Обвинителят Тодор Тодоров действа като шпицкомандите на КГБ, които преследвали поискалите да разкрият истината за катастрофата

Над 50 000 чифта опасни слънчеви очила конфискува в началото на седмицата Главната дирекция за борба с организираната престъпност. Оказва се, че рецидивисти в пласирането на фалшиви очила, копиращи световно известни брандове, са се готвили да залеят пазара у нас и в съседните страни за предстоящите слънчеви летни месеци. От лаконичната информация на службите се разбра, че сигнал за контрабандата е бил подаден от фирмите правоносители на известните световни марки, чиято продукция струва по няколкостотин евро бройката, докато ментета се купуват от азиатския пазар за 4-5 лева. Подобни акции на правоохранителните институции са честа практика у нас, защото щетите за бюджета, но и негативното отражение върху здравето на хората, които стоките ментета могат да причинят, са значителни.

Не така добре е регламентирана уредбата в сферата на защитата на интелектуалната собственост във виртуалното пространство. Все още у нас “пиратското” съдържание в мрежата е на високо ниво и неслучайно България дълги години беше включена в “черния списък” на американското правителство. Освен сериозните загуби, които търпят производителите на филмова, музикална и друга развлекателна продукция, това може да се окаже и сериозен проблем, особено във времената, в които “фалшивите новини” често са причина за нагнетяване на обществено напрежение и са част от арсенала на воденето на “хибридни войни”. А дори може да застраши и свободата на медиите, защото именно интернет е мястото, от което все повече обществото се информира.

Представете си, че пускате в търсачката името на списанието или на вестника, който сте свикнали да четете на хартия, но вместо на електронния вариант на изданието попаднете на фалшификат. В повече случаи това е трудно, но не е изключено. В това положение попада най-тиражният ежедневник у нас - в-к “Телеграф”, за който е известно, че все още излиза единствено на хартия. Оказва се, че от години в интернет битува едноименен сайт, макар вместо с (ph), финалът на името да завършва с (f). Разбира се, сайтът няма нищо общо с редакцията на ежедневника, дори по-лошо, на сайта не са посочени никакви контакти за връзка, не е ясно изобщо кой и как списва въпросната интернет-страница. Но е видно, че логото на пиратския сайт е открадното от британския “The Telegraph”. Очевидно е, че фалшивата интернет-страница е регистрирана и се поддържа единствено с цел изнудване на истинските собственици на марката “Телеграф” у нас, в случай че решат да развиват онлайн медия. За това кои са вероятните пирати може да се съди по една препратка от фейк-сайта, която отвежда заблудилите се потребители в портала за сваляне на торенти - “Замунда”, разследван многократно за незаконно разпространение на авторско съдържание.

Редакцията на вестник “Телеграф” с право се обръща към компетентните власти, за да ги сезира и за да защити името си, регистрирано в Патентното ведомство преди цели 20 години, а именно през далечната 1999 г. И вместо съдействие от институциите, които би следвало да предприемат същите действия, каквито са извършили спрямо контрабандистите на фалшиви очила от световни известни марки, прокурор разпорежда Патентното ведомство да предприеме действия по заличаване на търговската марка “Телеграф”, защото копирала британския вестник. От постановлението на държавния обвинител Тодор Венциславов Тодоров излиза, че този който е копирал почти “едно към едно” и реално незаконно използва логото на британския “The Telegraph” може да го прави абсолютно свободно, като дори може да публикува всевъзможни новини, включително и фалшиви, възползвайки се и прикривайки се зад популярността на печатния ежедневник “Телеграф”, но истинското издание трябва да понесе щети, че е сезирало държавните власти за злоупотребата.

Получава се същински “Параграф 22”, като казусът дори може да се разглежда като мракобесен опит за налагането на цензура по най-груб и пошъл начин. Подобно действие на представител на държавното обвинение е прецедент, който не може да бъде подминат равнодушно, нито дори, ако абсурдно звучащото постановление бъде отменено от по-горната инстанция. Действията на обвинителя Тодоров ни връщат във времена, в които властта преследваше тези, които подават сигналите за нередности, а не извършителите им, във времена, в които истината и фактите нямаха стойност, а често бяха прикривани, за да живее обществото в заблуда. Същински “Чернобил” по нашумелия в последния месец едноименен сериал за аварията в атомната електроцентрала. Така се получава, че прокурор Тодор Тодоров действа като шпицкомандите на КГБ, които вместо да се борят с последиците от катастрофата, са преследвали тези, които са искали да разкрият истината на света, за да минимизират щетите.

Какви са били мотивите на прокурора да спретне “Чернобил” за вестник “Телеграф” не е известно, но по-важното е, че днес сме 2019-а година и за щастие свободата и демократичните принципи трудно биха могли да ни върнат във все още тоталитарните времена на 1986-а.