Героизирането на убиеца Джок достигна своя апогей, а той успя и да осъди България

Австралиецът още не е платил кръвнина на родителите на Андрей Монов

Делото „Джок Полфрийман“ е вече с окончателна развръзка, след като дирекция „Миграция“ на МВР отмени забраната за напускане на страната.

На 28 декември 2007 г. на пл. Света Неделя в София, след като става свидетел на свада между група младежи и двама цигани, Полфрийман се намесва и пробожда с нож двама души от групата на младежите - Антоан Захариев и Андрей Монов, който умира от дълбоката прободна рана. Полфрийман е осъден на 20 г. затвор за хладнокръвно убийство.

В затвора Полфрийман е особено активен, създал е с подкрепата на Българския хелзинкски комитет (БХК) - Българското затворническо движение за рехабилитация. Общува с пастор Иводор Ковачев, който лично препоръва на Апелативния съд Полфрийман да бъде освободен предсрочно. Работи доброволно в Артклуба н затворническото общежитие „Казичене“, където е преместен от софийския затвор. Научил български език, завършил задочно висше образование.

Както съобщава бившият Главен прокурор Сотир Цацаров, върху него и върху предшественика му Борис Велчев е оказван силен дипломатически натиск от австралийска страна за освобождаването му. В Австралия е издадена книга за него „Кошмарът на всеки родител“, която представя българското правосъдие, и в частност и прокуратурата, като символ на тоталното беззаконие. През 2015 г. Джок Полфрийман е номиниран за „Човек на годината“ от БХК, впоследствие оттеглено, защото предизвиква обществения и медиен скандал.

На 19 септември 2019 г. Апелативен съд - София в състав Калин Калпакчиев- председател, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева освобождава предсрочно Джок Полфрийман 8 години преди изтичане на присъдата, защото според съдиите се бил поправил. „Лишеният от свобода е участвал в трудови, образователни, обучителни дейности и в множество различни обществено полезни прояви. Безусловно всички тези данни следва и се третират от съда като доказателства за поправянето на осъдения. Актуалните доклади от 2018 година и от 2019 година съдържат по същество изцяло позитивни фактически данни за осъдения и неговото поведение в затвора“, пишат в мотивите си съдиите“.

Джок Полфрийман излизе на свобода на 20 септември миналата година, но спрямо него има неотменена наложена забрана за напускане на страната.

Несъмнено е, че Апелативният съд е намерил основания да го освободи предсрочно, но решението на съда се възприема противоречиво. Джок Полфийман е възприеман като убиец, който трябва да изтърпи наказанието, както е отсъдено. Във всеки случай, тримата апелативни съдии са подложени на унищожителна критика в медиите, като се посочва, че един от тях - Калин Калпаакчиев, е бил през 2013 г. подгласник в класацията на БХК за човек на годината. Посочено беше още, че съдиите са игнорирали заключението на затворническата администрация, че Полфрийман не трябва да бъде освобождаван.

Но кой е всъщност Пол Фрийман?

Фактите рисуват съвършено друга картина за човека, впечатлил БХК и затворническия пастор. И изглежда, налице са признаци, че е възможно той да е психопатична личност.

През 2011 г. английският публицист Рон Джонсон публикува документалната книга „The psychopath test“. И този тест показва такива ключови призаци като неспособност на психопатите да различават между правилно и неправилно поведение, неспособност да показват съжаление или съчувствие, склонност да лъжат, манипулативност, безотговорни и рискови действия, импулсивност, неспособност да приемат отговорност за свои криминални действия, грандиозно чувство за собствена изключителност.

 Джок Полфийман изглежда отговаря напълно на описаните признаци на психопат.

• През декември 2004 г., 18 годишен, още ученик, той е арестуван по обвинение от двама младежи - Джеймс Атак и Матю Фонт, че ги е наранил с нож в свада по време на парти в околностите на Сидни. Когато вижда снимката му в „Дейли Телеграф“, във връзка с убийството на Андрей Монов в София, Джеймс го разпознава и заявява: „Прободната рана беше на милиметри от белият ми дроб“.

• По време на инцидента с групата на Андрей Монов той проявява безразсъдно и рисково действие като вади нож, тип „пеперуда“ смъртоносно оръжие, забранено в Австралия, но не и в България, което употребява без колебание и съобразяване с неизбежните последствия. Действието му е импулсивно, типично за психопатите. Самият негов баща Саймън Полфрийман признава, че синът му е „с неспокоен дух, импулсивен“.

• Не проявява чувство за вина, като обвинява Андрей и приятелите му и твърди, че е използвал ножа за самозащита. Но според доклад на съдебен лекар, Андрей е прободен в гърба. Поддържа тезата, че е несправедливо осъден, като обяснява това с корумпираната съдебна система.

• Не проявява съжаление, че е отнел човешки живот и съчувствие към близките им, на които не поднася извинения.

• Известно е, че психопатите са склонни да прибягват към насилие и да носят със себе си огнестрелно или хладно оръжие. В коментар от 12 юли 2011 г. австралийският вестник „Сидни Морнинг Хералд“ пише:” Въпросът остава - защо Полфрийман е носил нож, което е сигурна гаранция да си навлече неприятности?“

• Манипулативен е: съзнава, че е важно да получи добра характеристика от затворническия свещеник, като специално пред него изразява съжаление за стореното и успява да го убеди дотолкова, че пасторът заявява, че се е поправил. Успява да впечатли и председателя на БХК Красимир Кънев, който му издава положителна характеристика за целите на предсрочното му освобождаване.

• Притежава чувство за изключителност и обича да привлича внимание към себе си като личност, която се извисява над другите. Създал е в затвора Българско затворническо сдружение за рехабилитация, на което става председател. През април тази година обяви гладна стачка, в знак на протест срещу „несправедливото отношение“ на затворническата администрация спрямо него и на българското правителство в отговор на работата му, свързана с правата на затворниците. Пише статия миналата година и я публикува в списание. Покрай публикацията се сприятелява със социоложка, която се среща го посещава в Бусманци и заявява, че е впечатлена от него. След решението на Апелативния съд за освобождаването му си поставя грандиозната цел да се посвети за реформирането на българската съдебна система. Осъжда България в Европейският съд по правата на човека в Страсбург, където австралиецът подаде жалба, а съдът присъжда България да му плати 3500 евро за нарушение на свободата на свободно изразяване.

Никой никога не е правил опит да диагностира Джок Полфрийман. Той ще напусне страната България с чувство на триумф. Убиецът е доказал на света, че е жертва на корумпираната българска съдебна система, осъдил е България в Старсбург, впечатлил е Българският хелзинкски комитет, обявил е за своя цел реформирането на съдебната система в България и на българските затвори, успял е да възбуди общественото мнение у нас и в Австралия. Лично правосъдният министър Данаил Кирилов го кани в кабинета си, в качеството му на представител на Българското затворническо сдружение за рехабилитация, за разговор по проблемите в затворите, като двамата се споразумяват „да провеждат регулярни срещи с неправителствената организация, на които да бъдат обсъждани въпроси, свързани със средата в пенитенциарните заведения“.

Героизирането на убиеца е достигнало апогей.

Но има един неясен въпрос. Джок Полфрийман е свободен да напусне страната, но той е осъден да плати кръвнина от 400 000 лв. на родителите на убития Андрей Монов и 50 хил. лв. на Антоан. По този въпрос австралиецът избягва да говори. И ако напусне страната без да изплати осъденото обезщетение, това ще е наистина подигравка с българското правосъдие, което той не спира да хули.