През 1813 г. се оказва, че народите на Европа изобщо не горят от желание да живеят в голяма империя, организирана по френския план на Наполеон 

На 5 май 1821 г., в скромната къща на Лонгууд Хаус на остров Света Елена, намиращ се далеч в Атлантически океан, умира от рак на стомаха Наполеон Бонапарт, бившият император на Франция, който до края на живота си се превърна в „пленника на Европа“. Дори загубил властта, той вдъхваше страх, поради което е изпратен на края на света, откъдето със сигурност нямаше как да избяга.

Наполеон беше погребан на остров Света Елена, но популярността му в неговата родина беше толкова силна, че още през 1840 г., по заповед на крал Луи Филип I, с кораб бяха върнати останките му и погребани в саркофаг от карелски порфир, донесен от Руската империя, която дълго време беше една от основните военни противници на Франция. Така че посмъртната история на великия пълководец се оказа тясно свързана с победилата го държава.

Смъртта на Наполеон не означаваше смърт на неговите идеи. Идеологията на бонапартизма става все по-силна във Франция. След революцията от 1848 г., която сваля Орлеанската династия, все повече французи искаха да видят на трона представител на семейството на Бонапарт. Така че племенникът на Наполеон I, който взима името Наполеон III, първо беше избран за президент на републиката, а след всеобщо гласуване беше провъзгласен за император. За Русия подобен ход на събитията не означаваше нищо добро, защото Наполеон III се показа като решителен привърженик на реваншизма и още през 1854 г. обяви война на Русия. Това е отделна история и е много малко свързана с Наполеон I.

Наполеон Бонапарт е роден на 15 август 1769 г. на остров Корсика, наскоро присъединен към Франция, и е населен предимно с италианци, така че той не може да се отърве от силния си италиански акцент до края на живота си. Дори името Наполеон не е френско, а италианско. Семейството на Бонапарт, въпреки че принадлежи към благородниците, било много бедно, поради което стипендията, която получава за обучение си десетгодишния Наполеон във военното училище в Бриен-ле-Шато, била истински подарък на съдбата. По време на своето обучение, Бонапарт демонстрира отлични академични постижения, особено по математика и военна история, въпреки че бил необщителен и французите го възприемали като някакъв провинциалист, при това с италиански корени.

За заслуги в своето обучение, Наполеон, след като завършва училище, е изпратен да продължи образованието си в Парижкото военно училище, от което през 1785 г. той отива да служи в кралската армия, с чин младши лейтенант от артилерията. Тук за Бонапарт се оказват много полезни знанията му по математика и другите точни науки. По това време финансовите дела на семейството му били толкова лоши, че Наполеон сериозно се замисля дали да не се премести да служи в руската армия, където на добрите специалисти се плащали прилични пари и било възможно да се направи бърза кариера по време на постоянните войни. Предлагат му обаче да служи с по-нисък чин, което определено не удовлетворявало амбициозния Наполеон и така Русия губи един талантлив офицер.

През 1789 г. започва Френската революция. По това време Наполеон има много радикални възгледи и е убеден републиканец. Ето защо, веднага щом вятърът на промяната започва да духа в страната, той си взема отпуска и се прибира вкъщи, за да „направи революцията“. 

Благодарение на услугите си към новото правителство, той става капитан през 1792 г. и е преместен в Париж. На следващата година Наполеон пише памфлета „Вечеря в Бокера“, в която описва разговора си на маса с няколко търговци, пред които защитава предимствата на републиканската система. Огюстен Робеспиер, брат на всемогъщия Максимилиан Робеспиер, толкова много харесва тази малка книга, че той моли брат си да възложи на лоялния републиканец Бонапарт най-трудната задача, в която той да може да се прояви.

Наполеон получава назначение, което определя неговото бъдеще и е изпратен в Тулон, обсаден от републиканската армия, въстанал срещу революционните власти. Състоянието на френската армия след революцията беше отвратително, без никаква дисциплина, войниците нямаха никакво доверие на офицерите благородници, а новите командири, издигнати от по-ниските чинове, изобщо не познаваха военните дела. Пристигайки в обкръжения град, Бонапарт внимателно проучва района, измисля как най-ефективно да разположи артилерийските батареи, като по чудо убеждава своите командири, че плана му може да сработи и накрая, след продължителна бомбардировка, принуждава бунтовниците да се предадат.

 „Нямам достатъчно думи, за да изобразя заслугата на Бонапарт към теб: той има толкова знания, колкото и интелигентност, и твърде много характер, и това все пак ще ти даде слаба представа за добрите качества на този рядък офицер“, така командващият обсадата генерал Дютил пише до Париж, чийто репутация, а възможно и живота му са спасени от Бонапарт, като превзема Тулон.

След това събитие започна бързото кариерно израстване на младия офицер. Той придобива славата на военен гений и на 24 години става бригаден генерал, но скоро се скарва с влиятелните чиновници и остава без работа. През 1795 г., докато Наполеон седи в Париж в очакване на някакво назначение, започва роялисткото въстание. Случа се така, че измежду генералите, на които републиканските власти можеха да разчитат, само Бонапарт им е под ръка. Веднага той е повишен в дивизионен генерал и е назначен за командир на парижкия гарнизон. Наполеон събира всички лоялни войски и заповядва оръдията да се разположат по улиците на града, разстрелва роялистите с картеч. Това е много жестоко, но младият генерал печели победата и доказва лоялността си към новата власт.

