Как Москва гони „де факто“ посланика на САЩ от Русия

Руснаците дадоха ясно да се разбере, че американският посланик в Москва Джон Съливан вече е нежелан там. 

Кремъл даде остър отговор на новите санкции на САЩ и оставиха нещо „в резерв“

Руснаците посъветваха Джон Съливан да се върне за консултации

Очевидно е, че американският посланик в Москва ще трябва да се върне принудителни обратно във Вашингтон за първи път от 1952 г. насам, като част от отговора на новите санкции срещу руските власти и те помолиха ръководителя на американската дипломатическа мисия Джон Съливан „да се върне обратно в своята столица за консултации". Заедно с посланика, но този път завинаги ще бъдат изгонени от Русия и десет американски дипломати, а всички руски граждани, които работят в посолството на САЩ, ще трябва да си подадат оставки. В същото време руското външно министерство даде да се разбере, че Москва е подготвила много по-строги мерки, в случай че "обменът на любезности" с Вашингтон продължи.

От Москва обратно в дома

Руският отговор на новите американски санкции стана публично достояние в петък вечерта след заседание на Руския съвет за сигурност. Първо руският външен министър Сергей Лавров говори за противодействията в общи линии, а малко по-късно на уебсайта на външното министерство се появи и по-подробно съобщение „За ответните мерки във връзка с враждебните действия на САЩ“. 

Американската страна беше информирана за взетите решения, малко по-рано, след като американския посланик Джон Съливан беше поканен в президентската администрация, където помощникът на Владимир Путин Юри Ушаков му представи отговора на Москва.

Външното министерство заяви, че "поредната атака", предприета от администрацията на американския президент Джо Байдън срещу Русия, не може да остане без отговор. „Изглежда, че Вашингтон не иска да се примири с факта, че в новите геополитически реалности няма място за едностранна диктатура, а фалиралите сценарии за „сдържането на Москва“, на които САЩ продължават да гледат недалновидно, са изпълнени само с по-нататъшно влошаване на руско-американските отношения", се казва от външното министерство.

Москва смята за лицемерни призивите на Вашингтон за „въздържане от ескалация“ и подчертава, че Русия няма да позволи с нея да се разговаря от „позицията на силата“. „Многократно предупреждавахме и доказвахме на практика, че санкциите и другият натиск е не само безполезен, но и ще доведе до пагубни последици за тези, които се решават на подобни провокации“, припомня външното министерство. И въпреки това те представиха своя пореден санкционен списък. Руските контрасанкции ще засегнат преди всичко работата на американската дипломатическа мисия в Москва. 

Първо, Джон Съливан беше посъветван да „тръгне към своята столица и да проведе там подробни и сериозни консултации“. Напомняне, че руският посланик в САЩ Анатолий Антонов е в Москва от 20 март. Той бе извикан вкъщи за „консултации“, след като президентът Байдън отговори положително на въпрос на журналист, дали смята Владимир Путин за „убиец“. Първоначално се предполагаше, че дипломатът ще се върне във Вашингтон в началото на април, но след това Москва преразгледа своето решение. В петък Сергей Лавров даде да се разбере, че не става въпрос за предсрочно завръщане. Според него Анатолий Антонов „продължава консултациите си в Москва, а ситуацията е доста многопластова, и трябва да бъде разгледана подробно“.

С Джон Съливан ситуацията се оказва нееднозначна. Във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., а това е основният документ в областта на международните дипломатически отношения, няма такава опция за „изпращането на чужд посланик у дома му“. Ръководителят на дипломатическата мисия може да бъде обявен за персона нон грата, като в този случай той трябва да напусне страната домакин. В руско-американските отношения това се е случило само веднъж: през 1952 г. на американския посланик Джордж Кенан беше забранено да се връща в Москва - неговите коментари за западните медии бяха счетени от съветското ръководство за „клеветнически и лъжливи“.

Но Джон Съливан е изгонен от Русия де факто, а не де юре.

Подобна ситуация се случи миналата година в отношенията между Беларус, Полша и Литва. През октомври Минск отзова своите посланици от Варшава и Вилнюс "за консултации". В същото време беларуското външно министерство предложи на Полша и Литва да "последват този пример", т.е. да извикат своите посланици. Те обаче отказаха. 

