандидати, от които Блумбърг се страхува най-много? Бърни Сандърс е събрал $25,3 млн. през третото тримесечие на 2019-а за своята кампания, а Елизабет Уорън - $24,6 млн. И двамата кандидати събират дарения от малки донори в размер на $100 млн. годишно.

Блумбърг може да похарчи 10 пъти повече за своята президентска кампания, но отчитайки неговия нормален годишен доход, в края на годината пак щеше да струва няколко милиарда повече, отколкото в началото на годината.

Мнозинството от американците все още не вярват, че милиардерите изобщо не трябва да съществуват. Но за сметка на това мнозинството от американците наистина все още вярват, че супер богатите американци не трябва да могат да купуват изборите или ужасно да изкривяват техните резултати.

За съжаление, супер богатите го могат. Или поне можете да сте сигурни, че ще се опитат да го направят.

(Превод за „Труд – Павел Павлов)

*Авторът Сам Пицигати (Sam Pizzigati) е журналист и сътрудник на вашингтонския Институт за политически изследвания (Institute for Policy Studies, IPS). Той е съредактор на седмичния бюлетин на Института Inequality.org, който публикува материали за разногласията в американското общество.