Корпорациите си мечтаят да се превърнат в хранилище на нашата най-скъпа и лична информация

Подобно на хранителните гиганти големите технологични компании допринесоха за появата на нова наука, насочена към удовлетворяване на желанията на клиента

Доскоро можехме лесно да кажем с какво се занимават най-известните корпорации. Например, “Макдоналдс” прави хамбургери, а “Лидл” е верига от супермаркети. Сега всичко е различно. Съвременните монополисти се опитват да покрият всички аспекти на нашия живот. Лари Пейдж и Сергей Брин основаха “Гугъл”, с цел да подредят знанията на човечеството, но се оказа, че целта им не е достатъчно амбициозна. Сега те искат да правят безпилотни автомобили и телефони и дори да победят самата смърт. “Амазон” някога се нарече “магазинът за всичко”. Сега снима собственото си телевизионно шоу, продава биологична храна през мрежата си и работи с облачни технологии.

Всички тези компании, както и “Фейсбук”, “Майкрософт” и “Епъл” се стремят да станат нашите “лични асистенти”. Те искат да ни събудят сутринта, да ни ориентират с помощта на изкуствен интелект през целия ден и постоянно да се намират около нас. Корпорациите си мечтаят да се превърнат в хранилище на нашите най-скъпи и лични данни, графици, контакти, фотографии и документи. Те искат без колебание да се обръщаме към тях при търсенето на информация и развлечения, докато записват това, което ни харесва или не ни харесва.

Технологичните монополи си мечтаят за форматиране на човечеството в избрания от тях образ. Те мислят, че могат да променят посоката на еволюцията и да обединяват човека с машината. Лари Пейдж вярва, че човешкото тяло не се различава от обичайния код. “Вашите софтуерни алгоритми не са толкова сложни”, казва той. И ако хората са сравними с компютрите, защо да не направим така че денят, в който ние ще станем пълноправни киборги да настъпи по-рано?

Главният изпълнителен директор на “Фейсбук” Марк Зукърбърг казва, че иска да спаси човечеството от лицемерие и лъжа. “Дните, когато сте използвали различни образи за колеги, приятели и роднини, скоро ще приключат”, казва той. “Сега имате две личности, а това е признак на липса на почтеност.”

На думи, техно-гигантите защитават индивидуалността и правата на “потребителя”, но техният светоглед им противоречи. При всички постоянни призиви към потребителя, ние сме само пасивни участници в бюрократичната система. Големи корпорации като “Гугъл”, “Епъл”, Фейсбук” и “Амазон” унищожават принципите, които защитават индивидуалността. Техните устройства и сайтове нарушават поверителността, те са враждебни към интелектуалната собственост и не зачитат стойността на авторското право.

Що се отнася до ключовия принцип на индивидуализма - свободната воля - техно-гигантите имат свое собствено мнение по този въпрос. Те мечтаят да автоматизират избора, който правим в протежение на целия ден. Техните алгоритми ни съветват какви новини да четем, какви продукти да купуваме, кои маршрути да следваме и кои приятели да добавим към нашите кръгове.

Трудно може да се сдържи възхищението ни от изобретенията на тези компании, които много улесняват нашия живот. Но ние им се възхищавахме прекалено дълго. Време е да помислим за последствията, които причиняват тези монополи и да определим ролята им при избора на път в човешката еволюция. Когато медиите се променят и ако забравим за неприкосновеността на личния си живот, няма да има връщане назад и ние никога няма да възвърнем нашата индивидуалност.

***

Историята вече е видяла подобни революции. Преди много години ние бяхме изненадани от новите продукти, които се появиха в нашите кухни: нарязано сирене, замразени пици и пакети с хрупкави пържени картофи. Някога това изглеждаше като невероятно нововъведение. Дългите пътувания до магазина за хранителни стоки, готвене по рецепта, използването на тигани - изведнъж всичко това изчезна.

Животът ни се промени. Новите продукти се превърнаха в ежедневен елемент и само след няколко десетки години осъзнахме каква цена трябваше да платим за това удобство и изобилие. Субпродуктите, разбира се, бяха инженерно постижение, но те бяха създадени само, за да бъдем по-добре нахранени. Докато осъзнаем всички последици от новата храна, нашите фигури, души, дълголетието ни и самата планета вече бяха пострадали.

Подобна революция сега се случва с потреблението на информация. Доминиращите компании определят нашия интелектуален избор. Техно-гигантите се превърнаха в най-влиятелните посредници, които този свят е виждал. “Гугъл” ни помага да филтрираме интернет, изграждайки някаква йерархия на наличната информация. “Фейсбук” използва своите алгоритми за опознаване на нашите социални връзки, за да ни предложи само правилните новини. “Амазон” се намесва в работата на книгоиздателите с монополното си положение на пазара.

Това влияние дава на корпорациите възможността напълно да преосмислят пазарите, които те управляват. Подобно на хранителните гиганти големите технологични компании допринесоха за появата на нова наука, насочена към удовлетворяване на желанията на клиента. Забравете за пазарните проучвания и телевизионните рейтинги. Сега техно гиганти имат неограничено количество данни, които събират, докато гледат нашите действия в мрежата.

Основната опасност е че корпорациите използват господстващото си положение, за да унищожат разнообразието на лични мнения и вкусове. Медиите получават огромен трафик (следователно и печалба) от “Фейсбук” и “Гугъл”, и затова бързат да пуснат колкото се може повече статии за тези платформи. Новините се повтарят едни след други, сайтовете обсъждат една и съща тема десетки пъти на ден. Огромното количество информация предизвиква още по-голямо изкушение да се удовлетворят желанията на потребителите.

Сходна е ситуацията и в политическата сфера. В наше време хората са разделени на два противоположни идеологически лагера. Защо се случи това разделяне? Отчасти поради конформизма. Алгоритмите на “Фейсбук” не ви позволяват да излезете от информационния балон, в който се намират потребителите, защото той им показва само това, което те искат да видят.

Някога, елитните издания се смятаха за информационни посредници, поддържащи обществения ред и повишаващи стандартите на читателите. Вместо да формират мнението на обществото, техно гигантите използват най-лошите му наклонности - племената общност и параноята.

***

Ние дълго време възприемахме Силициевата долина като свободна сила. Мнозина смятат, че мудното правителство никога няма да настигне бързо развиващите се технологии. Докато държавата предприеме действия срещу някой монопол, някои млади хора в гаража си измислят иновационен продукт, който ще преобърне пазара.

Вече приехме и вездесъщото присъствие на техно-гигантите в живота ни като даденост. Харесваме безплатните им продукти и доставката на стоки в деня на покупката. Но понякога имаме неприятното усещане, че ни липсва нещо важно. Няма да можем да запазим поверителността си, ако технологията продължава да се развива по настоящия начин.

Шансовете за натиск върху пазарните гиганти са незначителни, което означава, че предприемачите ще спрат да поемат нови рискове и да откриват нови фирми. Следователно ще появят все по-малко работни места и иновации. В социалните мрежи ще процъфти лицемерието, конспирациите и авторитаризмът. Сливането на машината и човека ще носи печалба на последния, но заплашва загубата на неговата индивидуалност. Ние се движим към монопол и конформизъм. Може би, в края на краищата, ние трябва да преразгледаме посоката на нашето развитие?

(Адаптация на Вероника Елкина, “Частный Корреспондент” от новата книга на Франклин Фоер “Свят без ум: екзистенциалната заплаха на големите технически компании”; превод със съкращения)