Известното бостънско чаено парти се случва на 16 декември 1773 година. Жителите на колонията Масачузетс изразяват своето недоволство от данъците върху чая, като хвърлят касите с този британски артикул във водите на залива. Това обаче е само едно от първите огнища. След това американците започват войната за своята независимост, а чаеното парти пали нейния фитил. Колонистите отстъпват на голямата империя в почти всичко, но в същото време успяват да победят. Как се случва това?

Те знаеха какво искат

Отначало 13-те колонии наистина нямат намерение да се бунтуват. Всичко, което американците искат, е да се ограничат данъците, така че събраните суми да отиват изключително за местните нужди и това да се контролира само от законодателните органи, избрани там. Е, или поне от представителите на Лондон. Те казват: след като плащаме, тогава това трябва да влияе и на Америка.

В Лондон от своя страна все още си спомнят за Седемгодишната война, започнала в средата на XVIII век, част от която се разгръща и в Северна Америка. И те вярват, че щом британската армия се сражава за колонистите, би било добре да я хранят. Всичко изглежда логично за Англия - нека американците плащат за поддръжката на контингентите в Америка, в случай че войната се повтори.

Американците, които също воюват в Седемгодишната война, разбира се, не могат да се съгласят с тази логика. Резултатът е взаимно недоразумение, което води до точката на кипене.

Американците имат две мощни политически сили, решени да скъсат с империята - пристанищните градове на Нова Англия и робската аристокрация на Юга. И двете могат да станат по-богати в една независима Америка. Между групите има противоречия и половин век по-късно те водят младата американска държава до най-кървавата война в нейната история. Но да се разберат с британците сега е по-важно.

Онези колонии, които граничат с войнствените индиански племена, обаче не са толкова решителни. Те все още биха могли да се възползват от британските войски, които успяват да ги защитят от потенциални набези. И отношението към „лондонския въпрос“ в тези територии е различно. Затова, когато бойните действия започват, там тръгват малки граждански войни, без да се изключват епизодите на местните кланета. Често, както се случва в такива случаи, политическите раздори се използват за ограбването на съседа или за изравняване на резултатите. Затова лоялистите не са в състояние да окажат сериозно влияние на бунтуващите се срещу империята ''патриоти''. Така става затъването в  местни разправии.

Зашеметяваща регенерация

Американците формират своята армия от шепа решителни, но не особено опитни във военните дела, колонисти. Докато британците изпращат срещу тях редовни войски, притежаващи много повече подготовка и опит. Затова не е изненада, че бунтовниците се провалят в повечето битки. Самостоятелно, без помощ от съюзниците, през всичките години на Войната за независимост американците печелят само две повече или по-малко значими полеви битки, без да се броят техните набези и засади. При Саратога през 1777 г. и при Коупенс през 1781 г. - освен това последната не е много голяма по мащаб.

Затова пък американските армии с абсолютно спокойствие се възстановяват от всякакви катастрофи. Колкото и да е странно, при ниското ниво на дисциплина колонистите се спасяват. В крайна сметка, за да се създаде полк с „европейско качество“, са необходими години на тренировки и учения. Американците просто вербуват все повече и повече батальони от „решителните момчета“, каквито има в колониите.

Да, такъв човешки материал не позволява да се води битка на равна нога. Американските войници не са много твърди, склонни са да се разпръснат при първите сериозни неуспехи. Затова, когато същият Вашингтон бяга от британците след загубата на Манхатън, неговата армия буквално се стопява по пътя. Но Вашингтон може веднага да наеме нова, щом хватката на преследвачите му се разхлаби. Или просто да събере войниците си, които са се разбягали навсякъде. За британците обаче е много трудно да получат подкрепления от Лондон. Освен това те все още трябва да доплуват до американските брегове. Затова за тях всеки убит е сериозна загуба.

Тази способност да формират войски от нищото има благоприятен ефект върху американците, дарявайки ги с ентусиазъм, понякога стигащ до наглост. Така например в началото на войната те се отправят да завладеят Канада. Кампанията, разбира се, завършва с неуспех, но смелчаците не са били толкова далеч от успеха. Британците все пак изразходват не малко сили за това.

Британците изобщо не разбират каква война водят

Способността на американските войски да се регенерират е подсилена от абсолютното неразбиране на противника за същността на избухналия конфликт. Британците водят обичайната за тях война от XVIII век. Това е война на сравнително малки професионални армии. Целта при тази конфронтация е обикновено армията на врага и след като я разбият, победителите влизаха в преговори. На тях губещият сравнително бързо поднася на сребърен поднос това, което му е поискано.

Но тук всичко е различно и изведнъж британците се озовават в страна, където срещу тях се бие враждебно население, а не някакъв крал с професионална армия. Затова всичките им победи практически не означават нищо. Пораженията на американските армии не водят до видими резултати.

Часовникът за британските командири не спира да тиктака, всяка година империята е уморена от тази война и става все по-склонна да остави колонистите на мира. В крайна сметка американските колонии на континента не носят толкова голяма печалба. В същото време, затъвайки в тях, империята може да отслабне и да загуби нещо наистина важно - например Индия или Гибралтар. Затова проточването на войната е от полза за американците.

Умелата дипломация

Колонистите преговарят и в Европа. Британците имат там много врагове - испанците, които загубват Гибралтар, или французите, които са изхвърлени от Канада преди по-малко от 20 години. Отслабването на британците е в тяхна полза, а войната на Лондон с колонистите им дава отлични възможности за реванш.

В резултат на това американците постигат своята цел - европейските страни все пак влизат в пряка война с британците и така задържат от тях значителни сили. На колонистите им помагат най-вече французите, които пристигат на континента и взимат участие във войната с армия и флота. Накрая американците получават пълноценни войски с „европейско качество“ и в резултат на това заедно с французите успяват да притиснат армията на Корнуолис. След нейната капитулация в Йорктаун, търпението на Лондон се изчерпа и войната свършва – ето как   американците извоюват своята независимост.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)