„Беларус е извикал своите посланици в Полша и Литва за консултации и очаква същото от страна на Полша и Литва. Заедно с Линас Линкявичюс (външния министър на Литва), ние сме убедени, че комуникационните канали трябва да бъдат запазени и на този етап няма да извикваме нашите посланици за консултации“, заяви полският външен министър Збигнев Рау. Но белоруското външно министерство беше категорично: те ясно дадоха да се разбере, че става въпрос за „суверенното право“ на страната да решава кои дипломати да приеме и кои не и че „предложението“ да се върнат в родината си за консултации е „задължително“. Под заплахата от намаляване на броя на дипломатите, работещи в страната, Варшава и Вилнюс въпреки това бяха принудени да извикат своите посланици за консултации.

В знак на солидарност с тях посланиците на ФРГ, Естония, Чехия, България, Великобритания и Румъния също заминаха за своите столици за консултации. Според беларуското издание TUT.BY, всички те са се върнали обратно в Минск през същата есен. Но ръководителите на дипломатическите мисии на Полша и Литва все още си стоят у дома.

Според дипломатическите източници Джон Съливан не иска да напуска Москва. Официално посолството на САЩ не коментира това. В същото време бивш дипломат, който поиска да не бъде назоваван, каза пред "Комерсант", че "когато казват да напусне, е по-добре да се напусне". „Посланикът може да се противопостави на това, но тогава за него ще бъдат създадени условия, при които той така или иначе няма да може да работи ефективно и той знае това“, обясни източникът.

Посолството на САЩ ще бъде изпратено на точния адрес

Второ, 10 американски дипломати ще бъдат експулсирани от Русия за постоянно. Колкото е и броят на служителите на руското посолство във Вашингтон, които трябва да напуснат САЩ в съответствие с последните американски санкции.

Трето, ограничава се практиката на използването на краткосрочните командировки на посолството на САЩ по линията на Държавния департамент за гарантиране на функционирането на дипломатическите мисии. Издаването на съответните визи за тях ще бъде сведено до минимум: до 10 души годишно на реципрочна основа. Според Сергей Лавров, по-рано американците, в допълнение към своя списъчен състав в посолствата и консулствата, ежегодно изпращаха на ''вахта'' няколкостотин свои служители за краткосрочни командировки и така те укрепваха способностите им да работят в Русия, чиито цели далеч не винаги бяха благовидни".

Четвърто, американските дипломатически мисии вече няма да могат да наемат административен и технически персонал измежду граждани на Руската федерация и на трети държави. „Тази практика с наемането на местни жители е доста широко разпространена и широко използвана от американците. Ние нямаме такава практика, затова въвеждаме паритет по този въпрос“, каза Сергей Лавров. Тази мярка означава, че всички руски граждани, които вече работят в посолството и консулствата на САЩ, ще трябва да напуснат.

Пето, както следва от съобщението на руското външно министерство, „във връзка със системните нарушения от страна на дипломатическите мисии на САЩ на правилата за пътуване през територията на Руската федерация“, двустранният меморандум от 1992 г. „За разбиране на отношението за „откритата земя" се прекратява. В съответствие с този меморандум, определена категория дипломати (започвайки от съветник и по-долу) трябва да уведомят властите на приемащата държава, когато някой от тези служители ще пътува в радиус от 25 мили (40 км) извън града, където се намира дипломатическа мисия. Според Сергей Лавров „американците напълно пренебрегват изискването за изпращане на такива уведомления“. 

„Наскоро имаше инцидент с представители на офиса на военния аташе, които обиколиха Централна Русия без никакво уведомление. Въпросът за съответстващите представители просто беше пренебрегнат, те заявиха, че няма да го „правят", - каза той. - Решихме да започнем процедурата за денонсиране на този меморандум. Ще подхождаме индивидуално към пътуванията на дипломатите извън градовете на тяхната „база“.

Русия разкрива черните карти

Шесто, Москва наложи лични санкции срещу редица настоящи и бивши американски служители. Тези ограничителни мерки бяха въведени в отговор на публикувания от САЩ на 2 март черен списък от 7 руснаци и 3 изследователски института, за които се твърди, че са свързани със случая с лидера на опозицията Алексей Навални. Тогава списъкът включваше по-специално директора на ФСБ Александър Бортников и ръководителя на ФСИН Александър Калашников. Още на следващия ден представителят на руското външно министерство Мария Захарова обеща, че „отговор ще има“, и ето такъв последва.

