Хората по света пият различно. Южняците и тези от западните географски ширини се наслаждават на „по-дълги“, миксирани напитки, с много лед. 

На север и изток нещата изглеждат по различен начин. Там хората предпочитат нещо силно и бързо. 

Различни народи, различни предпочитания...

Барманът Димитър Димитров от Example Bar Consultancy разказва пред „Труд news” за начина на пиене на хората на различните географски ширини.

Димитър Димитров е категоричен, че народите от различните географски ширини пият и по различен начин. Той цитира Кенджи Джеси, който преди време бе консултант на състезанието “World Class”, казвайки, че начинът на консумиране на алкохол от различните народи е като този на четирите посоки Север и Юг, Изток и Запад.

„Кенди Джеси каза, че хората от южните страни пият по-лекоалкохолни напитки, за да могат да се наслаждават по-дълго време на питието, докато тези от Север, където е по-студено, пият по-силни напитки, с цел да се затоплят по-бързо. На „южняците“ им се живее повече и не искат толкова бързо да приключат вечерта, докато на север и изток е точно обратното“, разказва Димитър Димитров.

„Джеси прави съпоставка също така и между Източна и Западна Европа. В Източната част, която е и по-бедната, хората нямат толкова голяма финансова възможност и затова пият по-големи количества твърд алкохол (водка или уиски, чисто или с малко лед), като не миксират алкохола, защото целта им е да се напият по-бързо. А в Западна Европа пият „по-дълги“ напитки, като целта е не да се напият бързо, а да се насладят дълго време на алкохола в чашата. Под „дълга напитка“ имам предвид миксирана, например да се смеси уиски с кола, направено в дълга напитка с повече лед, за да може повече време да се наслаждаваш на питието“, обяснява Димитър. 

„В топлите страни се пият нискоалкохолни питиета, като вермут, например. Много ми се иска това да навлезе като тренд скоро и в нашата страна. От няколко години точно тези напитки са много актуални в световен мащаб и би трябвало да станат популярни и в България. Все още у нас вермутът се смята като нещо много ниско качествено, а не би трябвало да е така. В България вермут казват на евтините аналози, а „Мартини“ казват на скъпите вермути. Всъщност това е бранд, по принцип е коктейл, който е хитро използван от собствениците на бранда и заради това голяма част от хората все още продължават да искат „Мартини“, а всъщност си поръчват вермут. Междувременно вермут с тоник е една много актуална комбинация в световен мащаб“, обяснява още Димитър.

Той допълва, че в южните страни, освен че се пият по-нискоалкохолни питиета също така се консумират и такива, които са по-разводнени, като испанския джин и тоник. 

„Там се използва една част джин към четири части тоник, докато стандартно в България, поне преди време, се пиеше една чаша джин към две тоник. Испанският вариант е по-леко алкохолно и се пие в една голяма чаша, която се нарича „копа“ и е от 500 мл. Пълни се с лед и се слага около 250 мл. течност в нея, която като се разбърка от леда се разводнява и се получава в порядъка на 350 мл. течност, която се изпива по-бавно, като отнема поне 15-20 минути консумация. А едно малко от 50 мл. може да се изпие за много кратко време“, обяснява Димитров.

Той допълва, че България също спада към страните с твърда и бърза консумация, въпреки че през последните години има лека тенденция за промяна в стила на пиене на нашенеца.

„Преди 10 години България беше на челните места в Европа по продажби на твърд алкохол. В момента не е точно така. Хората предпочитат да пият повече миксирани, дълги напитки. Например, джин и тоник. Това беше една от първите стъпки на запознаване на клиентите с тези „дълги“ напитки, които може да им се наслаждаваш половин-един час, а не да изпиеш за 5 минути едно малко или да удариш два шота за 10 секунди“, казва още той.

“В момента се търсят заместители на алкохолните коктейли. Може да се направи коктейл със заместители, които имат аромат и вкус на джин и тоник, но нямат такова алкохолно съдържание. Преди години това беше много трудно за продаване, тъй като цената на този вид напитки е по-висока отколкото на стандартните, вносни джинове. Благодарение на безалкохолните дестилирани напитки е възможно да има питиета с вкус на ром и всякакъв друг вкус...“, разказва ни още Димитър Димитров.