От 1916 г. отброяваме дните по Григорианския

Предсказанията са задължителни за месецословите. От тях ергенът научавал кога ще се ожени

Юли носи името на Юлий Цезар, защото през този месец е роден императорът. Пак той въвежда Юлианския календар, по който отброяваме дните до 1916 г. Тогава приемаме Григорианския. Новият е по-точен от стария, благославя го папа Григорий XIII.

Календар иде от латинското calendae - първият ден на месеца. Има лунни, слънчеви, лунно-слънчеви, планетарни и други хронологични системи. Крайно интересна е прабългарската, за която френският математик проф. Мишел Лонгон пише: „Доказано е, че древните Българи са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен.“

Първият печатен календар по нашите земи се появява през 1818 г. Под наслов „Календар или мясецослов вечний“ той е типографисан в Буда от панагюреца Цвятко Хаджигеоргиев. До Освобождението през 1878 г. излизат над 120 подобни издания.

Възрожденските календари са енциклопедии, от които можеш да научиш почти всичко. Хроника на света осведомява кога е умрял Ной, кога се е родил Александър Македонски и кога се възкачва на престола цар Асен I. Отбелязано е делото на Кирил и Методий и това на Гутенберг.

Любознателният разлиствал алманаха и сричал, че през 1381 г. е изнамерен барутът, а през 1492 г. Колумб е открил Америка. Търговецът разбирал, че Лайпцигският панаир се отваря на 1 януари, 23 април и 22 септември. Таблица показвала на поклонника от Свищов или Пловдив колко е пътят до Света гора.

Предсказанията са задължителни за месецословите. От тях ергенът научавал кога ще се ожени, а селянинът какво ще е времето през юли. Изкусен прорицател бил Пенчо Радов-Карловеца. Неговият „Календар вечний“ излиза през 1850 г. в Цариград и за две десетилетия претърпява шест издания. Освен в османската столица е типографисван в Белград, Букурещ и Киев.
Историята е потвърдила, че книгата не лъже. За 1914 г., когато избухва Първата световна война, Пенчо отбелязва „грабителства, поробления и различни боюве помежду силни владетели“. За 1943 г., когато умира цар Борис III, текстът сочи, че „един голям человек ще умре“.

Ето го и 9 септември 1944 г.: „Несогласие, непослушници ще вдигнат бунтове, боюве и големи вреди на владетелите, още смущения и гонения помежду приятели и братя...“ Промяната на 10 ноември 1989 г. е под знака на Сатурн и Венера в рамките на зодията Везни. Като „народни возмущения“ определя оракулът митингите през есента. Превратът в обкръжението на Тодор Живков пък е маркиран като „зависти на големите и богатите человеци“.

„Още ще се явят много крадци (хайдути)“, добавя Карловеца. С тези думи отгатва вълната на организираната престъпност. За 1991 г. твърди, че „от крадци ще потрепери светът, затова мудрите человеци и търговците ще претърпят гонения и вреди големи“.

Влизането ни в Европейския съюз през 2007 г. също е отразено. Организацията е обрисувана така: „Явление на нови царета да искат да грабнат насила державите на другите“. Последствията за широките народни маси са „намаление на благополучието помежду человеците“.

Иван К. Божинов е друг класик в жанра. Родом от Дебър, след Освобождението той продава боза в столицата на младото княжество. Случаят го среща с многозаслужилия книжар Михаил Костенцев. „Татко беше първият календарджия в София - пише в спомените си дъщеря му Райна. - Тези календарчета приличаха на алманаси. Какво ли нямаше в тях! И полезни сведения, и поучения, и стихове от Вазов, Петко Славейков и други. А приказки - колкото щеш! Тия наши календарчета се търсеха много заради богатия им и забавен материал.“

Минал Иванчо край портата на Костенцеви и предложил боза. Домакинът го поканил да влезе и го почерпил чаша чай. На Иванчо му харесало, рекъл: „Дай ми още за пет пари!“
„Не, ние те черпим и чай не продаваме“, налял му още една чаша книжарят и попитал: „Не искаш ли да продаваш из улицата книги? Ще печелиш много повече, отколкото от бозата.“
„Иванчо оставил гюмовете с бозата и поел календарчетата - свидетелства Райна. - Не минало и половин час, и той се върнал за други календарчета. От този момент Иванчо станал постоянен гост на нашето семейство и се въртял все около майка ми, когато тя, седнала в градинската беседка, съчинявала календарчетата.“

Ден подир ден, час след час Иван К. Божинов крадял занаята. И става истински Шекспир за клиентелата. Автор е на класически творби като „Голям вечен календар за 400 г. Съдържащ най-отбран материал за празниците, годишни времена, забавително врачуване, египетски сънотълковател, планетно предсказване и пр. и пр.“

На 14 март 1916 г. Иванчо е в Народното събрание. Приема се Закон за въвеждане Григорианския календар. Парламентарният секретар Н. Калчев чете: „От първи април хилядо деветстотин и шестнадесета година времеброението в царство България става по новия стил - Григорианския календар.“

Божинов вади молив и тефтер и си записва.

„Денят тридесет и първи март хилядо деветстотин и шестнадесета година - продължава Калчев - остава последен ден, броен по стария календар и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата четиринадесети април хилядо деветстотин и шестнадесета година, като начало на новото времеброение в царството.“

Календарджията плюнчи молива и отбелязва промяната. Най-страшен е чл. 4 на закона, който гласи:

„Датите на всички правотворни събития, които ще стават от 14 (четиринадесети) април включително 1916 г. - били те сделки, договори, правонарушения, раждания, венчания, умирания, възбуждане на процес или каквито и да са и от каквито причини да са се появили - ще се уреждат по новия, Григорианския календар, под страх на глобяване до 100 л. за всеки отделен случай, платими солидарно от всички участвующи в нарушението.“

„Ще се гласува“, обявява председателят на парламента Димитър Вачов. Гора от ръце щръква във въздуха. Иван К. Божинов хуква да коригира хронологията 400 години напред, за да спести на клиентите си 100 лева глоба.