Наталия Наришкина помага на Петър Велики да се възкачи на трона и да направи първите си стъпки в управлението на държавата

На 1 февруари 1671 г. е сватбата на овдовелия цар Алексей Михайлович и младата Наталия Наришкина. На този брак се опитват да попречат, но суверенът не вярва на доносите срещу своята избраница. Наришкина ражда на Алексей Михайлович бъдещия Петър Велики. След смъртта на царя роднините на първата му съпруга Мария Милославская подлагат съперницата й на тежък натиск, но Наришкина успя да постигне възкачването на своя син на трона и му помага да направи първите си стъпки в управлението на държавата, която той променя завинаги.

       
На 13 март 1669 г. първата жена на цар Алексей Михайлович, Мария Милославская, умира от родилна треска. Тогава тя е на 44 години. Това се случва 5 дни след трудно раждане. Новородената дъщеря Евдокия умира 2 дни след раждането. Общо 13 деца са родени от този брак. Четирима от тях са починали в ранна детска възраст, а двама, Фьодор и Иван, заемат руския трон. Дъщеря на Милославская е и Царевна София, регентка на непълнолетните Иван и Петър. След като Петър пораства, той насилствено отстранява от властта своя полубрат.

Смята се, че всички деца от мъжки пол на Алексей Михайлович от Милославская са имали лошо здраве и затова умират рано. Единственото здраво потомство на втория цар от династията Романови е Петър, син на Наталия Наришкина.

Шест дни след смъртта на съпругата си, с която живее 21 години, Алексей Михайлович навършва 40 години. През декември 1669 г. на вдовеца са показани кандидат булки и пред очите му минават 70 момичета от цялата страна.

Царят си харесва 36-тата поред - 18-годишната Наталия Кириловна от знатното, но бедно семейство на Наришкини. Тя е далечна роднина на съпругата на болярина Артамон Матвеев, близък приятел на царя, и е възпитана в нейните покои. Наришкина получава добро образование, знае как да общува с мъже и има добър нрав. Алексей Михайлович я вижда за първи път, когато е на гости на Матвеев, а Наталия му донася водка, хайвер и пушена риба. Цяла вечер той не сваля поглед от нея. Разбирайки какво става, Матвеев се моли да Бог да освободи него и възпитаницата му от толкова високата чест, страхувайки се, че завистниците ще съсипят живота на момичето. Но пресметливият болярин разбира и големите перспективи на тази партия.

Според една от версиите изборът на царя в полза на Наришкина е бил предопределен още на тази среща и последвалият оглед на булките в двореца се превръща в празна официалност, за да се спази обичая. Според друг, Наришкина отива на втория "кръг" заедно с дъщерята на Иван Беляев. Както отбелязва видният историк от втората половина на XIX и първата половина на XX век - Евгений Шмурло, е имало доказателства за задкулисната борба между двете партии на двете кандидатки и появата на анонимно писмо (донос) срещу Авдотя Беляева. Неговият съвременник, експертът по история на Москва - Иван Забелин,  уточнява, че Наришкина е „видяна булка” след като живее в къщата на Матвеев, където царят наистина може да я вижда повече от веднъж.

„Това е жена в разцвета на силите си, над среден ръст, с изпъкнали черни очи; лицето й е кръгло и приятно, челото й е голямо и високо, а цялата й фигура е красива, всичките й части са изключително пропорционални,  гласът й звучи приятно и всичките й маниери са изключително грациозни“ - така е описал Наталия съвременникът, пътешественик и дипломат Яков Рейтенфелс.

Още по време на траура за починалата Милославская умира четиригодишният царски син Симеон, а през януари 1670 г. Си отива и 15-годишният Алексей, който е подготвян за престола. Перспективите на двете останали момчета - Фьодор и Иван, не са били ясни. В тази ситуация Наришкина трябва да роди на първо място здрав наследник на самодържеца.

Роднините на Милославская се надяват да издигнат на власт един от нейните синове – затова те застават в яростна опозиция на Наришкина. Те дори обвиняват Матвеев, че е използвал любовна отвара, за да привлече царя към своята възпитаница. Появява се и анонимно писмо срещу Наришкина. Това става причината за разследването, което обаче не разкрива никакви грехове за бъдещата царица.

