Снощи отидох да изхвърля боклука по джапанки. Разбрах от първа ръка какво е да караш зимата с летни гуми...

***

Приспивна песничка: 
“Тихо се сипе първия сняг. Ази си пийвам френски коняк. Деба на двора, тъпия пън. Спънах се, паднах... Спал съм отвън...”

***

- Мъжо, видя ли, че във вестника са съобщили за раждането на петнадесетото ни дете! 
- Да бе, ама се чудя защо в спортната рубрика...

***

Като малък се страхувах от тъмното. Сега, като си видя сметката за ток, се страхувам от светлото.

***

Охранител спира посетител на входа на голяма фирма: 
- Как успяхте да влезете тук?! Отпред има голямо, зло куче! 
- Къде? Да не е онова голямо, мъхесто нещо, проснато пред вратата? 
- Да! 
- Ужас! А аз си изтрих краката в него...

***

Една блондинка изпаднала във финансова криза - нямала никакви постъпления и никакви оферти за работа. В отчаянието си решила да отвлече някое дете и да поиска откуп за него. Отишла в кварталната градинка, хванала едно хлапе и го дръпнала зад най-близкото дърво, Написала бележка: “Отвлякох детето ви. Оставете 10 000 евро в кафява чанта зад големия дъб на входа на Борисовата градина утре точно в 7 сутринта. Подпис: Блондинката”. После пъхнала листчето в якето на хлапето и му казала веднага да се връща вкъщи при родителите си.
На сутринта отишла зад големия дъб и намерила там кафява чанта с 10 000 евро. Вътре имало бележка: “Ето ти парите. Не мога да повярвам, че една блондинка е в състояние да причини това на друга!”.

***

Мимето осъзна че има нещо царствено в нея, след като Асен ѝ беше първи, Симеон - втори, а Борис - трети.

***

Между блондинки: 
- Новият ми приятел е ветеринар.
- Че той кога е воювал, бе муцка?
- Оф, ама че си-и-и! Означава, че не яде месо...

***

Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистър Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашата гадна котка!

***

Отишъл някакъв да си купува коза. Гледа една мършава такава, на коза не прилича даже и решил, че е по-евтина и рекъл да пита за цената. Продавачът отговорил, че козата струва 300 долара.
- Ти луд ли си, бе!? Ква е тая коза за толкова много? Глей ква е изморена.
- Да, ама я я удари между рогата.
Ударил той козата между рогата, а тя: 
- Ме-е-е.
- Какво толкова, вика “ме-е-е”. Коза като коза.
- Не, удари я пак! 
Шибнал я той между рогата и тя пак: 
- Ме-е-е.
- Абе я не ме будалкай! 
- Удари я силно, бе, човек!
Ударил той с всичка сила, а козата: 
- Ме-сечина, ме-сечина, йойой, йойой...