Северните райони са идеални за екологично електричество

Учените с ентусиазъм разработват алтернативни източници

Днес вятърната енергия е популярна в целия свят като екологичен начин за генериране на електроенергия. Мощността на вятърните турбини се увеличава всяка година и възлиза на стотици гигавати. В Европа вятърните паркове вече генерират 16% от цялата енергия, а в някои страни като Дания, тази цифра доближава 50%.

В днешна Русия вятърната енергия не е много разпространена, нейният дял от общото производство на електроенергия е само 1% (въпреки факта, че през 2020 г. капацитетът на вятърните турбини в страната се е утроил). Но преди сто години, идеята за използване на вятъра предизвиква голям ентусиазъм сред съветските учени.

В СССР, преди откриването на сибирските петролни и газови находища, алтернативните източници на енергия са активно развивани по стратегически причини. 90% от съветския нефт се добива в Кавказ и е очевидно, че във всяка война врагът ще се опита да удари там. Такива са плановете на френската авиация през 1940 г. Само унищожаването на Третата република от Хитлер предотвратява намеренията й. Самият Хитлер иска да направи това, но също не успява. За да се защити, съветското правителство насърчава различни алтернативи.

Електрификацията на страната е една от глобалните задачи на болшевиките след революцията от 1917 г. По това време малкото електроцентрали работят с торф, въглища и нефт и е ясно, че е нужен нов източник, евтин и изобилен, за драстично увеличаване на производството на енергия. Така че погледите на учените се насочват към енергията на водата и вятъра.

Най-мощната турбина

През 1918 г. в Москва е основан Централният аерохидродинамичен институт (ЦАГИ), където са разработени първите серийни вятърни турбини с мощност до 30 киловата. В сравнение със съвременните технологии, това количество енергия би било достатъчно за един месец работа на хладилник. В домакинствата такива малки генератори са много полезни и са използвани в отдалечените райони на СССР. С тяхна помощ се зареждат батерии, захранват радио възли и се осветяват къщи. Общо са произведени няколко хиляди малки вятърни турбини. През 1931 г. близо до Балаклава (Крим) се появява най-мощната вятърна турбина по това време от 100 киловата.

Сега индустриалните вятърни турбини достигат мощност от 6-8 мегавата, но преди век 100 киловата са истински пробив. Теглото на балаклавския блок достига 9 тона, а обхватът на лопатките е 30 метра. Той е изобретен от Юрий Кондратюк, един от пионерите на астронавтиката (той изчислява траекторията на полета до Луната), който участва в проектирането на вятърни паркове.

Генераторът в Крим захранва цялата трамвайна линия Балаклава-Севастопол. Въпреки това, по време на Великата отечествена война, както генераторът, така и самата трамвайна линия са унищожени от обстрел и не могат да бъдат възстановени. В средата на 30-те години на миналия век има проект за друг вятърен парк в Крим близо до върха на планината Ай-Петри, който обаче така и не е реализиран. Между 1950 и 1955 г. СССР произвежда 9000 вятърни турбини годишно с мощност до стотици киловати. Е, как иначе девствените земи и северът биха могли да бъдат снабдени с енергия преди дизеловите генератори?

Проблеми и решения

Малки вятърни турбини са използвани от домакинствата в най-отдалечените райони на СССР.

Основният проблем на първите вятърни турбини е липсата на съхранение, тоест при тихо време - няма електричество. Анатолий Уфимцев, самоук изобретател от Курск, се опитва да реши този проблем. В старата му къща все още се пази вятърен парк с диск за съхранение, построен от него през 1931 г. Проектът се финансира от ЦАГИ и дори от известния съветски писател Максим Горки.

Вятърната централа на Уфимцев осветява работилницата, къщата и част от улицата, на която живее. Станцията продължава да работи след смъртта на изобретателя през 1936 г. и дори по време на германската окупация. До 1957 г. работата на станцията се подпомага от местен механик, който участва и в нейното изграждане. Тогава обаче се налага вятърната централа да бъде спряна, поради износване на някои части. Днес къщата на Уфимцев е една от забележителностите на Курск, където се събират любителите на необичайни технологии.

С развитието на енергетиката недостатъците на вятърните централи стават очевидни в сравнение с енергията на водата, атома или газа, но въпреки това вятърната енергия продължава да се използва, когато е необходимо, включително за индустрията и "големите строителни проекти" в Далечния Север и Далечния изток. През 1973 г. се появява държавна програма за развитие на вятърната енергия. Един от първите пълноценни вятърни паркове се появява в края на 80-те години на миналия век на остров Сааремаа (Естония), който включва 64 вятърни турбини и осигурява енергия за цяла рибна фабрика. По същото време е разработен генераторът „Радуга-1“ с мощност 1 мегават. Един от тези генератори е запазен в Калмикия - работи до 2014 г., а сега е изоставен.

Предприятието „Ветроен“ произвежда за домакинствата малки вятърни турбини - „Лайка“. Някои от тях все още могат да се видят в дачите днес, главно вятърни помпи. „Тя работи денонощно и безплатно“, пише потребител на такава помпа, „Вдига вода от дълбочина до 8 метра от кладенец.“ Той се позовава и на предимствата на устройството и неговата безопасност, тъй като няма части, които могат да изгорят. През 1989 г. СССР приема цялостна програма за използване на алтернативна енергия, която обаче не е изпълнена поради разпадането на страната.