През 1796 г. Бонапарт получава командването на цялата италианска армия. За малко повече от година той побеждава австрийските войски, създава съюзническите на Франция - Цизалпийска и Лигурийска републики, сключва почетен мир и изпраща в Париж гигантски суми, конфискувани в Италия. Също така в каруците, заминаващи за Франция, има много редки произведения на изкуството, които и до днес заемат почетно място във френските музеи. Е, и самият Бонапарт след кампанията в Италия става много богат човек.

Светкавичната и победоносна италианска кампания прави от Наполеон един от най-популярните хора във Франция. Затова неговият напълно авантюристичен план за завладяването на Египет, което трябвало да нанесе удар по английската търговия, не предизвика сериозни възражения. През 1798 г. започва египетската експедиция, по време на която французите успяват да превземат отвъдморската арабска страна, но затъват в нея и Наполеон избира да избяга обратно във Франция. Причината са успехите на руските войски на фелдмаршал княз Суворов в Италия. Наполеон се завръща в Париж, като открито заявява, че ще възстанови реда във Франция.

Когато Наполеон пристига във Фрежюс на 13 октомври 1799 г., никой не посмява да го обвини в дезертьорство. Три дни по-късно той вече е в Париж, където започва най-енергичната си дейност по подготовката на преврата. Още на 9 ноември войниците под командването на Мюра влизат в залата, където заседават депутатите от парламента, и ги принуждават да гласуват прехвърлянето на властта на Наполеон, който получава звучащата по римски титла Първи консул. Сега цялата най-висша власт в републиката е съсредоточена в ръцете на Бонапарт.

Той веднага се възползва от това. В страната е извършена цяла поредица от реформи, които се оказват много полезни и ефективни. По заповед на Наполеон е разработен гражданскоправен кодекс, известен като „Кодексът на Наполеон“, който е в сила във Франция и до днес. Данъчната система и административната структура на страната са подобрени, образованието е рационализирано и по-късно всички висши учебни заведения са обединени в един университет на Франция. Законът и редът са възстановени в държавата, силно подкопани през годините на революцията.

В същото време Бонапарт демонстрира своята привързаност към революционните идеали и консолидира всички промени в обществото, които се появяват след 1789 г. Икономиката, подхранвана от репарациите, получени от победените, започва да расте. Всичко това, заедно с военните победи, носи на Наполеон такава популярност, че през 1804 г. той се обяви за император, като не пропусна да формализира тези радикални промени с помощта на всенароден вот.

Агресивните стремежи на Наполеон, който вече не вижда кой може да устои на силата на неговата армия, довели до продължителни войни, които се проточват през следващите 10 години. Въпреки победите, колкото по-голяма става Френската империя, толкова повече тя прилича на колос с глинени крака. Наполеон е убеден, че армията му със своите щикове ще донесе мир и прогрес на другите народи. Целта за него е обединена Европа, в която Франция ще заеме лидерското място. За това огромни територии от Белгия, Италия, по Рейн и дори на Балканите в Илирия са присъединени към Франция. Бонапарт не се притеснява от това, че там живеят други народи, защото вярва, че пропагандата и образователната система много бързо ще ги превърнат в истински французи.

В зависимите страни като крале са насадени братята на Наполеон: Жозеф, Люсиен и Жером. Към 1812 г. целият континент е под контрола на императора. В Испания е създадено марионетно правителство, той става покровител на германския Рейнски съюз, а Прусия и Австрия са покорени с военна сила. Където и да са френските войски, старите класови ограничения са отменени и е въведен „Кодексът на Наполеон“. 

Цяла Европа е оплетена в системата на континенталната блокада, когато всички митници са подчинени на френските власти и са задължени да конфискуват стоките, идващи от Англия. Руската империя също е принудена да се присъедини към блокадата, въпреки че постоянно я нарушава, тъй като забраната за търговия има много лош ефект върху руската икономика.

Именно желанието на Наполеон да подчини Русия окончателно го води до влизането във войната от 1812 година. Неговата паневропейска империя не би могла да съществува, ако на континента останат някои държави, които не са част от една единна икономическа система, както Наполеон я виждал. Освен това Френската империя може да съществува само докато продължават завоевателните войни, които се превръщат в източник на пари и слава, и легитимират властта на Наполеон. След 10 години на непрекъснати войни обаче хората във Франция са уморени и искаха мир. Дори маршалите на Наполеон не проявяват желание да воюват и искат да си починат от битките и кампаниите. Обединена Европа, основана на военна мощ, се оказва изключително нестабилна структура.

Походът в Русия е фатален за императора на французите. Смелостта на руската армия и таланта на нейните командири, съчетани с лошото развитие на системата за снабдяване, подкопават силата на Великата армия на Наполеон, която буквално се стопява в руските снегове. През 1813 г. се оказва, че народите на Европа изобщо не горят от желание да живеят в една голяма империя, организирана по френския план. 

Австрия и Прусия въстават срещу Наполеон, а в Испания огънят на партизанската война избухва още по-широко. За малко повече от година великата държава, равна на която европейската история не е виждала, е победена и на 31 март 1814 г. руските войски, водени от Александър I, триумфално влизат в Париж.

Наполеон все още се опитва да се върне на власт през 1815 г., но след поражението при Ватерлоо е взет под стража и с британския боен кораб ''Нортумбърленд'' отива на заточение в Света Елена, където прекарва последните години от живота си.

Урокът на Бонапарт не остава без подражатели. За втори път нацистите се опитват да изградят обединена Европа, също с помощта на силата. И едва третият опит, вече в следвоенния период, базиран на икономиката, е успешен. И до голяма степен това се държи на глобалното военно господство на САЩ и военната сила на блока на НАТО.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)