Ирландци и шотландци още спорят кой е изобретил уискито, въпреки че според ценителите по-важна е не историята на питието, а вкусът му. Така или иначе, факт е, че най-старата лицензирана дестилерия в света е ирландската Bushmills, която официално датира от 1608 г. Тогава Крал Джеймс I дава лиценз на сър Томас Филипс да дестилира уиски в района на река Буш, откъдето и произлиза името на марката. Чак век и половина след това са основани най-старите шотландски дестилерии. Това са Glenturret (1775), Bowmore (1779) и Strathisla (1786). И трите все още произвеждат уиски на същото място, на което са основани. На това му казват традиции.

Преди обаче да се появяват лицензираните дестилерии, също се е правило уиски, което и поражда многовековния спор, който е първи – ирландците или шотландците. Писмените сведения и тук са в полза на ирландците, тъй като първите открити към момента исторически документи за производство на ирландското уиски са от 1405 г., докато най-старите сведения за производство на шотландската версия са от близо век по-късно - 1494 г. Така или иначе и двете традиции датират доста от преди появата на първите документи, което продължава да подклажда спорът и до днес.

Днес най-простият начин да разберете дали уискито е шотландско или ирландско е надписът върху етикета, разбира се. Ирландците изписват питието като whiskey, а шотландците като whisky. Шотландците са успели да защитят и наименованието scotch.

Изискванията едно питие да се нарече ирландско или шотландско уиски са подобни – уискито трябва да зрее в дъбови бъчви минимум 3 години, като се бутилира при минимален процент 40 алкохолни градуса.

Няма да е изненада, че по закон шотландското уиски трябва да се дестилира и отлежава в Шотландия. Освен това процесът на зреене трябва да се извършва в дъбови бъчви за най-малко три години и уискито да се бутилира при минимум 40 алкохолни градуса. Шотландското естествено трябва да е произведено на територията на Шотландия, а ирландското – в Ирландия. Разликата е, че е ирландското уиски може да отлежава в дървени бъчви, различни от дъб. Това може сериозно да повлияе на вкусовия профил, но по-голямата част от дестилериите все пак избират дъбови бъчви заради дълготрайността им.

Въпреки че не е задължително по правило, ирландското уиски се дестилира тройно, което според ценителите му придава по-мек вкус в сравнение с шотландското уиски, което обичайно преминава само двойна дестилация и се счита за по-огнено питие. Въпреки традицията в това отношение, има и изключения, които зависят от политиката на производителя.

И двете нации произвеждат свои единични малцове, сингъл грейн и блендове, но само ирландците дестилират уиски в медени съдове. При производството му се съчетават малцов и немалцов ечемик, като се смята, че суровият ечемик генерира своя изключително богат и донякъде пикантен характер. Всъщност въпреки добрия си вкус, технологията е плод на хитрост, тъй като през 18 век ирландските производители просто търсели вариант да избягнат плащането на данъци и такси върху малцовия ечемик, вложен в производството им.

Относно вкуса най-голямата разлика, която откриват професионалистите, е тази, която е в резултат на това дали уискито е двойно или тройно дестилирано. При ирландското уиски се усеща и липсата на торф. Опушеният скоч е известен със своя земен вкус, постигнат от изгаряне на торф за изсушаване на ечемика в процеса на малцуване.