Дали го дължим на „лъвския скок“ на младия дякон, или смисълът на това име е много по-дълбок?

Проф. Унджиев смята, че негов кръстник по всяка вероятност е Раковски

В навечерието на 147-а годишнина от гибелта на нашия най-обичан национален герой, нека се запитаме какво всъщност означава името „Левски“? Дали го дължим на някакъв изумителен „лъвски скок“ на младия дякон пред погледите на смаяните му другари от Първата българска легия в Белград или смисълът на това име, превърнало се в легенда, е много по-дълбок?

Въпросът за появата на прозвището „Левски“ и заложеното в него послание е предмет на различни интерпретации. Обикновено се мисли, че то е дадено на Васил Иванов Кунчев/дякон Игнатий по време на Първата българска легия през 1862 г. Съществува и твърдението, че това е станало по време на учителстването на Левски в село Еникьой в Северна Добруджа (днес с. Михаил Когълничану, окръг Тулча в съвременна Румъния) през 1867 г., когато той впечатлява местните българи с нов „лъвски скок“! Има и други версии, включително „нестандартни“ - например, че бъдещият Апостол на свободата е наричан така още в неговите детски години в родното му Карлово... Нека все пак се опитаме да разгадаем тази „мистерия“, която продължава да присъства в „морето“ от писания за Апостола на свободата.

Според проф. Иван Унджиев по време на Първата легия: „... един ден легионерите излизат на упражнения пред едно старо турско укрепление. Доброволците имат за задача да прескочат широкия окоп на изоставената позиция. При това насипът е висок и задачата става още по-трудна. Момчетата се изпотрепват. Идва ред и на Левски. Той се отдръпва малко назад, засилва се и изведнъж прескача широкия окоп. Раковски е възхитен. „Това е левски скок!“ - извикал удивен той и поздравил бъдещия апостол за тази му ловкост. Не по-малко са удивени и неговите другари. Казаните от Раковски думи се подемат от легионерите и името Левски става прозвище на младия дякон...“ Така според Унджиев „... негов кръстник ще е по всяка вероятност Раковски. До такова заключение идваме, имайки предвид първото, най-ранно писмо на Левски, което той пише през 1866 г. и в което се подписва Д. И. Левъскьй [дякон Игнатий Лъвски]. Колкото се отнася до това, кой пръв му дава това име, то със сигурност можем да заключим, че Раковски ще да е бил виновникът за прозвището на Левски...“

Въпреки че е толкова популярна, историята с „лъвския скок“ е повече от наивна... Най-вероятно имаме типичен „градски мит“, възприет с течение на времето като достоверен исторически факт. Разбира се, нищо не пречи Раковски да е оценявал атлетичните способности и смелостта на младия дякон като „лъвски“. Не е задължително обаче да имаме „кръщаване“, а по-скоро знак на одобрение на името, което младият карловец вече е носел. По думите на Христо Иванов - Големия, един от близките приятели на Апостола, прозвището се появява не във връзка със споменатото военно упражнение, а в резултат на неговата смелост в конкретна бойна обстановка. При атаката на джамията „Байраклъ“ в Белград през лятото на 1862 г. най-ярко се отличават Васил Дякона и Стефан Караджата. Тогава били наречени „... левове от нашите хора...“ Христо Иванов отбелязва и още нещо важно - по същото време Левски носел елек, на който сам бил извезал „... левове, със сърма, на двете страни...“

Интересни са разсъжденията на Стефан Каракостов, който предполага, че Левски „... сам се е нарекъл така (...), като взел думата „Левски“ от поезията на Добри Чинтулов и по-специално от стихотворението „Българи юнаци“. Когато става дума за поезията на Чинтулов, в съзнанието на всеки българин напират стиховете: „... Да стане левът наш балкански...“ Атанас Илиев, учител на Левски в Стара Загора през 1855-1856 г., е сред горещите почитатели на Чинтуловата поезия. Нека припомним стихотворението „Възпоминание“, посветено на цар Асен и славната търновска крепост Трапезица - творба, която Левски саморъчно е преписал в своето известно тефтерче. Да не пропускаме образа на лъва и в „Горски пътник“ на Раковски - революционната „библия“ на поколението на Левски. Раковски възпява „страшний вид левов“ върху „хоругвата“ (знамето) на борците за свободата... И не някой друг, а сам Дякона ще напише в стихове: „Аз Васил Лъвский в Карлово роден // от българска майка юнак аз роден...“

