Народът гласува с бобени и царевични зърна

Започват дебатите, които веднага оформят два лагера. От едната страна са либералите, от другата - консерваторите

Първите избори в свободна България са проведени благодарение на щедрата реколта от фасул и царевица. През 1879 г. депутатите за Учредителното събрание са селектирани със зърна от двете земеделски култури.

Причината е, че по онова време грамотните са малцина. Дори чиновниците трудно четат и пишат. В канцеларията на Тулчанския губернатор бил назначен някакъв бояджия. При един пожар вместо доклад той хванал четката и нарисувал бедствието.

Ето защо строителите на младото княжество се обръщат към древна Гърция, люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна. Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре гласоподаването. После изсипвали събраното и броели резултата. Печелил онзи с най-много боб в шлема. Това е първият таен вот в електоралната история на човечеството.

Нашите предтечи на ЦИК доразвиват системата. Те добавят царевицата с отрицателен знак, за да е пределно ясно кой отива в събранието и кой остава зад борда.

С по един чувал фасул са избрани 92 депутати. Освен тях има още три вида представители: 12 по звание, 106 членове на висши инстанции и 19 назначени от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Общо 229 мъдри глави се събират в старопрестолното Търново. Народният събор, както тогава наричат високия форум, е открит на 10 февруари 1879 г. Свищовският депутат Григор Начович, описва знаменателното събитие:

„Съборът ще се държи в градския конак, който е на два ката и доволно голям. Една част от горния кат е приготвена за Събора. Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната в единия край на залата. На тази естрада са още масата на княжеския комисар, г-на Лукиянова, и трибуната за ораторите. От лява и дясна страна на естрадата са ложите за чужденци и други българи недепутати. Зад столовете на депутатите има тоже оставено място за публиката. Залата въобще е украсена с вкус и простичко.“

В 9 часа сутринта депутатите заемат местата си. „На 10 часа точно - продължава Начович - пристигна и Негово Сиятелство княз Дондуков в каруца, облечен в парадната си униформа, с калпак и бяло перо и съпровождаем от няколко български кавалеристи; населението го посрещаше и съпровождаше с гръмогласни ура.“

Със същия възторг князът е приветстван от народните представители. Екзарх Антим I, председател на събранието, го благославя. Дондуков се качва на естрадата и с тържествено слово открива форума. Неговата мисия е да обсъди, редактира и приеме проекта за Българска конституция, припомня той.

Започват дебатите, които веднага оформят два лагера. От едната страна са либералите, от другата - консерваторите. „В Търново стана разцеплението“, свидетелства отново Григор Начович и рисува картината: „Тозчас Цанков и Каравелов привлякоха около себе си всичките гладници и нехранимайковци с дипломи и без дипломи. Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можа да търпи Начовича и обратно“, визира себе си консерваторът.

Така стартира българският парламентаризъм. Драматични стълкновения чертаят пътя му до днес.

Сред ковачите на Търновската конституция има фамозни фигури като Иванчо Хаджипенчович. Преди Освобождението той подписва смъртната присъда на Васил Левски. Сега се готви да парафира основния закон на отечеството.

Иванчо е сред най-достойните представители, защото не присъства по звание или членство, не е посочен и от Дондуков. Иванчо ефенди е избран пряко от народа. „Няма по-достоен от него!“, решават русчуклии и събират фасул за три казана чорба.

Иванчо не се натрапва. Той взема думата рядко, само когато се налага да вгради своята мъдрост в конституцията. Хаджипенчович се намесва, само когато колегите му са кривнали в неправилна посока. Изказва се единствено по животрептящи, съдбоносни въпроси.

Такъв е въпросът за депутатския дълг. На 14 март става ясно, че неговият земляк Тодор Хаджистанчев е напуснал събранието в знак на протест срещу Берлинския договор. Пламва дебат около постъпката на Тодор. Повечето народни представители я осъждат, но се чуват и гласове за правото да си хвърлиш депутатската карта.

Иванчо пледира, че никой не може да дезертира, защото е избран с народен боб! „Депутатите не трябва без позволение да оставят мандата си; те са длъжни да искат отпуск, а оставка да им се не дава“, категоричен е той.

В заседателната зала е и прапрадядото на Симеон Дянков. Михо Минков също е излъчен от недрата на народа. Представител е на Севлиевски окръг. Викали му Гълъба, но тамошният електорат не посяга към царевицата, която кълват тези пернати. Обилно пълни урните с боб.

На 16 април 1879 г. Михо Гълъба подписва Търновската конституция. После депутатства в още две велики и две обикновени народни събрания. Първото велико избира хесенския принц Александър Батенберг за княз на България. Второто суспендира конституцията и гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред.

То е свикано в Свищов след държавния преврат на 27 април 1881 г. Специална сграда е вдигната за високия форум. В заседателната зала има места за 400 депутати и официални гости, а в галерията за 800 зрители. Поставен е престол, на който да седне монархът. Около 80 000 франка струва този палат, който свободомислещите наричат „гробница на конституцията“.

На 1 юли 1881 г. тук се разиграва циркът на цирковете в парламентарната ни история. Дори по времето на социализма не се е случвал такъв резил. В 10 часа сутринта Александър Батенберг пристига на кон. През гърдите му са препасани белите ленти на древноруския витяз Александър Невски.

„С пълно доверие и с искрено самоотвержие аз се обърнах към любимия си народ - започва тронната реч князът. - Адресите, които ми се изпратиха почти от всичките части на отечеството, моето пътуване и резултатът от изборите за това Събрание, показват ясно и несъмнено какво е желанието на народа. То беше за мен една чест да видя, че моите мисли са били напълно оценени. Целта за която сте свикани, господа, ви е известна. Нямам никакво съмнение, че съзнавате важността на вашата мисия...“

С готови замастилени пера депутатите тичат да скрепят височайшата воля. 304 царедворци парафират протокола за Режима на пълномощията. Александър Батенберг им благодари и закрива спектакъла.

Цялата тупурдия трае около час. Без проверка на изборите, без бюро и председател, без клетва и дневен ред, без дебати и стенографски протоколи. „Всичко мина гладко като продукция на някой акт от „Норма“ или „Аида“, хроникира очевидецът Константин Иречек.

Така е погребана Търновската конституция. Поруган е народният вот, за който е жертван толкова много боб!