За разлика от западните страни, руското външно министерство обикновено не съобщава кой от чужденците е попаднал в руските черни списъци и това може да се разбере само, ако лицето не е влязло в страната. Но този път беше решено да се отдалечим от тази практика. Както бе обявено в руското външно министерство, сега входът е затворен за 6 "настоящи и бивши американски високопоставени служители и фигури, участващи в прилагането на антируския курс":

- Главният прокурор Мерик Гарланд,
- Директорът на Федералното бюро на затворите на САЩ Майкъл Карвахал,
- Министърът на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас,
- Сюзън Райс, президентски съветник по вътрешната политика,
- Директорът на ФБР Кристофър Рей,
- Ръководителят на националното разузнаване Ейврил Хейнс.
В отделен параграф беше записано, че входът е затворен и за бившия помощник на президента по националната сигурност Джон Болтън и бившия директор на ЦРУ Робърт Улси.

Седмо, дейностите в Русия на "американските фондации и неправителствени организации, контролирани от Държавния департамент и другите американски държавни структури", ще бъдат прекратени. „Тази работа, която се извършва от дълго време, систематично, ще бъде прекратена, особено на фона на факта, че САЩ не възнамеряват да намалят обхвата на своите подривни усилия, извършвани системно на обширна законодателна база", се казва в изявлението на руското външно министерство. Сергей Лавров устно поясни, че става дума за организации, „които всъщност, без да крият, пряко се намесват във вътрешнополитическия живот на Русия. Министерството на външните работи не уточни за кои структури става въпрос.

Мерки "в резерв"

Обявявайки своя отговор на американските санкции, руските власти ясно дадоха да се разбере, че са готови да вземат и по-строги мерки. „Тези стъпки са само част от възможностите, с които разполагаме“, се казва в изявление на външното министерство. Какво точно Москва е оставила "в резерв", каза Сергей Лавров. Преди всичко, можем да говорим за едновременното експулсиране от страната на голям брой американски дипломати.

Както "Комерсант" съобщи на 9 април, Москва отдавна не е доволна от своеобразния дипломатически дисбаланс между външното министерство и Държавния департамент. Факт е, че след резултатите от „войните на посолствата“ от 2016–2018 г., Русия и САЩ имат по 450 дипломатически служители на своите територии. Но в случая с американските дипломати тази цифра включва представителите на посолството в Москва и консулствата в другите руски градове, докато при руските дипломати и служители на руската постоянна мисия в централата на ООН в Ню Йорк също попадат под този ''таван''. Те са около 150, което оставя за руското посолство във Вашингтон квотата от 300 служители. 

Руските власти отдавна твърдят, че е несправедливо персоналът на постоянната мисия да бъде поставен под двойния ''таван'', тъй като те не се занимават с отношенията между двете страни и се намират в САЩ само защото там се намира седалището на ООН.

В петък Сергей Лавров заплаши, че Москва може да изгони още 150 американски дипломати, ако отношенията допълнително се влошат.

„Ако нашият обмен на ''любезности'' продължи, ние ще помолим американците да приведат броя на техните дипломати, участващи в двустранни отношения с Русия, в съответствие с броя на нашите служители, работещи в посолството и в двете генерални консулства“, каза той.

Освен това руското външно министерство отбелязва, че Русия може да нанесе удар по икономическите интереси на САЩ. „Естествено, ние разбираме ограниченията на нашите възможности огледално да отразяваме икономически американците. Но има определен ресурс в това отношение и той също ще бъде използван, ако Вашингтон реши да следва своята санкционна спирала“, предупреди ведомството. И Сергей Лавров добави устно, че Русия „има възможност да предприеме болезнени мерки за американския бизнес“ и ги държи „в резерв“.

„Всичко това не е наш избор, - подчерта външното министерство. - Бихме искали да избегнем по-нататъшна ескалация със САЩ. Готови сме на спокоен и професионален диалог с американската страна в интерес на намирането на начини за нормализиране на двустранните връзки. Реалността обаче е, че от Вашингтон чуваме едно, но на практика виждаме нещо съвсем различно". Министерството предупреди: "Нито една санкция няма да остане ненаказана".

В същото време то отбеляза, че Москва е чула изявления на президента Джо Байдън за интереса му към "стабилни, конструктивни и предсказуеми" отношения с Русия, включително инициативата за провеждане на руско-американска среща на върха. Както следва от съобщението на външното министерство, това предложение „е било възприето положително и сега се проучва“. Ако Джо Байдън и Владимир Путин се срещнат, те очевидно ще имат за какво да си поговорят.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения