Сделката за Райфайзенбанк ще създаде финансова институция в топ три на пазара

Може да доведе до по-високи такси и лихви по кредитите, както и до съкращаване на персонал

Собственикът на Обединена българска банка АД придобива Райфайзенбанк България и принадлежащите му дружества като по този начин се създава банка, която не само ще бъде в топ 3 на кредитните институции в България, но ще е в непосредствена близост до лидерите според размера на активите УниКредит Булбанк АД и Банка ДСК АД. В настоящата статия ще се опитам да представя очакваните ефекти от тази сделка за местния банков пазар.

Сделката

Придобиването на Райфайзенбанк според официалната информация ще се случи при рекордно висока цена за българския банков сектор - почти 2 млрд. лв. Тази цена се очаква да бъде около 12,5 пъти по-висока от прогнозната печалба на банката през 2022 г., което е значително над съотношението при подобни сделки през последните години. Освен това тя ще превишава с повече от 1,6 пъти прогнозния размер на капитала на банката.

Оценката от страна на придобиващата банка показва, че в следствие от сделката се очаква постигането на синергични ефекти, които в дългосрочен период ще са около 25 млн. евро годишно преди данъчно облагане.

По този начин ще се формира институция, която според данните към края на септември 2021 г. би имала приблизително 24,7 млрд. лв. активи. За сравнение - най-голямата банка в момента е с активи в размер 25 млрд. лв., докато втората по големина - с 24 млрд. лв. Това означава, че в най-лошия случай по този начин новата банка ще се нареди на трето място, но е възможно тя дори да спори за първенството в банковата система. При кредитите в абсолютен размер тя би заела второ място и в корпоративния сектор, и при домакинствата.

Като дял от общите инвестиции лидер в корпоративното кредитиране остава Първа инвестиционна банка.
Останалите показатели на “новата” банка също биха били впечатляващи. Реализираният от нея нетен оперативен доход би бил 564,9 млн. лв., а доходът само от такси - 186 млн. лв., което при административни разходи от 233,6 млн. лв. би довело до нетна печалба от 224,9 млн. лв. Така според нетния оперативен доход и нетната печалба новата банка би заела третото място в банковата система.

В сделката освен придобиването на кредитна институция се включват лизингова компания, дружество за управление на активи, застрахователен брокер и обслужващо дружество. По този начин групата се позиционира в целия спектър от финансови институции, тъй като притежава застрахователно и осигурително дружество. Освен това тя ще се бори за лидерство при лизинговите операции и управлението на активи.

Очаквани ефекти

Основна цел при всяко сливане или придобиване е подобряване на ефективността в новата институция в сравнение с тези, които се обединяват. То може да произтече от икономии от мащаба, използване на общи информационни системи и системи за оценка на риска, от управлението на ликвидността и на човешките ресурси. Увеличаването на пазарната сила може да бъде източник на допълнителни приходи. Диверсификацията на портфейла при добавянето на клиенти от различни браншове и дейности и предлагането на нови продукти и услуги също са желани ефекти, в резултат от които би могла да се повиши рентабилността на банката.

В конкретния случай като една от трите най-големи банки в страната тя би се превърнала в твърде голяма, за да бъде оставена да фалира, което е свързано с явни или не толкова предимства за самата нея. Пример за това е гарантирането на депозитите, което се прилага независимо от риска, който поема банката. Дори тези рискове да са твърде големи вложителите трудно могат да ги оценят коректно, но техните решения да поддържат депозити при конкретната банка се определят в голяма степен от размера є. Така най-големите банки са способни да привличат повече и по-евтини ресурси от по-малките.

По-големите банки могат да предлагат по-разнообразни услуги. Те също така разчитат на мрежови ефекти, които носят допълнителни ползи за потребителите при участие в по-широка мрежа и създават усещане за по-голяма сигурност, както от гледна точка на физически кражби, така и по-солидна защита при виртуални атаки.

От макроикономическа гледна точка е важно, че голям инвеститор си тръгва от България без скандал и не поради влошаване на средата за бизнес, а защото успява да продаде инвестицията си като реализира много изгодна за себе си цена. През последните години подобно развитие е рядкост и затова заслужава да се отбележи. За съжаление обаче броят на коректните стратегически инвеститори, които спазват правилата, намалява.

Друг ефект от сделката е повишаването на дела на банковата система, надзорът над когото се упражнява пряко от Европейската централна банка. Трудно може да се оцени как този факт ще въздейства върху банковата система или върху финансовата устойчивост като цяло, но това е стъпка в посока задълбочаване на интеграцията в Банковия съюз.

За настоящите клиенти на сливащите се банки достъпът до услуги може да се подобри, тъй като броят на собствените клонове и банкомати ще се увеличи. Същевременно обаче е възможно служители, с които те са работили дълго време и се познават взаимно, да не бъдат запазени на работа в новата банка, което да създаде неудобства за клиентите. Друга възможност е близо разположен клон или банкомат да бъде деактивиран поради съображения за ефективност.

Придобиването ще означава и миграция към единни системи, което ще концентрира инвестициите. Понякога обаче се оказва, че изборът на такава система може да не е правилен или че някои от характеристиките на избраната система не са толкова добре разработени, колкото в алтернативната.

Ограничаването на конкуренцията е пряк резултат от процеса на консолидация. Тя означава по-високи лихви по кредитите, по-ниски по депозитите, по-големи такси и комисиони и като цяло по-скъпи услуги при същото или дори при по-ниско качество, което е за сметка на обществото. За част от клиентите (особено за малкия бизнес) това може да означава в някои случаи невъзможност да получат достъп до кредити поради ограничения кръг от възможни източници на финансиране.

Оптимизирането на структурата и контролът върху административните разходи ще намерят израз в премахване на част от съществуващите клонове и намаляване на персонала. Освобождаването на служителите обаче означава допълнителни социални разходи.

Степента на развитие на българския пазар и на местната икономика не предразполагат към сериозни размествания в банковия сектор. Придобиването на по-голям пазарен дял и разместването сред най-големите играчи остава възможно, но най-прекият път остава придобиването на съществуваща кредитна институция. Предимството на подобни сделки е свързано както с повишаване на ефективността и рентабилността, така и с ограничаването на възможната конкуренция.

Тази сделка ще допринесе за по-нататъшното нарастване на концентрацията на местния банков пазар. Показателно за това е нарастването на индекса на Херфиндал-Хиршман, който приложен според данните към края на септември 2021 г. по отношение на активите би се повишил от 1106 до 1276, по отношение на кредитите ще нарасне от 1200 на 1430. Стойностите между 1000 и 2000 показват умерена концентрация на пазара при сравнително конкурентен пазар.

Пазарният дял на петте най-големи банки също ще се увеличи, като в групата освен посочените три банки попадат Юробанк България АД и Първа инвестиционна банка АД. Активите на топ 5 кредитни институции ще достигнат 74,5% от общите (при 66,6% понастоящем), отпуснатите от тях кредити ще са 78,4% от общите (при 69,3% сега), а печалбата им ще бъде 91,9% от общата за банковата система (при 82,8% сега). Все пак историческите данни показват, че относителният дял на петте най-големи банки според размера на активите е бил 51,7% през 2011 г. и 57,6% в средата на 2016 г., което означава, че процесът е станал по-интензивен през последните 5 години. Това развитие вероятно се дължи отчасти на по-висока ефективност при управлението на посочените банки и в по-голяма степен на процеса на консолидация. Това поражда притеснение относно пазарната им сила, която вече става твърде голяма и това се отнася за трите най-големи банки сред тях.

Перспективи

По-нататъшното концентриране на пазара би поставило под съмнение възможността за реална конкуренция между участниците на пазара.

Понастоящем печалбата на банките (1091 млн. лв.) се формира на практика от размера на събраните такси и комисиони (1078 млн. лв.), докато останалите приходи и разходи фактически се компенсират помежду си. Тази ситуация вероятно ще се промени заради промяната на темпа на инфлация. Очакваната инфлация е ключов елемент при формирането на пазарните номинални лихвени проценти и нейното покачване би следвало да доведе до по-високи лихви в бъдеще. Банките обикновено ефективно управляват такива промени - предходният подобен епизод - спадането на лихвите беше използвано умело от тях и спадът на лихвите по кредитите беше предшестван от такъв по депозитите, което им даде възможност за реализиране на печалби в преходния период.

По същия начин сега лихвите по кредитите ще се качат по-бързо (и в по-голяма степен) от тези по депозитите, което ще бъде печелившо за банките. Този процес обаче би следвало да се случи относително бързо, тъй като понастоящем реалните лихвени проценти силно се понижават с ускоряването на инфлацията. Собствениците на депозити осъзнават вече, че все по-бързо губят покупателна способност при нулевите лихви по тях. Така само през последните три месеца инфлацията на годишна база почти се е удвоила и от 3,7% в края на август тя е достигнала 7,3% в края на ноември и ще продължава да се повишава в краткосрочен период.

При такава ситуация вложителите все по усилено ще търсят алтернативи, които да осигурят по-добра защита от инфлация при приемлив риск. Това би следвало да подложи банките на натиск към повишаване на лихвите по депозитите. Конкуренцията от небанковите финансови институции и финтех компаниите ще продължи да се засилва. Все пак продуктите, които тези институции предлагат, трудно могат да бъдат действителни алтернативи на банковите депозити поради липсата на явни или неявни държавни гаранции по тях.