Въпрос: Във фирмата, в която работя, съществуват много проблеми и с колегите ми искаме да направим стачка на улицата и питането ни е кратко: Как се прави стачка?

Илия. С., Благоевград

Отговор: Преди същината на въпроса, следва да се отбележи, че стачката по своята същност е съвсем различен институт от протеста. Често в практика се случва работниците да смесват двете понятия, но те са коренно различни едно от друго и процедурите им се уреждат от два отделни закона:

- Закон за уреждане на колективните трудови спорове – за стачките;

- Закон за събранията, митингите и манифестациите – за протестите.

Стачката е право на работниците, уредено в чл. 50 от Конституцията на Република България, според който “работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон”.

Специфичното за стачката е, че това е колективно право, понеже се упражнява съвместно от неопределен кръг от работници. Това означава, че отделен работник не може самостоятелно да обяви стачка.

Процедурата на стачката е подробно обяснена в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, а дори минимално отклонение от правилата, описани там, може да е причина стачката да бъде обявена за незаконна, а всички участници в нея да бъдат дисциплинарно уволнени, поради незаконно неявяване на работа. Важно е да се обърне внимание, че стачката се реализира на територията на предприятието, а за времето на стачка, работниците не получават възнаграждение за дните, в които не са изпълнявали трудовите си задължения.

До стачка може да се стигне само при колективен трудов спор. За колективни трудови спорове или трудови конфликти обаче говорим само тогава, когато от едната страна стои не отделен работник/служител. Тоест, когато в спора с отделен работодател участват неопределен брой работници и служители от съответното предприятие.

При колективен трудов спор предметът му може да обхване както въпроси, свързани с трудовите отношения, така и въпроси, свързани със социално-осигурителните отношения и въобще с жизненото равнище. Обикновено подобни спорове възникват по повод изпълнението на колективни трудови договори, чрез които синдикалните организации уреждат ползването на повече привилегии за работещите, от уредените правила в Кодекса на труда.

Процедурата по обявяване на стачката е специфична и императивна. Ето защо преди да преминете към подобна процедура се консултирайте с представителите на КНСБ във вашето населено място, ако не сте с експертни познания в тази сфера.

Не забравяйте, че участието ви в стачка е доброволно. По време на стачка работниците са длъжни да бъдат в предприятието, не могат да пречат на останалите да изпълняват трудовите си задължения. Работниците, които стачкуват, не получават трудово възнаграждение, а ако стачката е законна, времето, през което е преустановена работата, се зачита за трудов стаж. За участие в законна стачка стачкуващите не отговарят дисциплинарно и имуществено.

За по-подробна информация по въпроса може да се обръщате към представителите на КНСБ в цялата страна, а ако сте член на синдиката, юридическа консултация ще ви бъде предоставена абсолютно безплатно.

Тодор Капитанов – юрист, национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор

Очакваме въпросите ви на адрес:

1797 София, ул. „Лъчезар Станчев” 7,

Email: [email protected] и [email protected]