Две десетилетия бацилът мъчи големия българин

През 80-те години на миналия век костите на Раковски са изследвани от професора по антропология Йордан Йорданов

Туберкулозата е чумата на XIX век. До средата на следващото столетие, когато бацилът е преборен, отнема милиони човешки животи. Сред тях са Шилер, Шопен, Чехов, Горки, Кафка, Оруел. Първият голям българин, жертва на болестта, е Георги Раковски.

„Жълтата гостенка“ посещава Раковски в цариградския затвор Паша капъсъ. В този страшен зандан е окован от януари 1844-а до май 1848 г. Зловонието, влагата и недохранването поразяват белите дробове на революционера. Болестта се развива две десетилетия, за да сложи край на бурния му живот.

„Често се разболяваше, но се оправяше - разказва Панайот Хитов. - Храчеше и кръв. От лявата страна, под гърдата, често му отичаше едно място, на около три пръста широчина. Лекуваше се с разни мушами, лепеше ги, дано да се пробие отока, но напразно.“

През 1867 г. Раковски се влошава. Григор Начович свидетелства: „Неговото състояние ставаше от ден на ден по-отчаяно. Докторите Протич и Атанасович ходеха често да го прегледват, ходеха тоже и други българи като на поклонение... Състоянието му обаче следваше да става по-лошаво. През м. септември се яви от лявата страна на гърдите му един голям абсцес вследствие на охтиката и Раковски трябваше да лежи на постелята си. Надежда за излечение вече нямаше и той го знаеше.“

Лекуващите лекари са Петър Протич и Георги Атанасович. Двамата оперират абсцеса, но без резултат. Георги Раковски издъхва в два часа след полунощ на 9 октомври 1867 г. Погребан е в Букурещкото гробище Щербан водъ.

През 1885 г. група патриоти се сещат, че тленните останки на революционера лежат в чужда земя. Длъжни сме да ги пренесем под родно небе, решават те. Повод е обирът на влашкия богаташ Христо Калъпов. Той е умъртвен, касата му е разбита, отмъкнати са брилянти и ценни книжа за баснословна сума. Средствата са нарочени за освобождението на страдаща Македония.

Организиран е комитет, който отваря гроба на Раковски. Костите са извадени, почистени и положени в ковчег. До тях са изсипани скъпоценните камъни и надиплени скъпите хартийки. Така оформената пратка безпрепятствено минава митническата проверка на румъно-българската граница.

Десет хиляди столичани излизат да посрещнат тленните останки. Най-нетърпеливите чакат на Връбница. Траурното шествие стига Шарен мост, сегашният Лъвов. Двама опълченци носят портрета на Раковски, подир тях на кадифена възглавница е оръжието му. Сетне скрибуца талигата, в която блести ковчегът. Зад нея, потънала в сълзи, върви сестрата на революционера Неша.

Кивотът е положен в съборния храм „Св. Неделя“. Олекнал от брилянтите, той е забравен до 1942 г. Тогава реликвата е пренесена в Котел. Четири десетилетия събира прах в тамошната църква „Св. Петър и Павел“.

През 80-те години на миналия век костите на Георги Раковски са изследвани от професора по антропология Йордан Йорданов. Той открива деформации в краищата на левите ребра, от четвъртото надолу.

„След началото на болестта - анализира специалистът, - последователно преминавайки през отделните етапи, туберкулозният процес в белите дробове се е развивал и напредвал. Важни крайни изменения при най-различните форми на туберкулозните поражения на белите дробове са били разрушенията на белодробната тъкан и вследствие на това образуването в белите дробове на кухини, наречени каверни.“

„Това състояние - разяснява професорът - (фиброкавернозна форма на белодробната туберкулоза; язвена белодробна туберкулоза) на Г. С. Раковски е продължило дълго време. За това съдим по намерените бележки в личните му вещи с комбинации на различни лекарства (можем да ги наречем „рецепти“) още при пребиваването му в Нови Сад (1855-1856), както и от факта, че при многобройните му пътувания в багажа му винаги са се намирали два високи плювалника...“

„От приведените данни проличава, че Г. С. Раковски умира от усложненията на белодробната туберкулоза, стигайки до развитието на empyema necessitatis“, слага крайната диагноза проф. Йордан Йорданов.

ковски са изследвани от професора по антропология Йордан Йорданов.

Любен Каравелов издъхва от същата болест

Туберкулозата е болест на мизерията. Любен Каравелов, покосен от нея, не е роден в нищета и подтисничество. „Копривщица - пише Захари Стоянов - е била цели векове република, без сенати и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската, сто пъти по-демократическа от американската.“

Каравелов е от заможен род, можел е да живее добре, но избира емигрантското тегло. Във Влашко той не е типичен хъш, няма го по евтините кръчми и хотели. Каравелов е семеен, женен е за сръбкинята Наталия. Двамата дават подслон и на бездомния Христо Ботев.

В спомените си „Как ние освобождавахме България“ Михаил Греков описва една семейна веселба. Седнали на трапезата и стопанката заръчала на поета: „Христо, я вземи гърнето, па го напълни с вино!“

„Само това чакаше Ботев, който припна като сърна с гърнето в ръка и само след няколко минути изнесе шипящото като змия драгошанско вино“, свидетелства гостът. „Че що си толкози препълнил!“, укорила го Каравеловица. „Е, госпожо, когато се прелива, то е на добро!“, отвърнал Ботев.

Жената се притеснила, защото виното не било тяхно, а на влаха, у когото квартирували. Поетът обаче не искал да знае. Цяла нощ тичал до мазата и точел от червената течност. „Аресвам те, ала искам и на работата да бъдеш така пъргав“, похвалил го Каравелов и добавил: „Хайде сега, попей ми някоя старовремска песен!“

Любен Каравелов преживява тежко гибелта на Васил Левски. Оттегля се от революционната дейност и се затваря в себе си. Започва да издава просветителското списание „Знание“. Туберкулозният бацил вече дълбае гърдите му. Освобождението го сварва с непоправимо разклатено здраве. Мести се в Русе, където планира да пренесе и печатницата си.

„Ходих при Каравелова да го видя, който е от няколко деня болен“, пише в дневника си Никола Обретенов на 18 ноември 1878 г. Болеста се развива бързо и Каравелов посреща новата година в мъки. Повръща кръв и бълнува. На 21 януари 1879 г. пак Обретенов хроникира: „Таз заран доде г-жа Ната на Каравелова жена му в дома и каза, че понеже Каравелов е зле болен, затова да отиде майка ми в тях и в случай, че умре, да u помага. Къде обед си доде майка и ми каза, че Каравелов е свършил вече, т. е. простил се е от този свят.“

Баба Тонка, отгледала четирима поборници за българската свобода, затваря очите на Любен Каравелов.