Според историка Игор Андреев, написал биографията на Алексей Михайлович, историята с анонимни писма допълнително засилва чувствата на застаряващия цар. Той вижда това като явна клевета. Затова 9 месеца по-късно, на 1 февруари 1671 г., сватбата все пак се състоява.

„Булката просто я събудиха сутринта и я поведоха към венчилото, облечена в скъпа рокля, толкова тежка, че това беше изтощително за нея. Всички, включително и самият Алексей Михайлович, бяха в напрежение, страхуваха се и се презастраховаха“, отбелязва Андреев, разчитайки на спомените на очевидци на събитията.

В катедралата „Успение Богородично” младите са коронясани от царския духовник. Сватбата е последвана от шумно пиршество. Баща на булката става княз Никита Одоевски, а майка е съпругата му Авдотя Фьодоровна. Матвеев стои до сенника на спалнята на младоженците.
Фамилията на Милославская трябва да се скрие за известно време. А Матвеев, който преди това заема само второстепенни длъжности, месец след кралската сватба, вече оглавява посланическия приказ (аналог на Министерството на външните работи).

„На 30 май 1672 г. се ражда първородният син на Наталия Кириловна - бъдещият цар Петър I. Възхитеният Алексей Михайлович празнува това събитие с големи пирове и награди. Наред с другите, и Матвеев е отличен - заедно с приетия за баща на царицата, е удостоен с ранг. Две години по-късно, през октомври 1674 г., по повод кръщенето на княгиня Теодора, Артамон Сергеевич получава най-високия чин на Думата”, заявява Андреев.

Бракът на Наталия Наришкина се оказва кратък, но щастлив. Любовта на царя към нея се засилва, особено след раждането на децата. Възпитана не според каноните на традиционното благородничество, тя внася много нови неща в начина на живот на руската царина. Самата Наталия Кириловна присъства на всички тържествени богослужения и през лятото пътува в открит файтон, което се смята за нечувано преди нея.

Тя не се колебае да се забавлява, заразявайки двора с интереса си към танците и музиката, освен това предпочита свободата на крайградския живот пред камерните кремълски палати. Алексей Михайлович се опитва да угоди на младата си жена във всичко. За представленията в село Преображенское е построена „Комедийна Хоромина“. През октомври 1672 г. там става първото представление по сюжета на библейската Книга за Естер. И през януари 1673 г. в Кремъл се появява ''Театралната Хоромина''.

Смята се, че с прогресивното си поведение кралицата е повлияла и на сина си Петър, който, както се знае, е бил чужд на много от традиционните правила и ритуали.

Спокойните и щастливи времена за Наришкина свършват след смъртта на коронования й съпруг в началото на 1676 година. Синът на Милославская - Фьодор Алексеевич, се възкачва на трона. Боляринът Матвеев е незабавно заточен без съд, а овдовялата царица трябва да се установи с малките си деца в Преображенское.

След смъртта на Фьодор III през 1682 г. и възцаряването на 15-годишния Иван и 10-годишния Петър, Наришкина възстановява предишното си влияние. Матвеев веднага е реабилитиран и върнат в Москва. Няколко дни по-късно боляринът загива по време на Стрелецкия бунт.
Истинската власт преминава в ръцете на Царевна София, която става регент. Тя изобщо не се разбира с мащехата си. През 1689 г. Наталия Кириловна урежда сина си да се ожени за Евдокия Лопухина, като лично му подбира булката и бърза със сватбата. Така 17-годишният цар, според тогавашните закони, навършва пълнолетие. Борбата му със София, завършва с победата на Петър. 

При младия Петър Наришкина участва в държавните дела. Влиянието на майката върху суверена е много забележимо, а нейните роднини заемат важни места във властта.

Наталия Кириловна умира през 1694 г. от сърдечна болест. И на Петър I му се налага да се задълбочи в държавните въпроси и самостоятелно да управлява държавата.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)