Интернет все още е “дивият запад”, в който имаме сравнително много свобода за това как се изразяваме, какво правим и какво гледаме. Това, разбира се, го прави любима мишена за политици и в Канада например либералите са постигнали победа -  вече неудобните за правителството медии биват цензурирани.

У нас политици като Урсула фон дер Лайен и останалото ляво-либерално статукво отдавна искат да сложат ръка върху интернет и да наложат какво да виждаме. Вече става ясно, че те търсят целенасочено цензурата, а не просто стигат до нея в опита си да постигнат нещо смислено.

Фон дер Лайен описа методите за борба с дезинформацията по прекрасен начин - има само два начина, единият е да се дава свобода на информацията, след което да се изяснява кое е лъжа, а другият е да се пресича информационния поток, за да не се пуска въобще лъжата. Тоест, или свободно може да се лъже, но правителството слага бележка, че нещо е лъжа, или се цензурира сайтът да не може да казва нищо, за да не излъже.

Първото е борба с дезинформацията - стараем се да информираме хората. Второто е цензура - държавни органи контролират пряко какво достига до хората. Разбира се, Урсула и статуквото предпочитат второто. То е много ефективно и веднъж установят ли този контрол, те ще могат да го ползват както и за каквото искат. Както се вижда в Канада, мине ли законът, държавата, в случая вероятно Европейският съюз, няма почти никакви граници за своите действия.

Това, което се случва, е просто един държавен орган с правото да сваля уебсайтове и публикации, които се вписват в едно определение за “дезинформация”.

Методът е особено елегантен, тъй-като наистина дезинформация и лъжлива информация има и много плавно се минава от това до решението тя да бъде спряна ефективно и бързо. Кой ще се оплаче? Нали така или иначе ще бъдеш цензуриран, ако имаш нещо против. Може би в началото ще имаме повече защита от това, но винаги може да се измисли извинение, че трябва повече власт, за да се спре по-добре дезинформацията.

Другият метод всъщност е напълно ефективен. Той освен това е единственият метод, който би могъл да бъде приложен в една демокрация. Когато живеем в демократична държава, ние автоматично приемаме, че един човек може да бъде отговорен за своите действия. В противен случай няма как да гласува, разбира се. Следователно би трябвало човек да има свободен достъп до информация и да разчитаме, че сам ще направи опит да различи лъжата от истината. А ако сгреши, все пак последиците са за него.

Правителството или Европейския съюз няма защо да не помогнат - нека има разяснения, нека при фалшиви новини и информация се следи и информира. Нека дори има факт чекъри, стига работата им да е само и единствено да информират допълнително.

Свободата на словото обаче се оказва много крехка. Как ще я защитим, ако не можем да се изразяваме свободно?