През 1940 г. интересни мисли за прозвището „Левски“ изказва Иван Стойчев: „Как този скромен човек е взел псевдонима „Левски“? Няма ли противоречие в самата същина на неговия духовен образ?“ Позовавайки се на казаното от Хр. Иванов - Големия за дрехата с двата лъва, Стойчев заключава, че така „... Левски... че си създава свещена българска одежда...“ Поради това неговите другари от Легията започват да го наричат „Левски“, а „... това ще го е накарало да се замисли да усвои този псевдоним (в онази епоха прекръщаванията и условните имена бяха чест и дори необходими сред революционерите)... Той е понесъл това прозвище далеч от всяко чувство на самовеличие, а като израз на неговата всеотдайност към България, чийто символ, както се знае, беше лъвското изображение...“ Както с основание отбелязва изследователят К. Гербов, извезаните лъвове върху елечето под връхната дреха могат да се забележат на фотографията, направена във времето, когато Левски е като знаменосец на четата на Панайот Хитов (1867 г.). Ив. Стойчев прави паралел с приемането на ново име от монасите, още повече че самият Левски е монах. Възприемайки името, „... той е постъпил като революционен монах, обречен на жертва за България...“

Васил Кунчев расте в среда, в която християнската нравственост, чест и достойнство са основополагащи. Такива са разбиранията в неговото семейство, такъв е примерът на възрожденските „даскали“ и други авторитетни личности в тогавашното българско общество. Левски е държал на своето достойнство, както и на онова на другите. Неслучайно още от детските си години е реагирал на всяка несправедливост, неведнъж се е противопоставял на проявите на насилие. Не е избрано случайно и монашеското име „Игнатий“, прието от него през 1858 г. Както пише църковният историк доц. Христо Темелски, младият Васил съзнателно приема името на мъченика св. Игнатий Старозагорски, убит от фанатизирана тълпа мюсюлмани на 8 октомври 1814 г. в Цариград. Във времето, когато Левски учи в Стара Загора, подвигът на Игнатий не е забравен. К. Гербов отбелязва връзката на името и със св. Игнатий Богоносец (35-108 г.. сл. Хр.), общият патрон на старозагорския мъченик и на Васил Левски. Както е известно, раннохристиянският светец традиционно е изобразяван заедно с два лъва! С други думи, „свещената одежда“ съдържа и дълбоко християнско внушение. Както при монашеското „Игнатий“, така при „Левски“ младият карловец избира ярък символ - лъвът, който е олицетворение на българската свобода и държавност! В крайна сметка, лъвът е изобразяван в тогавашните школски учебници, възпят е в песните на Чинтулов и „Горски пътник“ на Раковски, а българските юнаци носят „левски знаци“... Лъвът е в центъра на печата на „Привременното правителство“ в Ловеч (тайната революционна власт в поробените все още български земи), както и върху корицата на устава на БРЦК.

И не на последно място, ако името „Левски“ беше прозвище, бихме имали формата „Лъва“/„Лева“ - така е при Стефан Караджата/„Сърната“, Иван Тодоров Капитана, Стефан Грошът, Гани Краят и други съвременници на Левски, включително при често използваното за самия него прозвище „Дякона“. В случая обаче имаме форма на родово име. Ако се обърнем към практиката, възприета от последователите на Георги Раковски, имаме примерите със Стоил Балкански, Йордан Планински, Герго Капитански, Бранислав Велешки и т. н., а и онова на самия Раковски. С други думи, „Левски“ означава „Васил Български“! Затова най-вероятно Васил Иванов Кунчев / дякон Игнатий сам е избрал името „Левски“, като израз на обричането му на Бога и на „... Отечеството в лето 61-во...“, „... да му служа до смърт и да работя по народната воля...“